Решение № 260337 от 20.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 227 Година 2020, 20.11 град Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро

Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На двадесет и първи септември година две хиляди и двадесета в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра К.

ЧЛЕНОВЕ:1.Галя Белева

2.мл.с.

Александър Муртев

Секретар

Таня Михова като разгледа докладваното от съдията В. К. въззивно гражданско дело номер 1928 по описа за 2020 година.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№24610/01.07.2020г., подадена от „ВИП КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Христо Ботев”

№70, представлявано от Димитър

Керемедчиев, чрез адв.Ирина Камбурова- Тунтева- БАК, срещу Решение №1267/10.06.2020г., постановено по гр.д.№9191/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение,

Бургаският районен съд е осъдил „ВИП

КОМЕРС“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, пл.,,Гаров площад“ №12, представлявано от Катя Стайкова Василева, чрез адв.Иван Танев-БАК, следните суми: 14 570 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в „Кафе-еспресо“ в гр. Бургас, ж.к.

„Меден рудник“ до бл.408, по време на ползването на обекта по силата на договор за наем № 50/07.05.2002 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 1612,80 лева с ДДС, представляваща дължим наем за месеците август септември и октомври 2017 г. по договор за наем № 50/07.05.2002 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане;

224,92 лева с ДДС, представляваща стойност за ВиК услуги за обект „Кафе-еспресо“ в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ до бл.408 за периода 01.06.2017 г. – 31.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за периода 13.05.2017 г. – 31.05.2017 г.; 1075,20 лева, представляваща неустойка за забава за дължимата наемна вноска за месец август 2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане;

3221,24 лева, представляваща сбор от съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 7064/2019 г. по описа на БРС и в исковото производство.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно в обжалваната част, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата отмяна.

На първо място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно разпределил доказателствената тежест съобразно правната квалификация на предявените искове. Навеждат се доводи, че въпреки установената съдебна практика (Решение№394 от 18.05.2010г. по гр.д..№1584/2009г..,ІІІ-то г.о.. на ВКС), в изпълнение дадените от съда указания, ответното дружество следвало да доказва отрицателни факти. Посочва се, че от страна на ищеца не било проведено пълно и главно доказване. Твърди се, че не ставало ясно какво е състоянието на имота при предаване владението на ответното дружество през 2002г., тъй като липсвал приемо- предавателен протокол.

Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства, не се установявала действителната фактическа обстановка. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез свидетелски показания и приобщената към делото съдебно- техническа експертиза.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендират се направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез адв.Танев –БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.

Излага се становище, че разпределената тежест на доказване в процеса, следвала релевираните от страните твърдения и възраженията, както и изгодните последици, които всяка една черпи от тях. Твърди се, че с оглед събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд достигнал до извода за наличие на повреди в отдадения под наем обект. Развиват се подробни съображения в тази насока, като е направено обобщение на събраните в първоинстанционното производство доказателства (свидетелски показания и заключението на вещото лице по извършената съдебно- техническа експертиза).

Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените съдебно- деловодни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по повод искова молба от ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, пл.,,Гаров площад“ №12, представлявано от Катя Стайкова Василева, чрез адв.Иван Танев против ВИП КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” №70, представлявано от Димитър Керемедчиев, за осъждане на ответника да заплати слените суми: 14 570 лв.обезщетение за имуществени вреди, нанесени в наетия имот преди освобождаването му (първоначално предявената претенция е за сумата от 14750 лв., в последствие за разликата над 14570 лв., претенцията е оттеглена); 1612,80 лв.- общ размер на неизплатен наем, дължим за месец август, септември и октомври 2017г., 224,92 лв. – дължими суми за ползвани ВиК услуги за периода 13.05.-31.10.2017г., както и сумата от 1075,20 лв.- неустойка за забава на дължимата наемна вноска за м.август 2017г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът, от една страна като наемател, е сключил договор за наем на недвижим имот от дата 07.05.2002г. с ищеца от друга страна като наемодател.

Предмет на договорът за наем било помещение „кафе-еспресо“, находящо се в гр.Бургас, к/с „Меден рудник“, до бл.408, като срокът на договора бил до 08.05.2005г. Срокът на договора е бил удължаван неколкократно с анекси, последният такъв от 03.01.2014г. до 31.12.2014г. След изтичането на този срок, ответникът продължил да ползва имота със съгласието на наемодателя. На 12.10.2017г., ответникът уведомил ищеца, че прекратява договора, считано от 01.11.2017г. За извършеното ползване на имота от сключване на договора до м.август 2017г. наемателят заплащал месечния наем. Твърди се, че след изтичане на предизвестието, на 31.10.2017г., ответникът освободил ползваните помещения по договора за наем. За предаване на ползването на помещенията бил съставен протокол от 01.06.2017г, но в същия не се описвало реалното състояние на предаваните помещения след прекратяване на процесния договор. Сочи се, че при предаване на помещението на 31.10.2017г. наемодателят констатирал, че върху имота са нанесени вреди, причинени от ответника: изкъртени и счупени плочки, изкъртена външна колона, пробити водосточни тръби, счупен външен корниз, изкъртени вътрешни колони, счупени плочки по пода на помещението, надупчен таван с множество дупки; счупени тоалетно гърне и казанче, дупки по вътрешните стени, изкъртено и липсващо ел.табло, разрушена вътрешна стена.

