Решение № 260087 от 17.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 471/2020
- Вид
- Решение № 260087
- Подписан
- 17.05.2023
- В сила
- 03.05.2024
- Състав
- АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 260087 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 471 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД против Л.Л.Ш. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 8914/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15295/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, както следва: за сумата от 6 916, 39 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***г.; сумата от 1 060, 66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г.; сумата от 198, 01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и сумата от 445, 70 лв. – такси за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и Л.Л.Ш. е сключен договор за потребителски кредит № ***г., по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена сумата от 8 692, 16 лв., която сума е усвоена на 23.03.2015 г. чрез изплащането й в полза на кредитополучателката по открита в нейна полза разплащателна сметка, за което е издадено бордеро № ***г. Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне усвоената сума, ведно с възнаградителна лихва, при условията, установени ч чл. 1 от Договора. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за усвоения кредит длъжникът дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент Прайм на банката, за съответния период на начисляване, плюс договорна надбавка от 9, 75 %. Твърди, че референтния лихвен процент е в размер на 4, 45 % и се определя от Комитета по управление на пасивите и активите на банката съобразно Методология на банката, представляваща неразделна част от договора, с която потребителят бил запознат. Сочи, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на заемната сума. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора е установено задължение за заплащане на такси и комисионни във връзка с проучването, отпускането и обслужване на кредита. Твърди, че кредитът се погасява на 84 месечни вноски, които се заплащат до 12-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на задължението е до 12.03.2022 г. Сочи, че при забава в плащането на месечните вноски и при предсрочна изискуемост, потребителят дължи лихва за времето на забава. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което настъпили предпоставките по чл. 14, ал. 5 от Договора за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Твърди, че поради незаплащане на двадесет и петата погасителна вноски, ищецът обявил вземането за предсрочно изискуемо с нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 12.06.2018 г. Претендира и заплащане на сумата от 445, 70 лв., представляваща такси за поддържане на разплащателна сметка за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и нотариални такси, заплатени във връзка с връчване на нотариалната покана за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Л.Л.Ш. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че исковата претенция за заплащане на главница е неоснователна, поради ненастъпване на нейната изискуемост, както и предвид обстоятелството, че банката е увеличавала неправомерно дължимите лихви и такси по договора. Счита, че предявените искове за заплащане на договорна лихва, такси и наказателна лихва са неоснователни, поради обстоятелството, че ищецът е изменял незаконосъобразно условията на договора, в противоречие с разпоредбите на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 ЗЗП. Позовава се на практика на СЕС, в която е установено, че вземането може да се обяви за предсрочно изискуемо, след осъществяване на преценка дали неизпълнението е достатъчно тежко с оглед срока на кредита и размера на задължението по него, като в конкретния случай предсрочната изискуемост е предвидена за неизпълнение на основното задължение за заплащане на анюитетните вноски по кредита. Твърди, че банката е увеличила лихвите и таксите по кредита без правно основание за това относно използваната методология, въз основа на която да е налице основание за увеличаване на цената на финансовия ресурс. Твърди, че наличието на неравноправни клаузи следва да се вземе предвид досежно обявяването на кредита за предсрочно изискуем, доколкото без тях, кредитът би бил редовно обслужван.
Релевира възражение за неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 4, ал.
1, т. 2 и чл. 7, ал. 2 от Договора, даващи право на банката да определя цената на кредита на основание референтен лихвен процент „Прайм“ и да извършва едностранното й увеличаване. Тези клаузи били установени в противоречие с чл.
