Акт от 09.10.2020, Районен съд - Кула
- Съд
- Районен съд - Кула
- Дело
- 76/2020
- Подписан
- 09.10.2020
- В сила
- 10.12.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2064 , том. 1 , стр.
Гр. Кула 09.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова със секретаря Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 76 от 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и осъдителен искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл. 92 от ЗЗД, предявени с искова молба вх. № 527/11.06.2020г. от „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „България” № 81, вх. В, ет.8, с пълномощник адвокат В.П.Г. - САК против А.В.П., ЕГН ********** ***, за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на: 162,61 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги, представляващи главница, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М01924520 от дата 23.10.2017 г. и 29,03 лв. мораторна лихва за забава, както и да се осъди ответницата на да заплати на ищеца сума в размер на: 62,46 лв. - неустойка по договор за далекосъобщителни услуги М01924520 от дата 23.10.2017 г.
Ищецът твърди, че между „ Теленор
България“ ЕАД и ответика е сключен Договор за далекосъобщителна услуга № М01924520 от 23.10.2017г. за ползването на мобилен номер **********, при избран тарифен план „Тотал“, с месечна абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, като ответникът е ползвал предоставяните от „ Теленор България“ / за краткост „ Теленор“/ мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Твърди се също, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми, в която връзка от „ Теленор“ са издадени фактури за периода 15.10.2017 г. до 14.02.2018 г.. на обща стойност 216.25 лв, а именно: №**********/15.11.2017г.,№**********/15.12.2017г.,№**********/15.02.2018 г., като следва :за потребените от абоната-ответник услуги за периода 23/10/2017-14/11/2017г.
„ Теленор“ е издал: Фактура №********** с дата на данъчно събитие:
15/11/2017 ., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 259,58 лв. /без ДДС/, от които: 36,27 лв. без ДДС - незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал 24,99лв.“ с ДДС, като стойността е изчислена пропорционално на дните, в които е използвана услугата; 223,31 лв. - незаплатена, ползваната услуга „Роуминг“, при което абонатът е имал, предхождащи горепосочения отчетен период, задължения, заплатил е сума в размер на 165,00лв., които са ги покрили, а остатъкът е приспаднат от сумата, начислена по фактура №**********, като на абоната са останали за плащане 146,50 лв., а дължимата сума е била платима в срок 30.11.2017г. ; за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15/11/2017-14/12/2017г. е издал Фактура №
********** с дата на данъчно събитие: 15/12/2017, с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 20,82 лв. /без ДДС/, представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план „Тотал 24,99лв.“ с ДДС, а дължимата сума от 171,48 лв. е платима в срок 30.12.2018г. Посочва се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 225,07лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 11/2017 и
12/2017г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Твърди се също, че „ Теленор“ е издало кредитно известие за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 8,78лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 162,61 лв., платима в срок 02.03.2018г.
, като е приложено и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.
Посочва се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 162,61 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” е прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника и е издадал по абонатен номер №********* на дата 15.02.2018г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 225,07 лв., като в същата е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 62,46 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 162,61 лв. Твърди се също, че датата на деактивация на процесния абонамент е 31.01.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Посочва се, че т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, предвижда, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Излагат се твърдения, че към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер както следва: Чл.1.1. б. „а” Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора.”Чл. 1.1. б.
”б” „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.”Твърди се, че са приложени уговорените правила за начисляване на неустойката е начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x20,82 лв. без ДДС = 62,46 лв. Твърди се също, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД абонатът, подписвайки конкретна декларация, се е съгласил и е приел Общите условия на „ Теленор“, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а съгласно чл. 49 от Общите условия, „Теленор” има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „ Теленор“ /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.По силата на Общите условия, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги, а сгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „ Теленор“. Твърди се също, че съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на разговори се дължи и се заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди се също, че въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията ’’Иновативни финанси” ООД,
ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Теленор България” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него, мобилният оператор с търговска марка „Теленор” е прехвърлил вземания в общ размер на 245 074,10 лева спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, като „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 12.07.2019г., считано от подписването му, „Иновативни финанси” ООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания , за което е извършено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „Иновативни финанси“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на цедент от 29.12.2019г. В исковата молба се посочва също, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника е образувано ч.гр.д №352/2019г. и е издадена заповед за изпълнение за парично задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги и обезщетение за забава, като с оглед връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, са предявени настоящите установителенни искове за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение за сумата от 162,61 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги и 29,03лв. обезщетение за забава, а тъй като не е издадена заповед за изпълнение по отношение на сумата от 62,46 лв. – неустойка по процесния договор – същата се претендира с осъдителен иск.