За поправяне и възстановяване годността за ползване на помещенията били необходими 14 750 лв., за която сума е изгответно заключение по допусната съдебно-техническа експертиза в производство по чл.207 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д.№ 7064/2019г. по описа на БРС. В исковата молба се сочи, че за месеците август, септември и октомври 2017г., наемателят ползвал отдаденото под наем помещение, но не заплащал месечните наемни вноски, които възлизат на сумата от 1612,80 лв. Твърди се, че ответникът не бил заплатил дължимите консумативни разходи за вода в общ размер на 224,92 лв. с ДДС, дължими за 13.05.2017г.-31.10.2017г., за които суми били издадени съответните фактури. За горепосочените суми в общ размер на 1837,72 лв., ищецът издал данъчна фактура № 16242/02.08.2017г. и проформа фактура № 9/01. 11.2017г . ищецът твърди още, че поради изпадане в забава относно наемната цена за м.август, на основание чл.8, ал.3 от договора, ответникът дължи неустойка в размер на двукратния размер на наема или сумата от 1075,20 лв.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 233, изр. второ ЗЗД, и чл.

92, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита исковете за неоснователни. Твърди, че поради прекратяването на договора още през 2017г., няма как да бъде установено със сигурност състоянието на имота към онзи момент. Заявява, че действително консумативите за вода не са заплатени, поради наличието на преговори между страните относно наемната цена по договора.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото не се спори, че ищецът е собственик на процесния имот, както и че страните са били обвързани от валидно правоотношение – договор за наем от 07.05.2002г. с предмет на договора помещение „кафе-еспресо“, находящо се в гр.Бургас, к/с „Меден рудник“ до бл.408, със срок до 08.05.2005г. Страните не спорят за това, че срокът на договора е бил удължаван неколкократно с анекси. Представен е анекс от 03.01.2014г., със срок на действие до 31.12.2014г., според който наемната цена за имота става 537,60 лв. на месец. След изтичането на срока по последния анекс, ответникът продължил да ползва имота със съгласието на наемодателя. На 12.10.2017г., ответникът уведомил ищеца, че прекратява договора, считано от 01.11.2017г.

Представени са фактури от процесния период, издадени от наемодателя, с които са начислени претендираните в исковата молба суми за задължения за консумирани ВиК услуги и намените вноски за месеци август, сепетмври и октомври 2017г. Представени са фактури, издадени от ВиК Бургас ЕАД за процесния период за сумите за вода, пречистване и канали по партидата на ищцовото дружество. Представен е приемо-предавателен протокол от 31.10.2017г., съгласно който на същата дата имотът е предаден, подписан от представители на двете страни по наемния договор, както и от свидетел.

Към делото е приобщено ч.гр.д.

7064/2019г. по описа на БРС, образувано по молба на ищеца по реда на чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства, по което е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която след извършен оглед е коснтатирало наличието на посочените в исковата молба повреди и липси, както и че за поправяне и възстановяване годността за ползване на помещенията са необходими 14 750 лв.

Ответникът е представил становище от „Електроразпределение клон Бургас“ за това, че външното ел.табло и главното ел.табло на обекта са изпълнени съгласно предварително одобрен проект, санитарна експертиза за спазване на хигиенните норми и санитарни изисквания, експертно заключение относно това, че обекта отговаря на нормативните изисквания за безопасност на труда, хигиенна експертиза.

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят С.П., присъствала на предаването на имота на 31.10.2017г., заявява, че вътре в помещението е имало нанесени вреди, плочките на пода са били изпочупени, вратите на банята и тоалетната – изкъртени, електромерът липсвал, вътрешните колони са били надупчени, тръбите и гърнето в тоалетната – разрушени. Свидетелят Д., също присъствала при предаването на имота заявява, че е видяла нанесените вреди при приемането на обекта на 31.10.2017г., а именно: счупени плочки, пробити дупки в таваните, в стените, липсващи врати на тоалетната, пробити водосточни тръби. Твърди, че и ел.таблото е липсвало, нямало ток в помещението, външният корниз също е бил счупен.