Решение № 45 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Калин Ив. Близнаков като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за възобновяване № 20251000600901 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Д. Ц. В. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2028/2023 г. по описа на РС - София и по ВНОХД № 748/2025 г. по описа на СГС.

С искането се претендира отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение. Като основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.

Поддържа се, че доказателствата не са обсъдени съобразно изискването на чл.

305, ал. 3 НПК, не е разкрита обективната истина, на деянието е дадена неправилна правна квалификация и неправилно е прието, че при маневрата "завиване надясно" пострадалата се е намирала на пешеходната пътека.

Оспорва се и изводът за причинена средна телесна повреда, като се изтъква, че не е изяснено от кои доказателства следва този извод при положение, че пострадалата е ползвала болничен за 15 дни. Излагат се доводи относно показанията на свидетелката Х., според която около 10 дни след инцидента пострадалата се е движела без затруднения в столичен МОЛ, както и възражения относно съдържанието и 1 категоричността на експертните заключения.

Поддържа се още, че съдилищата не са използвали възможностите по чл. 153 и чл. 154 НПК, не са обсъдили поведението на пострадалата с оглед чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и неправилно не са приложили чл. 55, ал. 3 НК. В обобщение се твърди нарушение на чл. 303 НПК, тъй като съдебните актове се основават на предположения и липсват мотиви по съществени доказателствени източници.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият Д. В. се явява лично и с упълномощен защитник - адв. Е. Й., който поддържа искането и изложените в него съображения. В личната си защита осъденият заявява, че по делото не е доказано причиняване на средна телесна повреда вследствие на процесното ПТП.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира искането за неоснователно, като счита доводите на защитата за общи и неконкретизирани и предлага същото да бъде оставено без уважение.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, приема, че искането е процесуално допустимо, тъй като е насочено срещу актове от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1 НПК и се позовава на основания, които по принцип могат да обусловят възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Настоящият състав отбелязва, че изложените доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК не са нови - същите са били релевирани и пред първата, и пред въззивната инстанция, които са им дали надлежен и правилен отговор в мотивите на съдебните си актове.

По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК По съществото си оплакванията на осъдения се свеждат до твърдение за неправилна оценка на доказателствата, довела според защитата до неразкриване на обективната истина. За да бъде подобно възражение основателно, следва да е налице неизясняване на релевантни факти от значение за наказателната отговорност. В случая такава хипотеза не е налице.

И двете редовни съдебни инстанции са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. При събирането, проверката и оценката на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд се основават на безспорно установени факти, а именно, че на 22.01.2018 г. около 20:30 ч. осъденият Д.

В. е управлявал лек автомобил "Тойота Айго" с рег. № *** по ул. "Методи Андонов" в гр. София, в посока от ул. "Боян Дановски" към бул. "Д-р Г. М. Димитров", и при извършване на маневра завиване надясно по бул. "Д-р Г. М. Димитров" (срещу НСлС), 2 в посока към бул. "Цариградско шосе", на пешеходна пътека с маркировка М.8.2, е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

Поради това осъденият не е реагирал с аварийно спиране и не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо движението на автомобила пешеходка С. Р. Г.-К., като я е ударил с предната част на автомобила в лявата половина на тялото.

В резултат на удара, по непредпазливост, на пострадалата е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото коляно, навяхване от втора степен и разкъсване на вътрешностраничната (медиална) колатерална ставна връзка, реализиращи медико-биологичния признак "трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни", като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Фактическите изводи са формирани при спазване на чл. 13 и чл. 14 НПК. По делото не се спори относно времето, мястото, механизма на ПТП и участниците в него, а спорът е съсредоточен върху характера на причиненото увреждане и дали то осъществява признаците на средна телесна повреда.

Въззивният съд е възприел фактическата обстановка, установена от първата инстанция, като е извършил и самостоятелна преценка на спорните доказателства във връзка с възраженията във въззивната жалба, включително относно това дали увреждането на лявото коляно е от първа или втора степен, дали реализира признака "трайно затруднение на движенията ... за срок повече от 30 дни" и дали има медикобиологичните белези на средна телесна повреда.

Обсъдени са и разминаванията между допълнителната комплексна СМЕ по писмени данни (т. 1, л. 129 ДП), от една страна, и тройната СМЕ (т. 2, л. 75 ДП) и допълнителната тройна СМЕ (т. 2, л. 143 ДП), от друга. Възраженията, поставяни от защитата по този въпрос пред районния и градския съд, са идентични по съдържание с доводите в настоящото извънредно производство, по които вече е даден мотивиран отговор.