143, т. 3, т. 9, т. 13, т. 10, т. 12 и т. 18 ЗЗП и чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Позовава се на практика на касационната инстанция, в която се приема, че промяната на първоначално уговорените лихва и такси е допустима, единствено ако в договора или в Общите условия са ясно посочени обстоятелствата, при чието настъпване могат да бъдат изменени, което в случая не е спазено. Сочи, че банката е прехвърлила изцяло риска по договора, като е променила условията на договора без съгласието на кредитополучателя, нарушавайки правилата на добросъвестността и добрите нрави. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че клаузите на договора са действителни, твърди, че банката няма право да получи увеличената цена на финансовия ресурс, поради ненастъпване на условията за увеличаване на цената на финансовия ресурс и без да е отчетено намаляването на пазарния индекс „Софибор“. Счита клаузата, съгласно която е установена наказателна лихва за забава за неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като последната надвишава размера на законната лихва. При условията на евентуалност моли за нейното намаляване, като прекомерна. Счита, че неустойката е установена в противоречие с добрите нрави. Сочи, че изявлението на банката за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо не е връчено надлежно, тъй като обявяване на вземането за предсрочно изискуемо представлява действие, предхождащо депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото са депозирани множество молби – лично от ответната страна Л.Ш., с които последната сочи, че е станала жертва на кражба на самоличност, възразява против корпоративната политика на търговските банки в страната, оспорва пълномощно по отношение подписването, на което е била измамена и сочи, че е станала жертва на кражба на неприкосновеното й имущество.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът констатира, че с определението за насрочване на делото е допуснал очевидна фактическа грешка като е приел, че е сезиран с иск за установяване на вземането в размер на сумата от 10 060, 66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г., а не съобразно изложеното в исковата молба и заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в размер от 1 060, 66 лв. Не е налице пречка констатираната техническа грешка да бъде отстранена с решението по същество на правния спор, доколкото с последното съдът се произнася по заявеното в исковата молба искане.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 8914/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15295/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, както следва: за сумата от 6 916, 39 лв. – представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***г.; сумата от 1 060, 66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г.; сумата от 198, 01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и сумата от 445, 70 лв. – такси за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г.
Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение, което е подадено в срок. Предвид изложеното заповедния съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От договор за потребителски кредит с опция „Ф.“ № ***г., сключен между “Юробанк
България” АД и Л.Л.Ш. се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 8 692, 16 лв., която се изплаща по банковата сметка на кредитополучателя, открита в „Юробанк България“ АД, посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора. В разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Договора е установено, че кредита се отпуска за погасяване на задължения на кредитополучателя към други финансови и кредитни институции, като незабавно след отпускане на кредита и заверяване на сметката на кредитополучателя, банката извършва следните парични преводи от сметката на кредитополучателя с цел предсрочно погасяване на задължения към длъжника: 1. сумата от 1 020 лв. по сметка на „ДСК“ с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит овърдрафт от 11.07.2017 г.; 2. сумата от 500 лв. по сметка на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с цел предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит от 04.03.2015 г.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е установено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс договорна надбавка от 9, 75 %, като е установено, че за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент „Прайм“ на „Юробанк Бълария“ АД за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисление на лихвата.
Установено е, че референтния лихвен процент се определя от Комитета по управление на активите и пасивите – AЛКО, съгласно Методологията на банката за определяне на референтния лихвен процент „Прайм“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на банката, като „Прайм“ подлежи на преразглеждане на тримесечна база при спазване на условията на методологията.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от
Договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса за разглеждане на искането за кредит от 175 лв.; месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, в размер на 2, 50 лв. за кредити, отпуснати в лева и 1, 25 евро за кредити, отпуснати в евро; такса за администриране на просрочен кредит от 30 лв. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 е посочено, че освен таксите по чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужване на разплащателната сметка.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
Договора е установено, че годишният процент на разходите е 16, 39 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора е от 14 048, 68 лв.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 2 е посочено, че в случай на промяна на приложимия годишен лихвен процент, извършено съгласно условията на договора, банката променя едностранно размера на погасителните вноски по кредита, като промените се отразяват ври изчисляване на лихвата, считано от падежа на първата вноска след датата на промяната, за което кредитополучателя с подписване на договора дава своето изрично съгласие.
Разпечатката съдържа 28 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/865ce2b9-a969-44da-a54b-4e9192264327