Решение № 324 от 17.06.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е №

324 гр. Пловдив, 17.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 604 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ.

Ищцата К.Н.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. И.Д., е предявила срещу ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ - ** иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 110 000 лв., причинени от смъртта на нейната баба Й.В.Х., ЕГН **********, при ПТП на **г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че на **г. на път ІІІ-375, км. 23, в отсечката между село **и кръстопътя **, община **, област **, баба ѝ Й.Х.се движила по пътния банкет, когато била блъсната от лек автомобил „**“, рег.№ **, управляван от водача Д.К.Г., като вследствие на удара Х.загинала на място.

Виновният водач е осъден с влязла в сила Присъда № 73 по н.о.х.д.№ 1392/2017 г., **, тъй като с действията си е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Й.Х.– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58-а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК.

За управлявания от виновния водач Д.Г. лек автомобил „**“, рег.№ **, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника „ОЗК Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № **със срок на валидност 22.12.2015 г. – 21.12.2016 г.

След 2 дни неуспешни опити да открие баба си, ищцата подала сигнал на тел. 112 и няколко дни по-късно от Полицията ѝ съобщили, че е намерен неидентифициран труп на жена, който трябва да бъде разпознат. Така ищцата разбрала за смъртта на любимата си баба по възможно най-шокиращия и мъчителен начин, като няколко дни пиела успокоителни лекарства, за да може да понесе действителността. Целият ѝ свят изведнъж се преобърнал, тъй като ищцата загубила жената, която я е отгледала и която е била до нея през целия ѝ живот. Родителите на ищцата са загинали преди много години, поради което тя и брат ѝ са отгледани от своята баба, която ги възпитавала с търпение и любов, като помежду им се изградила трайна и дълбока емоционална връзка. Преди ищцата да създаде свое семейство, тя е живяла в едно домакинство с баба си, която е заместила до колкото е възможно липсата на майчина любов и грижа.

След като ищцата се омъжила, баба ѝ Й.посещавала постоянно младото семейство, помагала в отглеждането на своите правнуци, и общували ежедневно по телефона. Покойната била изключително дейна и енергична, отглеждала домашни животни, плодове и зеленчуци в собствената си градина. След нейната смърт ищцата загубила вяра в бъдещето, изпаднала в депресия, не искала да излиза и да общува с никого, ходила всеки ден на гроба на баба си, търсейки утеха.

Ищцата отправила до ответника претенция вх.№ 99-5472 от

13.06.2016 г. за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, по която е образувана щета № 04112000005/2016 г., но с писмо от 13.09.2016 г. получила отказ.

Ето защо, ищцата моли съда да осъди ответника в качеството му на застраховател по цит. застрахователна полица да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта -

**г. до окончателното плащане.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Ответникът ЗАД „ОЗК

Застраховане“ – **, ***, ЕИК *********, със сл. адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Т.Т., е подал отговор, в заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер, както и всички твърдения, изложени в ИМ относно механизма на ПТП и претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Твърди, че не се установява възникнала особена близост на ищцата с пострадалата, обосноваваща изключителност на техните отношения, различна от обичайно добрите и социално активни отношения между баба и внучка. Затова оспорва материалноправната легитимация на ищцата, тъй като не е налице материално притезание, основано на собствени права, поради което не е налице и покрит риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за процесния лек автомобил.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, с оглед нейното психично здраве и рисковото ѝ поведение при ПТП.

Наред с това, счита, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено по размер и не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и акцесорната претенция за лихви.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска като недоказан и необоснован, ведно с присъждане на разноски, като подробни съображения за това излага в отговора и в писмени бележки по съществото на спора.

В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.

В законоустановения 2-седмичен срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, в която оспорва доводите на ответника, изложени в отговора, и възразява относно поисканите от него доказателства.

В законоустановения 2-седмичен срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа всички възражения и доводи, изложени в отговора, както и направените доказателствени искания Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл.

235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от приложеното н.о.х.д.№ 1392/2017 г., **, се установява, че с влязла в сила Присъда № 73 от 12.09.2017 г. Д.К.Г., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на **г. на път ІІІ-375 (***), в района между километри 22 и 23, в отсечката между село **и кръстопътя **, община **, област **, при управление на лек автомобил „**“, рег.№ **, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Й.В.Х., ЕГН **********, поради което на основание чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Няма спор също, че за управлявания от виновния водач Д.К.Г., ЕГН **********, лек автомобил „**“, рег.№ **, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника „ОЗК Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № **със срок на валидност 22.12.2015 г. – 21.12.2016 г.

От приложеното удостоверение за наследници изх.№ ***, издадено от ***, е видно, че пострадалата Й.В.Х., ЕГН **********, е оставила за свои наследници по закон внуците си Й.Н.П., ЕГН **********, и К.Н.К., ЕГН ********** (ищцата), а родителите на последната – Н.Д.П., ЕГН **********, и М.И.П., ЕГН **********, са починали съответно на **г. и на **г.

По делото са разпитани свидетелите К.И.К.,

Д.К.Г. и М. Н.С., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първия свидетел, който е съпруг на ищцата, предвид възможната заинтересованост на този свидетел от изхода на спора.