Решаващите съдилища не са оценили доказателствата в противоречие с правилата на формалната логика. При установяване на релевантните факти е извършен подробен анализ на доказателствената съвкупност, като за преценката дали е налице трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок над 30 дни ключово значение имат автотехническата експертиза (т. 2, л. 98-108 ДП), допълнителната комплексна СМЕ по писмени данни (т. 1, л. 129-139 ДП), тройната СМЕ (т. 2, л. 75-96 ДП) и допълнителната тройна СМЕ (т. 2, л. 143-148 ДП).

Чрез тези експертизи са изяснени конкретните телесни увреждания, тяхната медико-биологична характеристика, механизмът на получаването им и проведеното лечение, включително въпросът за извършената около една година след инцидента - на 3

07.01.2019 г. - оперативна интервенция на менискуса и нейната необходимост.

Пред първоинстанционния съд са били изслушани вещите лица инж. П. П.

(АТЕ), д-р Н. Ц. (ортопедия и травматология, участник в допълнителната комплексна СМЕ), д-р К. С. (ортопедия и травматология, участник в тройната и допълнителната тройна СМЕ) и д-р Е. И. (съдебен лекар във ВМА, участник в тройната и допълнителната тройна СМЕ), които са защитили заключенията си и са отговорили на поставените им въпроси.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо не кредитира допълнителната комплексна СМЕ по писмени данни (т. 1, л. 129 ДП), изготвена от вещите лица Ц. В.

(починал) и Н. Ц., а именно поради заявеното от д-р Ц. в съдебно заседание на 26.09.2024 г., че заключението е изготвено само по документи, без преглед на дисковете от образните изследвания (ЯМР от 30.01.2018 г. и контролен ЯМР от 01.11.2018 г.), тъй като той не е специалист по образна диагностика.

За разлика от това районният съд е обосновал защо кредитира тройната СМЕ (т.

2, л. 75 ДП) и допълнителната тройна СМЕ (т. 2, л. 143 ДП), изготвени от вещите лица Л. П., К. С. и Е. И., доколкото заключенията се допълват и кореспондират помежду си, в експертния екип е включен специалист по образна диагностика, а изследването е извършено въз основа на анализ на образните изследвания, цялата налична медицинска документация и личен преглед на пострадалата с експертна цел.

По този начин правилно е преодоляно разминаването с допълнителната комплексна СМЕ по писмени данни относно степента на увреждането на лявото коляно, като законосъобразно е прието, че се касае за увреждане от втора степен контузия на лявото коляно с навяхване от втора степен и разкъсване на медиалната колатерална връзка, реализиращо признака за трайно затруднение на движенията за срок повече от 30 дни.

Следователно правилно редовните съдилища са приели, че вследствие на инцидента от 22.01.2018 г. на пострадалата е причинена средна телесна повреда, а осъденият е осъществил състава на инкриминираното деяние. Въззивната инстанция, възприемайки тези фактически и правни изводи, не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

Следва да се отбележи и съвпадението между обясненията на подсъдимия В. и показанията на пострадалата св. С. Г.-К. относно участието им в инцидента, както и относно времето, мястото и начина на настъпването му.

Поради изложеното оплакванията за нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК и за постановяване на съдебните актове въз основа на предположения в нарушение на чл.

303 НПК са неоснователни.

По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК 4

Доводите на осъдения по този пункт се свеждат до тезата, че увреждането на лявото коляно на пострадалата не съставлява средна телесна повреда, поради което не е осъществен съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. "А", предл. 2, вр. ал. 1, б. "Б", предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.

Настоящият съдебен състав приема, че при установените от първата и въззивната инстанция факти материалният закон е приложен правилно. Описаното в съдебните актове поведение на осъдения законосъобразно е квалифицирано по посочения престъпен състав.

Изводите за виновността на осъдения както от обективна, така и от субективна страна, са подкрепени от доказателствата по делото. Вътрешното убеждение на решаващите съдилища е формирано след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и не е налице нарушение на материалния закон.

По наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК При индивидуализацията на наказанието районният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства липсата на предишни осъждания, силното притеснение на осъдения след инцидента, оказаната помощ на пострадалата след деянието, включително транспортирането до лечебно заведение, както и добрите характеристични данни за личността му.

На тази основа правилно е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като е прието, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и че дори най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.

Поради това законосъобразно е определено наказание "лишаване от свобода" под специалния минимум от една година, предвиден в чл. 343, ал. 3 НК при квалифициращия признак "на пешеходна пътека", а именно - 6 (шест) месеца лишаване от свобода.

Така определеното наказание съответства на тежестта на деянието, личността на извършителя и целите на наказанието по чл. 36 НК, поради което не е налице явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 НПК.

Правилен е и изводът за наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК. Данните за личността на подсъдимия не налагат извод, че за постигане на поправителен ефект е необходима изолацията му от обществото, поради което законосъобразно изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" е отложено за изпитателен срок от 3 (три) години - минималният предвиден от закона.

Неоснователно е и възражението относно неприложението на чл. 55, ал. 3 НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, предл. 2 НК.