Разпореждане № 4768 от 24.07.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Частно гражданско дело 1996/2026
- Вид
- Разпореждане № 4768
- Подписан
- 24.07.2026
- Състав
- Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4768 гр. Благоевград, 24.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210101996 по описа за 2026 година
Производството по настоящото ч.гр.д.№1996/2026г. по описа на Районен съд Благоевград е по реда на чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадено от „К, седалище и адрес на управление: гр. С заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. А. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Р...., за следните суми:
-сумата от 489,22 евро /четиристотин осемдесет и девет евро и двадесет и два евроцента/ - главница;
-сумата от 168,74 евро /сто шестдесет и осем евро и седемдесет и четири евроцента/ - договорна лихва за периода от 09.04.2026г. до 16.07.2026г.;
-сумата от 3,82 евро /три евро и осемдесет и два евроцента/ - законна лихва за периода от 10.04.2026г. до 16.07.2026г., дължими по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ014739/09.03.2026г., сключен между „Кредит Инс“ АД и А. А. Ч., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените по делото разноски.
При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съответствие с чл.411, ал.1 и ал.2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с разпореждане е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението да изпълни указанията, дадени с разпореждането.
В указания срок е постъпила молба от заявителя, в която уточнява, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер на 88,62 евро, с които е погасена първата вноска по кредита – главница, неустойка, лихва и лихва за забава. Посочва, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР.
Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, както и депозираната от заявителя молба намира, че заявлението е 1 частично основателно, по следните съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
С подаденото заявление е представен Договор за потребителски кредит „Е и А. А. Ч., видно от който е, че „К е предоставил на кредитополучателя сумата от 511,29 евро, при следните параметри: годишен процент разходи 49,70%; брой вноски - 12, с краен срок на договора – 09.03.2027 година, Фиксиран лихвен процент 36,00 %. Видно от Приложение № 1 е, че вноските по кредита са в размер на 42,61 евро месечно и последна месечна вноска 42,58 евро - за главница, в размер общо на 511,29 евро, вноска за лихвата – 15,34 евро, или общо 184,08 евро, начислена неустойка в размер на 30,68 евро месечно или 368,16 евро общо, с посочена обща вноска месечно от 88,63 евро и последна погасителна вноска 88,60 евро, или общо дължима сума – 1063,53 евро.
Съгласно чл.7.1. от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.6 от договора, в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, дружеството може да начисли неустойка в размер на 368,16 евро.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение 1 начин.
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 47,70% /чл.3.1/, а общата сума, дължима от кредитополучателя е посочено, че представлява сбор от общия размер на заемната сума и договорната лихва равняваща се на 184,08 евро. От погасителния план обаче е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка, като по този начин общият размер на сумата, подлежаща на връщане се равнява на 1063,53 евро. С въвеждането на 2 изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.
Според съда посоченият в договора ГПР от 49,70% не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Както беше посочено, видно от представения Погасителен план - Приложение №1 към Договора, всяка погасителна вноска включва: главница, договорна лихва и неустойка, в размер на 88,63 евро месечната вноска, а общият размер на плащанията по кредита с неустойка е в размер на 1063,53 евро. Според съда неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.
В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Уговорката води до значително оскъпяване на кредита, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане в значителен размер, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг. Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора.
При включването на горепосочените суми, ежемесечно начислявани в погасителните вноски и представляващи скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда, посредством 3 онлайн калкулатор ще надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От представената по делото молба депозирана от заявителя става ясно, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 88,62 евро, с които са погасени главница, договорна лихва, неустойка, лихва за забава. Общият размер на извършените плащания в размер на 88,62 евро следва да бъде прихванат към дължимата главница.
В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.