Протокол № 267 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 267 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502357 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:25 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/

------------------------------------------------------------------------------------------Въззивната страна К. Б. А., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна „Т. Л.-1“ ЕООД, редовно призована, не се представлява.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 46099/23.05.2025г., подадена от К.

Б. А., ЕГН ********** срещу решение № 1422/25.04.2025г., постановено по гр.д. № 4746/2024г. на ВРС, 31 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк. „Младост“ № 106, вх.9, ет.6 срещу „Т. Л.-1“ ЕООД, ЕИК 203293749 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 59, ет.3, ап.8 иск с 1 правно основание чл.128,т.2 от КТ за разликата над сумата от 151.94 лева до претендираната сума от 605.27 лева, представляваща трудово възнаграждение за положени 5 дни труд през м.юли, 2023г., както и за сумата от 302.63 лева, представляваща трудово възнаграждение за м.август, 2023г., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на сезиране на съда – 24.09.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие с писмените доказателства по делото. Излага се, че ответното дружество е възразило, че е заплатило всички трудови възнаграждения на ищцата, но не е представило доказателства за това, като не е оспорило дължимия размер. Сочи се, че работодателят не е твърдял, че ищцата е ползвала неплатен отпуск в периода м. юли - м. август 2023г., като не са приети и писмени доказателства в тази насока. Поддържа, че на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е била представена молба за ползване на неплатен отпуск в процесния период. В този смисъл въззивницата счита, че работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и в вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде признат предявения от ищцата иск за основателен и доказан, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Т. Л.-1“ ЕООД, ЕИК 203293749, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорва се твърдението, че ответникът не е доказал заплащане на трудовите възнаграждения. Сочи се, че това обстоятелството се установява от съдебно-счетоводната експертиза, заключението по която е направено въз основа на запознаване със счетоводната документация на дружеството-работодател.

Постъпила е още насрещна въззивна жалба вх.№ 74626/01.08.2025г., подадена от „Т. Л.-1“ ЕООД, ЕИК 203293749 срещу решение № 1422/25.04.2025г., постановено по гр.д. № 4746/2024г. на ВРС, 31 състав, в частта, с която е „Т. Л.-1“ ЕООД, ЕИК 203293749 е осъдено да заплати на К. Б.

А. ЕГН ********** следните суми: 91.16 лева обезщетение за неползвани 3 дни платен годишен отпуск за 2023г., на осн. чл.224, ал.1 от КТ; 493.13 лева за положени 17 дни труд през м. юни 2023г.; 151.94 лева за положени 5 дни труд през м. юли 2023г., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на сезиране на съда – 24.09.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, като противоречащо на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага се, че извършената експертиза е годно доказателствено средство, като ирелевантен е въпроса дали е спазена процедурата по разрешаване на съответния отпуск, особено предвид че ползването му е факт, предвид че ищцата не е била на работа. Сочи се още, че ако същата действително не е получила трудовото си възнаграждение, е имала възможност да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие, вместо да го прекратява с предизвестие и да дължи обезщетение за неспазването му. Отправя се искане решението в посочената част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите 2 претенции на ищцата по този иск да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения двуседмичен срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам насрещната въззивна жалба. Няма да соча нови доказателства, нямам доказателствени искания.

Представям списък с разноски за предоставената безплатна правна помощ.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната списък с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният от страната в днешно съдебно заседание списък на разноските, договор за правна защита и съдействие.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Моля да уважите депозираната въззивна жалба. Считам, че решението на ВРС е неправилно, с оглед на следното:

Считам, че съдът е достигнал до изводи, които не са подкрепени от събраните писмени доказателства по делото. Приел е, че лицето е ползвало неплатен отпуск през месец юли и месец август 2023 г., като от представените писмени доказателства не се установява фактическия състав на ползване на неплатен отпуск, а именно не са представени писмени доказателства, че лицето е подало молба за ползване на неплатен отпуск, съответно издадена заповед от работодателя за ползване на неплатен отпуск.

С оглед на тези доводи съм депозирала въззивна жалба, тъй като считам, че частично решението на ВРС е неправилно в частта, в която не са уважени исковете по чл.128, ал.2 от КТ.

В останалата част, в която са уважени исковете, съдът правилно е приел, че лицето е имало отработени дни през месец юни и част от месец юли 2023 г., както и неползван платен годишен отпуск, които суми не са били заплатени и съответно не са представени доказателства за извършено плащане, поради което считам, че в останалата част решението е правилно. Моля за решение в този смисъл.

3

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок. часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:31 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4