Определение № 117 от 17.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Плевен, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ В. Г.

Членове:

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600133 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от С. А. М. с ЕГН: ********** – обвиняем по ДП № 420/2026 г. по описа на РП Плевен, ЗМ №27/2026г. по описа на Първо РУ от гр.Плевен, чрез процесуалния му представител адв. К. В. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №211 от 10.02.2026г., постановено по ЧНД №285/2026г. по описа на РСПлевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия С.

А. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Сочи, че целите на мярката за неотклонение биха се изпълнили в пълна степен с налагане на по-лека мярка, а именно „домашен арест“.

Излагат се твърдения, че обвиняемият работи като личен асистент на своята баба, която е със 100% ТЕЛК, което налага обвиняемият да се грижи за нея. В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия.

Обвиняемият С. А. М. заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека. Сочи, че живее на адрес, различен от този на неговата баба, на която е личен асистент, както и че на нейния адрес живеят още три лица – неговата леля, чичо му и зет му.

1

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем С. А. М. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 15/16.01.2026г. в гр. Плевен, в съучастие като извършител с Д. С. М. и Ю.М.М., също извършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – прерязване на халки на катинари на входни врати и чрез използване на техническо средство – арматурна ножица, отнел чужди движими вещи – около 740 метра захранващ кабел тип „СВТ“ с различно сечение, от владението на собственика „ЕМ ЕНД ДЖИ 17“ ЕООД, без съгласие на представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да бъдат присвоени - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпроса досежно наличието на достатъчно към настоящия момент фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно от разпитите на свидетелите Ц.С., Д.Л.Д. и А.Р., от протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване, от заключението на видео-техническата експертиза, на база приобщените писмени доказателства – електронна справка за съдимост на обвиняемото лице.

Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото 2 производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „Илийков срещу България“). Възражението, релевирано в настоящата жалба, че не са налице доказателства досежно съпричастност на обвиняемия в инкриминираното деяние, не се подкрепя от приобщения доказателствен материал. Налице са доказателства, които към настоящия момент в достатъчна за мерките за неотклонение степен да доведат до извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към инкриминираните деяния, за които му е повдигнато обвинение, като не се изисква висока степен на убеденост за неговото участие.

На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че са налице към настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:

За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

В настоящия случай обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.

93, т.7 от НК, видно от санкционната част на нормата на чл. 195, ал.1 от НК. В този смисъл предвид обществената опасност на деянието и предвиденото за него наказание, същото би подтикнало обвиняемия да се укрие, за да избегне предприетото спрямо него наказателно преследване.

Освен това, в настоящия случай се касае за лице с висока степен на обществена опасност, изводима от съдебното му минало и от механизма и начина на извършване на процесното деяние. От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е осъждан за извършени престъпления в период, близък до настоящата деятелност. Същата е извършена в тригодишния изпитателен срок по НОХД №1386/2024г. по описа на РС-Плевен, което резултира в реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние.

Освен това обществената опасност на дееца се повишава и от механизма и начина на извършване на процесното деяние. В настоящия случай е повдигнато обвинение по две квалифициращи признака, количественото измерение на предмета на посегателство допълнително повишава обществената опасност на деянието. Освен това деянието е извършено след предварителна подготовка по снабдяване със средства, затрудняващи установяване самоличността на лицата, които синхронизирано са действали в тъмната част на денонощието. Именно данните за личността на обвиняемия, преценявани в съвкупност с настоящата деятелност, която не е еднократна, сочат за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние.

Относно възраженията, релевирани от страна на защитата, че обвиняемият се грижи за болната си баба, то съдът счита, че същото е неоснователно. Това 3 е така, тъй като са налице данни, изложени от самия обвиняем в открито съдебно заседание на въззивната инстанция, че има други лица, които също са в състояние да полагат грижи за нея, а именно лицата, които живеят на един адрес – лелята, чичото и зетя на обвиняемия. Фактът, че обвиняемият е вписан съвсем наскоро като неин асистент, не лишава от възможност лицето да ползва помощ от останалите й близки лица, които живеят с нея в едно домакинство, а обвиняемият живее на друг адрес. В настоящия случай личните причини на обвиняемия не могат да надделеят над обществения интерес при задържане под стража, доколкото друга по-лека мярката за неотклонение в конкретния случай, с оглед обоснованото предположение за извършените от обвиняемия деяния и реалната опасност от извършване на друго деяние не би могла да осигури постигането на целта по смисъла на чл.

57 от НПК.

В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №211 от 10.02.2026г., постановено по ЧНД №285/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо С. А. М. с ЕГН: ********** – обвиняем по ДП № 420/2026 г. по описа на РП Плевен, ЗМ №27/2026г. по описа на Първо РУ от гр.Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4