От показанията на свид. К.се установява, че той и ищцата К.К. живеят заедно като семейство в гр. ** повече от ** г. Бабата по бащина линия на К. – Й.Х., „живееше на 90 % при нас. Баба Й.имаше къща в **. Живееше при нас, но често ходеше до селото, защото в къщата живееше нейният брат, който имаше психични проблеми и тя се притесняваше за него. …Взехме баба Й.да живее при нас, тя ни помагаше с първото ни дете и после - с второто, тъй като К. нямаше други близки. Баба Й.остана последният близък човек на съпругата ми. Тя ѝ беше като майка. Родителите на К. да са я гледали най-много до 1 – 2 клас, след което заминаха в **, а тя и брат ѝ останаха при баба Й. След това и брат ѝ замина в **, и след това се започна – почина баща ѝ, майка ѝ и другите ѝ роднини. …Баба

Й.е била ***, има много познати и приятелки, контактуваше с тях, ходиха си на гости по ден – два ….Стана така, че баба Й.2 дни не се прибра в къщи. Ние започнахме да звъним при приятелките ѝ, да не би да е отишла при някоя от тях. Отидохме и в къщата в **, но и там я нямаше. И след това подадохме сигнал за издирването ѝ, тъй като не можахме да я открием. От полицията ни се обадиха, че има намерен труп на човек, който отговаря на възрастта и описанието на баба Й., за отидем да го разпознаем. ….Първия час след като разпозна баба си, К. изобщо не реагираше. Сякаш не можеше да осъзнае какво се случва. След това стана страшно, К. се затвори в една стая, не даваше да се пуска телевизор, загаси всички лампи, защото има такъв обичай. К. плачеше непрекъснато, децата се травматизираха, като я гледаха толкова разстроена. Аз гледах повече малкото дете, което е с **, да не се разстрои от поведението на майка си. 3 – 4 дни К. беше в такова неадекватно състояние. Забелязах, че за 3 – 4 дни на К. ѝ беше излязло едно бяло петно на главата. Беше побеляла за няколко дни косата ѝ. Горе – долу един месец К. беше като парцал. Тя и сега се чувства зле, защото баба Й.беше последният човек, който ѝ помагаше и който ѝ беше близък роднина. Фактически тя изгледа и нашите деца и ни помагаше много.“ От показанията на свид. Г. – водач на лек автомобил „**“, рег.№ **, и на свид. С. – пътник в същия автомобил, се установява, че след 21 ч. вечерта, когато „времето беше лошо, валеше дъжд“, на излизане от с. **в посока с. **, срещу тях се движил друг автомобил. „В момента, в който се разминахме с насрещния автомобил, в средата на моето платно видях фигура на човек. Опитах се да избегна удара. Завъртях волана наляво, … Закачих с мигача човека, който беше на пътя, и инцидентът се случи. М. извика, че е колоездач. Аз него възприех така, видях просто сянка. Реагирах, но не можах да избегна удара. След удара спрях, М. се обади на тел. 112. Обезопасихме колата.

Видяхме, че на платното лежи човек. Беше тъмно, не мога да кажа дали беше в съзнание или не. Лежеше неподвижно, не говореше. …Линейката и полицията дойдоха много бързо. В последствие видяхме, че човекът беше с тъмни дрехи, беше с балтон. Всички го помислихме за мъж и чак на другия ден разбрахме, че е било жена. Нямаше никакви светлоотразителни елементи по дрехите, беше с тъмен балтон. Проблемът беше, че се движеше в средата на моето платно. Ако жената се движеше по банкета нормално, както са правилата, инцидента нямаше да се случи. …Там където настъпи инцидента, има банкет отстрани. Има възможност да се движат пешеходци отстрани, а не по платното.“ (свид. Г.).

Според свид. С., „Излизахме от с. **и подминахме кръстовището за **, движехме се в посока **. …Времето беше лошо, много валеше и се движихме бавно. …Малко по-надолу след кръстовището видях един силует в нашето платно и затова извиках „Колоездач!“.

Стори ми се, че той излезе рязко на платното. Имаше и друга кола, която се движеше срещу нас. ….Д. наби рязко спирачките и кръшна наляво. Аз се бях свил на седалката, защото си мислех, че колоездачът ще влезне при нас. Всичко беше в стъкла. Скочих от колата и видях труп на земята. Обадих се на тел. 112. …нашият автомобил се движеше в средата на нашето платно. Видях сянката на човека, който беше на около 5 м. Беше много близо, когато я забелязах. Видях я и след по-малко от секунда последва удар. Човекът се удари в колата точно пред мен ….

Удари се в предното обзорно стъкло, отдясно. Силуетът беше черен, нямаше светлоотразителни елементи по дрехите, беше с тъмни дрехи.

Спомням си, че когато излязох от колата, имаше отстрани локви и трева.“ От приложената на л. 106 – 127 медицинска документация на пострадалата Й.Х.се установява, че същата е страдала от: МКБ 169.8 Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести; G 63.2 Диабетна полиневропатия; I11.0 Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност; Е11.4 Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения.