Определение № 1026 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1026 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501041 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК Образувано е по частна жалба на К. Д. Д., ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.П., ул.“С.“ № 55, чрез процесуалния си представител адвокат Т., против Определение № 3834 от 28.03.2023 г., постановено по гр. дело № 4325/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната жалба се инвокират доводи за неправилност на обжалваното определение. Излагат се съображения, че действително ПТП с ищеца е станало на 7 -ми км. на АМ „Тракия“ в посока гр.Пловдив, но общото правило на чл.108, ал.1 ГПК не намира приложение. Поддържа се, че е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК, защото ищецът е потребител на услугата да премине през определен пътен участък, тъй като е заплатил пътна такса /електронна винетка/ и това го прави потребител на услугите на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ към Министерството на регионалното развитие и благоустройство /МРРРБ/. По изложените съображения жалбоподателят счита, че разполага с право на изборна местна подсъдност, съгласно чл.113 от ГПК като предяви иска пред съда по постоянния или настоящия си адрес, което право е упражнено с предявяване 1 на иска пред Районен съд - Пловдив. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от ПРС. Претендира присъждането на разноски като представя квитанция за платена държавна такса, договор за правна защита и съдействие и списък на разноски.

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния едноседмичен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К.

Д. Д. против Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца претърпени от него имуществени вреди от ПТП, настъпило на АМ Тракия на 7 км. в посока от гр.София към гр.Пловдив.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е извършил служебна проверка по реда на чл.119 ГПК и на осн.чл.108, ал.2 ГПК е приел, че компетентен да разгледа спора е Софийския районен съд, тъй като ответникът е държавно учреждение и спорното првоотношение е осъществено в съдебния район на гр.София.

Определението е правилно.

В разглеждания случай искът е предявен срещу държавно учреждение, в чийто район се твърди, че е възникнало спорното правоотношение - 7 - ми км. в посока от гр.София към гр.Пловдив по АМ Тракия. Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК искът срещу държавното учреждение се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, който в случая се явява Софийския районен съд.

Поставеният пред въззивния съд въпрос е дали е дерогирана общата местна подсъдност по чл.118, ал.2 ГПК с предявяване на иска пред Районен съд Пловдив, в чийто район се намира настоящия адрес на ищеца, доколкото се твърди, че ищецът е потребител на предоставяните от АПИ услуги за ползването на платената пътна мрежа, поради което е приложима изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК.

С параграф 13, ал. 1 допълнителните разпоредби на ЗЗП /транспониран о т чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕО на Съвета/ законово е дефинирано 2 понятието "потребител", а именно – всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същият параграф дава и легална дефиниция на понятието "стока" - с т. 13 е определена стоката като вещ - продукт на трудова дейност, предназначен за потребление, а "услугата" според т. 14, като всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение.

В разглеждания случай се твърди, че ПТП е настъпилото на АМ Тракия, представляваща републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и публична държавна собственост по силата на чл. 8, ал. 2 от този закон. Твърди се, че за преминаването си по републиканската пътна мрежа ищецът е заплатил винетна такса и предвид това е потребител на услугата да премине през определен пътен участък. Според разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за преминаването по платената пътна мрежа е предвидено заплащането на винетна такса, даваща право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Винетната такса се заплаща по Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета от Министерски съвет, и средствата, събрани от винетни такси, постъпват в държавния бюджет. Ползването на платената пътна мрежа без да е заплатена съответна винетна такса е скрепено с административна санкция, установена в Закона за движение по пътищата, поради което нейното закупуване е абсолютно необходима предпоставка за ползването на платената пътна мрежа.

С оглед на изложеното винетната такса е вид пътна такса за ползването платена пътна мрежа, която е и публична държавна собственост. По смисъла н а чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП нейното управление, ремонт и поддържане се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Изложеното налага извод, че услугата, на която жалбоподателят твърди, че е потребител, като предоставяна от Агенция „Пътна инфраструктура“ след заплащането на винетна такса, се изразява в ползването на изключителна 3 държавна собственост въз основа на платена държавна такса. В предвид изложеното така сочената услуга не осъществява белезите на услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и следователно не се касае за правоотношение, ползващо се с потребителска закрила по ЗЗП. Ето защо, изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК не намира приложение за разглеждането на предявения иск от Районен съд Пловдив.

По тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Окръжен съд Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3834 от 28.03.2023 г., постановено по гр. дело № 4325/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.274, ал.3 от ГПК в 1седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4