Определение № 297 от 02.07.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. София, 02.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Я. Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Я. Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600377 по описа за 2024 година СОС, като инстанция по въззивен контрол в производството по глава ХХІI - чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 НПК, инициирано по жалба на повереника на частния обвинител Х. В. Я. - адв. Я. С.-А., против определение № 13 от 07.12.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 148/2021г. по описа на РС-Б. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, с което е била оставена без разглеждане молбата на повереника за присъждане на разноските, направени от страна на частния обвинител във въззивното производство.

Жалбоподателят атакува това определение като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в рамките на компетентността на първоинстанционния съд е уредено правомощието да се произнесе по въпроса за разноските, включително и относно сторените пред въззивната инстанция разноски - в противен случай, ако въззивният съд се произнесе с окончателното решение, би лишил страните от предвидения в разпоредбата на чл. 306, ал. 3 НПК инстанционен контрол. В жалбата си поддържа направеното пред първоинстанционния съд искане, като се позовава на писмените доказателства - пълномощно и договор за правна защита и съдействие, съгласно които сумата за адвокатско възнаграждение е била действително изплатена в брой. Моли съда да отмени определението и да осъди подсъдимия И. К. да заплати сторените разноски съгласно представените доказателства.

1

Въззивният съд, като разгледа подадената частна жалба, и след като осъществи на основание чл. 314, ал. 1 НПК цялостен служебен контрол по отношение на обжалваното определение, в съответствие с приложимите разпоредби на процесуалния и материалния закон, намира за установено следното:

Производството по делото е било образувано по внесен обвинителен акт срещу осъденото лице И. М. К. с обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В хода на разпоредителното заседание по делото като частен обвинител е бил конституиран пострадалият Х. В. Я., представляван в производството от адв. Я. С.-А..

С присъда № 2 от 23.02.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 148/2021 г. по описа на Районен съд - Б., подсъдимият И. М. К. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

С горепосочената присъда съдът е възложил на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати на частния обвинител сумата в размер на 700 лева, представляваща направените в хода на първоинстанционното производство разноски.

Присъдата е била обжалвана по въззивен ред, поради което е било образувано в.н.о.х.д. № 409/2023 г. по описа на СОС. В хода на съдебните прения пред въззивния съд от страна на повереника адв. С.-А. е било направено искане за присъждане на направените пред тази съдебна инстанция разноски /л. 91 по делото/. С решение № 153 от 09.11.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 409/2023 г. по описа на СОС, е била изменена в частта относно наказанието, и потвърдена в останалата част, като съдът не се е произнесъл по направеното от повереника искане за присъждане на разноски.

Присъдата е влязла в сила на 09.11.2023 год.

С молба от 16.11.2023 г. с вх. № 260629 по описа на РС-Б. /л. 194 от първоинстанционното дело/ повереникът на частния обвинител - адв. С.-А., е направил искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските, като подсъдимият да бъде осъден да заплати сумата за адвокатско възнаграждение, изплатена на повереника.

С атакуваното определение от

2

07.12.2023 г.

/л.

198 от първоинстанционното дело/ Районен съд - Б. е оставил без разглеждане подадената молба, тъй като е приел, че допълването на решението на въззивния съд е недопустимо.

При така установеното въззивният съд намира, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от НПК предвижда възможност за допълнително произнасяне от страна на съда с определение по изчерпателно изброени въпроси, сред които е и въпросът за разноските по делото. С оглед систематичното място на тази разпоредба в НПК, компетентен да се произнесе по реда на чл. 306 НПК всякога е първоинстанционният съд. Тази процесуална възможност е уредена в Глава XX на процесуалния закон, която урежда въпроси на първоинстанционното производство. При това положение се налага изводът, че в случаите, когато въззивният съд е пропуснал да се произнесе по направено пред него искане за присъждане на разноски, то компетентен да стори това с допълнителен съдебен акт би бил единствено първоинстанционният съд, тъй като липсва процесуален способ за допълване на въззивното решение. В настоящия случай първоинстанционният съд е дължал произнасяне по направеното искане, независимо че същото е непрецизно формулирано в подадената молба, в която се иска съдът „да допълни постановеното решение в частта за разноските“. Следователно атакуваният съдебен акт се явява незаконосъобразен, тъй като съдът неправилно е отказал да произнесе в частта за разноските, поради което делото следва да бъде върнато за разглеждане на подадената молба по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 345 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 13 от 07.12.2023 г., постановено по НОХД № 148/2021г. по описа на РС-Б., с което е била оставена без разглеждане молбата на адв. С.-А. за присъждане на разноските, направени от страна на частния обвинител във въззивното производство.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за произнасяне по 3 направеното искане.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4