Определение № 26424 от 21.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9573/2026
- Вид
- Определение № 26424
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 21.07.2026
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.328 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26424 гр. София, 21.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20261110109573 по описа за 2026 година
Образувано е по искова молба от З. Х. Г., ЕГН ********** срещу Национален статистически институт (НСИ), БУЛСТАТ.................
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове.
Ищцата твърди, че с трудов договор № 114/01.07.2008 г. е била назначена по трудово правоотношение с ответника НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) на длъжност Младши специалист в Дирекция „Международно сътрудничество и координация“ в Отдел „Стратегическо планиране и управление на качеството“, като на 09.02.2026 г., след повече от 18 г. трудов стаж, трудовото правоотношение е било едностранно прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 (предложение второ) от КТ със Заповед № 32/09.02.2026 г. на председателя на НСИ доц. д-р А. А. Счита, че извършеното уволнение от страна на работодателя е незаконосъобразно.Твърди, че оставащите длъжности в щата включвали в цялост функциите вменени на съкратената длъжност. На първо място счита, че не е бил извършен подбор от страна на работодателя по чл. 329 КТ. Оспорва да е било издадено разрешение от Инспекция по труда по реда на чл. 333, ал. 1 от КТ, посочено в Заповед № 32/09.02.2026 г. В условията на евентуалност в случай, че е налице разрешение на Инспекция по труда твърди, че същото е издадено и без да е уведомена Инспекцията по труда, че ищцата страда от заболяване попадащо в чл. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МНЗ, както и без да са представени пред инспекцията депозираните пред работодателя медицински документи удостоверяващи това заболяване. Твърди, че към момента на уволнението е имала психично заболяване, което попада в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МНЗ, и в този смисъл следва да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Посочва, че на 18.12.2025 г. с нарочна молба е представила пред своя работодател Изследване № 1424/17.11.2011 г. от МБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД, ЦЕНТЪР ЗА 1
ОБРАЗНА ДИАГНОСТИКА, КАБИНЕТ ПО МАГНИТНО - РЕЗОНАНСНА
ТОМОГРАФИЯ и ЕПИКРИЗА изх. № 79/31.01.2012 г. от Първа психиатрична клиника към Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „СВЕТИ НАУМ“, снимка за главата и запис дискета за главата, удостоверяващи наличното й заболяване. С писмо от 23.12.2025 г. работодателят е определил срок до 08.01.2026 г., в който да предостави експертно решение на ТЕЛК или др. по актуални документи, удостоверяващи здравословното и състояния, като на 06.01.2026 г. С нарочна молба е поискала от работодателя удължаване на предоставения срок, като изрично е уведомила последния, че предстои явяване на медицински прегледи за ТЕЛК, а на 07.01.2026 г. е предоставила направление за ТЕЛК. Твърди, че въпреки наличието на данни за психично заболяване работодателят умишлено не е изчакал решението на ТЕЛК и едностранно е прекратил трудовото правоотношение. На 26.02.2026 г. е издадено експертно решение № 91200 от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, с което е установено, че страда от МКБ: F 20 ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ ППП и същата може да работи като специалист. С оглед гореизложеното моли за признаването на уволнението извършено със Заповед № 32/09.02.2026 г. за незаконосъобразно и отмяната на същото, за възстановяването на ищцата на заеманата от нея длъжност, както и за осъждането на ответника да заплати сумата от 3 721.20 евро, представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа в периода от 09.02.2026 г. до 09.08.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че ищцата е работила по силата на Трудов договор № 114/01.07.2008 г., на длъжност „младши специалист“, сключен за неопределено време и на основание ПМС № 66/28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации. С Допълнително споразумение № 45/15.04.2014 г., длъжността на служителя е променена от „младши специалист" на „специалист", а с Допълнително споразумение, последната заемана длъжност е „специалист, по условията на ПМС № 66/28.03.1996 г. в отдел „Дейности за повишаване на статистическата култура, уебсъдържание и дигитализация“ в Дирекция „Многосекторна статистика, методология и регистри“. Посочва, че Директорът на Дирекция „Многосекторна статистика, методология и регистри" депозирал до председателя на НСИ Докладна записка вх. № РД-131051/05.12.2025 г., в която след като обосновава отпадането на необходимостта от съществуване на длъжността на ищцата, като създадена извън утвърдената численост на персонала на НСИ [ПМС № 166/1996 г.], предлагал същата да се съкрати, а трудовото правоотношение на ищцата да бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, считано от 15.01.2026 г. Твърди, че на 15.12.2025 г. на ищцата е било връчено Предизвестие № 99/12.12.2025 г. за прекратяване на трудово й правоотношение, както и искане да представи декларация за наличие или липса на ползвана защита по чл.333 от КТ, като тя е представила такава от същата дата, в която декларирала, че не е работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на 2 здравеопазването. На 18.12.2025 г. и въпреки направеното предходно изявление на ищцата, същата депозирала молба вх. № 07-15-592#1/18.12.2025 г., с която за първи път въвела твърдение, че ползва защита по чл.333 ал.1 т.З от КТ, като представила Медицинско изследване от 2011 г. и Епикриза от 2012 г. Твърди, че на 23.12.2025 г. е отправил запитване до Регионалната картотека на медицинската експертиза относно прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, искане на ищцата до ищцата за представяне в срок до 08.01.2026 г. на ТЕЛК решение или други по-актуални медицински документи, както и искане за издаване на разрешение до „Инспекция по труда" гр. С. В отговор ищцата поискала удължаване на срока, като същият е бил удължен до 12.01.2026 г.Твърди, че с писмо Изх. № 26008230/05.02.2026 г.
