Определение № 682 от 03.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Габрово, 02.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Полина Пенкова

Велемира Д.а като разгледа докладваното от Велемира Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20244200500359 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Ти Би Ай Банк" ЕАД против Разпореждане № 567/05.07.2024г. по ч. гр. д. № 245/2024г. на РС Дряново.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд отхвърлил изцяло заявлението за претендираните суми поради това, че в договора не е посочено по ясен и разбираем начин, че сумите за финансираните от кредитора застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и че те ще се олихвяват с посочения в договора ГЛП в размер на 18.37 %. По този начин според съда потребителят е бил възпрепятстван да прецени какви са икономическите последици за него във връзка с кредитното правоотношение. Жалбоподателят счита този извод за неправилен и прави се искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани със заявлението суми, както и за направените разноски.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Дряновският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед по чл.

417 от ГПК срещу длъжника В. Й. Д. за сумата 5838,76 лв.– главница по Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022г., ведно със законната лихва от 27.06.2024г. до окончателното изплащане, за сумата 238,61 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.08.2023г. до 16.02.2024 г., за сумата 438,42 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.08.2023г. до 18.06.2024 г., както и за сумата 280,32 лв. - разноски.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД по чл. 417 от ГПК като е приел, че то не отговаря на изискванията на чл. 411, ал. 2 т.1 от ГПК поради това, че вземането не е индивидуализирано, както и че в договора за кредит само формално са посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11 ал.1, т. 7 и т. 10 от ЗПК, но никъде по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора ГЛП в размер на 18,37 %, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита. Това препятства възможността на потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономическите 1 последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 19,82 %. По тези съображения е прието, че вземането за главницата и за лихвите, така както е описано в заявлението, се основава на неравноправна клауза – чл. 7.1 от договора.

Въззивният съд, като разгледа депозираната от "Ти Би Ай Банк" ЕАД жалба, намира следното:

От приложеното ч. гр. д. № 245/2024г. на РС Дряново се установява, че с подаденото заявление по чл.417 ГПК е направено искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. Й. Д. за вземания, които са претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022г., сключен между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и длъжника.

След дадени от заповедния съд указания за отстраняване на нередовности, заявителят е уточнил, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от Договора за потребителски кредит и възлиза на 12 489.69 лева, от които 10 000 лева предоставени по сметка на кредитополучателя, 299.71 лева предоставен кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и 2 189.98 лева предоставен кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА. В системите на банката тези суми се третират по еднакъв начин - като отпуснат финансов ресурс, без да се прави разграничение дали с тях се финансират застрахователни премии или са предназначени за общо ползване или за покупка на стоки. Същото важи и за начисляваните върху тях договорна лихва и лихва за забава, които се начисляват върху общия размер на предоставения или просрочения финансов ресурс.

От приложения към заявлението по чл. 417 от ГПК Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022г. се установява, че Кредиторът предоставя на Кредитополучателя кредит в общ размер на 12 489.69 лева, от които 10 000 лева размер на кредита и 2 489.69 лева общ размер на застрахователната премия, включващ 2 189.98 лева по застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКИ и 299.71 лева BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА / чл. 7 от Договора/. Съгласно чл. 7.2.3 от Договора, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка/застраховки, се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.

В чл. 19 от Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022г. е изрично посочено, че при сключването на този договор, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия Договор.

Към заявлението по чл. 417 от ГПК е приложено заявление – декларация, подписано лично от В. Й. Д., с което последният е заявил желанието си и е дал съгласие да бъдат сключени застраховки , предлагани от "Ти Би Ай Банк" ЕАД като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане,Клон България КЧТ” и „Кардиф Общо застраховане Клон България КЧТ”.

Видно от погасителния план, инкорпориран в Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022г., главницата, която кредитополучателят следва да върне е формирана 2 от предоставената му сума от 10 000 лева , към която е прибавен размерът на заплатените от кредитора застрахователни премии за сметка на кредитополучателя, и е в общ размер на 12 489.69 лева. Съгласно чл. 9.1 лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит е в размер на 18.37% годишно, а ГПР е в размер на 19.82%, което формира общо дължима сума от страна на кредитополучателя в размер на 15 670.20 лева.

При така установените обстоятелства, въззивният съд не споделя изводите на заповедния съд, че заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД не отговаря на изискванията на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, доколкото в него ясно е посочен размера на претендираната главница, а в допълнителна молба, в изпълнение на дадените от съда указания е уточнен начинът, по който тя е формирана и по който се олихвяват предоставените и просрочените суми.

Въззивният съд обаче намира, че клаузата на чл. 7.2.3 от Договора е неравноправна.

Същата не е индивидуално уговорена и предвижда, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, д а се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник. По този начин ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумите по уговорени застраховки, да се плащат разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва. По този начин се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Налице е и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 параграф1 от Директива 2005/29/ЕО , а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят – 15 670.20 лева при кредит от 10000 лева, и годишна лихва от 18.37%, е неравноправна по смисъла на чл.4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховките като разход по кредита съгл. парагпраф1 от ДР на ЗПК , не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 отн ЗПК. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

Съгласно Решение от 21.04.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС , чл. 10 параграф 2, б.ж и чл. 23 от от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3 б. ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

По изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че Договор за потребителски кредит № **********/10.02.2022г. е недействителен като на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/. В случая обаче, видно от депозираното заявление по чл. 417 от ГПК, по кредита са 3 извършвани плащания от страна на кредитополучателя, поради което е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по чл. 417 от ГПК следва да бъде потвърдено, макар и с различни мотиви.

Водим от горното и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 567/05.07.2024г. по ч. гр. д. № 245/2024г. на РС Дряново

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4