Решение № 5692 от 17.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8798/2022
- Вид
- Решение № 5692
- Подписан
- 17.09.2025
- В сила
- 17.09.2025
- Състав
- Богдана Желявска
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5692 гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Богдана Желявска като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20221100108798 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК и по реда на чл. 248 ГПК.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение № 1728 от 21.03.2024 г. по описа на СГС, I - 3 състав, с което ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 831830482, София, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, е осъдено да заплати на К. А. Х., ЕГН **********, чрез адв. Р. М. - САК, съдебен адрес: София, ул.
“******** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД следните суми: - 620 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане и - 12 921,08 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане, които вреди, като претърпени вследствие ПТП, са претендирани пряко от застрахователя, като е ОТХВЪРЛИЛ иска в частта за неимуществените вреди - за разликата до 900 000 лв. и в частта за имуществените вреди до 32 302,67 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
С решението ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъдено да заплати на адв. Р. М.
- САК, съдебен адрес: София, ул. “******** адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 34 366 лв. с ДДС.
С молба, вх.№ 43359 от 07.04.2025 г., процесуалният представител на ответника ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД - адв. Д. С., е поискал на основание чл. 248 ГПК да бъде изменено решението в частта за разноските. Молителят излага, че присъдената в полза на адв. Р. М. сума е напълно произволна, изолирана от всякакви сметки, калкулации и обективности, от средата в която се полага адвокатския труд, от фактическата и правна 1 сложност на случая, от икономическата развитост в страната и от особеностите на пазара на труда. Счита, че диспропорцията в сумата е очевидна, защото всички обективни измерители на тежестта на делото и усилията вложени от адвоката не могат да оправдаят подобно възнаграждение, което освен, че е неморално високо, очевидно насърчава адвоката да ангажира труда си по не повече от две подобни дела годишно, за да живее със стандарт значително надхвърлящ средния за страната. Намира, че неправилно и незаконосъобразно съдът е определил възнаграждението според материалния интерес по делото като самостоятелен критерий по Наредба № 1/2024 за МРАВ. Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК /приложимо по аналогия и при определянето на възнаграждението на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗА/ се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение. Заявява, че посочените в тази наредба възнаграждения не са задължителни за съдилищата, като в този смисъл е налице актуалната съдебна практика в контекста на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22. Искането към съда е да се измени решението в частта за разноските, като същото се намали, поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и поради противоречие с правото на ЕС.
Ответникът по молбата К. А. Х., чрез адв. Р. М. е подал отговор, в който е изразил становище за неоснователност на молбата с подробно изложени съображения.
С молба, вх. № 45851 от 11.04.2025 г., ищецът К. А. Х., чрез адв. Р. М., е поискал допълване на съдебното решение на основание чл. 250 ГПК като съда се произнесе по искането за присъждане на законна лихва върху платената от ответника в хода на процеса парична сума в размер на 100 000 лева – главница за неимуществени вреди и парична сума в размер на 16 151,33 лева за имуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на писмена молба претенция с искане за определяне и изплащане на ищеца на застрахователно обезщетение - 23.12.2021 г. до окончателното изплащане.
Заявява, че в хода на процеса, след проведената размяна на книжа и две проведени съдебни заседания на 29.02.2024 г. ответникът е заплатил на ищеца по негова банкова сметка парична сума в общ размер на 116 151,33 лева. С писмена молба е уточнил, че стореното плащане представлява обезщетение, т.е. главница 100 000 лева за неимуществени вреди и обезщетение, т.е. главница 16 151,33 лева за медицински разходи. Върху платените суми не е издължена претендираната лихва за периода от датата на уведомяване на застрахователя 23.12.2021г. до датата на плащане 29.02.2024 г., поради което счита, че решението следва да бъде допълнено в този смисъл.
Ответника по молбата ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно уведомен, не е взел становище по молбата в законоустановения срок.
Съдът намира, че е сезиран с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските и с искане по чл. 250 ГПК за допълване на решението.
2
По отношение на искането по чл. 250 ГПК, съдът намира същото за ОСНОВАТЕЛНО.
Съдът е сезиран с искова претенция за определяне и изплащане на парична сума за репариране на търпени неимуществени в размер на 600 000 лева и имуществени вреди в размер на 32 307,67 лева, ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане.
След проведената размяна на книжа на 29.02.2024 г. ответникът е заплатил на ищеца по негова банкова сметка парична сума в общ размер на 116 151,33 лева, от които 100 000 лева за неимуществени вреди и 16 151,33 лева за имуществени вреди. Върху платените суми не е издължена претендираната лихва за периода от датата на уведомяване на застрахователя 23.12.2021 г. до датата на плащане 29.02.2024 г.
От името на ищеца е сторено изявление за признание, че посочената парична сума е постъпила по негова банкова сметка, но не е заявявано оттегляне или отказ от исковата претенция за неимуществени и имуществени вреди, нито от акцесорните искове за изтекла лихва върху платените главници.
Напротив, заявено е от ищеца увеличение на исковата претенция за неимуществени вреди на 900 000 лева, ведно със законна лихва от 23.12.2021 г., като изрично е уточнено, че сумата за главница по увеличението на иска е при съобразяване с вече платената сума от 100 000 лева.
Поради изложеното, искането по чл. 250 ГПК е основателно и следва да бъде уважено, като диспозитива на решението следва да бъде допълнен, съобразно мотивите изложени по-горе.
По отношение на искането по чл. 248 ГПК:
От представените по делото доказателства се установява, че молителят е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като върху определената сума бъде начислен и ДДС.
Правилно определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение при определени за основателни искове в общ размер на 632 921,08 лв. е 34 366 лв. с включен ДДС /24 650 лв. + 3 987,63 лв., представляващи 3% от 132 921,08 лв. + 20% ДДС в размер на 5 727,52 лв./, като това е и сумата, която е била присъдена с решението, поради което молбата по чл. 248 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА, следва да бъде оставена без уважение, тъй като определеното от съда адвокатско възнаграждение не може да пада под минимума, установен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК решение № 1728 от 21.03.2024 г. постановено по гр. дело № 8798/2022 г. по описа на СГС, I - 3 състав, като в диспозитива на решението след абзац втори и преди абзац трети следва да се добави и нов абзац със следния текст:
3
„ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 831830482, София, бул.
“Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на К. А. Х., ЕГН **********, чрез адв. Р. М. - САК, съдебен адрес: София, ул. “******** на основание чл. 86 ЗЗД, законна лихва върху доброволно платените в хода на процеса главница в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди и 16 151,33 лева за имуществени вреди за периода от 23.12.2021 г. до 29.02.2024 г.“ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 43359 от 07.04.2025 г., депозирана от процесуалния представител на ответника ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД - адв. Д. С., с която е поискал на основание чл. 248 ГПК да бъде изменено решението в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните, вкл. и в частта, в която има характер на определение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4