„Инспекция по труда", гр. София, дала разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, като впоследствие със Заповед № 32/09.02.2026 г. на Председателя на НСИ, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено. Счита извършеното прекратяване на трудовото правоотношение за законосъобразно, като към момента на прекратяването му ищцата се е ползвала от закрилата на чл. 333 КТ. Оспорва да е налице и нарушение по чл. 329 КТ, доколкото на първо място ищцата е назначена по трудов договор при условията на ПМС № 66/1996 г., т.е. извън утвърдената численост на персонала (чл. ал.1) и на следващо място доколкото ищцата е назначена по допълнително създадена щатна бройка, включена в допълнително щатно разписание, то същата не би могла да се конкурира с лицата, заемащи длъжности по основното щатно разписание на бюджетната организация, още повече, че те са държавни служители по служебни правоотношения, възникнали при наличието на основанията и при изпълнението на условията, предвидени в Закона за държавния служител, каквато преценка по отношение на ищцата не е извършвана. Допълва, че в случая е налице реално съкращаване на щата. В случай на уважаването на иска релевира възражение за прихващане, с изплатените на ищцата съобразно Заповед № 32/09.02.2026 г. на Председателя на НСИ обезщетение за неспазен срок на предизвестие, в размер на 620,20 евро и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 358,63 евро. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Правна квалификация:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудовото правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е налице твърдяното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че това право е надлежно упражнено.
Освен това в тежест на ответника е да установи реалното съкращаване на щата, както и че при прекратяване на трудовото правоотношение са били спазени всички приложими законови изисквания, включително тези по чл. 329 3
КТ и чл. 333 КТ, доколкото същите са спорни.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е останала без работа за посочения период от време, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищцата за дължимост на обезщетението, както и да докаже направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане, съответно, че е заплатил обезщетение за неспазен срок на предизвестие, в размер на 620,20 евро и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 358,63 евро.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата: 1) че между страните е съществувало трудов договор № 114/01.07.2008 г., като ищцата е била назначена на длъжност Младши специалист в Дирекция „Международно сътрудничество и координация“ в Отдел „Стратегическо планиране и управление на качеството“, 2) на 09.02.2026 г. трудовото правоотношение е било едностранно прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 (предложение второ) от КТ със Заповед № 32/09.02.2026 г. на председателя на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов;
По доказателствените искания:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и ответника с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Искането на ищцата за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважаване доколкото между страните не е налице спор относно последното брутно трудово възнаграждение.
Искането по чл. 192 на ищцата също следва да бъде оставено без уважаване, доколкото ответникът не е оспорва процесното експертно решение.
ПО ВЪПРОСА ЗА НЕОБХОДИМОСТ ОТ МЕДИАЦИЯ:
След преценка на обстоятелствата по чл. 140а, ал. 2 ГПК, според съда са налице предпоставките за задължаване на страните да се явят на информационна среща в производство по медиация.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
УКАЗВА на страните да вземат становище до датата на насроченото съдебно заседание – какъв е размерът на последното заплатено брутно месечно трудово възнаграждение на ищцата, предвид наличието на разминаване по въпроса дали е 620,20 евро или 796,96 евро.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 27.10.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на ищцата за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза и искането по чл.192 ГПК.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Разпечатката съдържа 37 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/865a43b0-1b3b-4ae0-a306-ab91e1d90e63