Решение № 3832 от 27.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3832 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330116225 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба на А. Д. против „Фератум България“ ЕООД са изложени твърдения, че на ........... ищцата сключила с ответника „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № ............................по силата на който й били отпуснати 1000 лева при фиксиран лихвен процент 8,47 % и ГПР 49,03 %. Следвало да върне на кредитора 1084,70 лева. Ищцата извършвала плащания в полза на кредитора. Понеже договорът бил недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК, тя дължала само чистата стойност, поради което иска да й се върне като платена без основание сума в размер на 50 лева, която заплатила в повече.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е подал писмен отговор, в който потвърждава факта на сключването на договора за кредит. Поддържа, че договорът за кредит съдържал всички изискуеми по закон реквизити, а по него било договорено поръчителство на дълга от „Фератум Банк“, М.... Възнаграждението на поръчителя „Фератум Банк“ не следвало да се включва в ГПР, доколкото било договорено в отделно съглашение, не било условие за сключване на договора за кредит, а потребителката сама избрала да се поръчителства за дълга й от него. Не оспорва да е получил процесната сума, но счита, че получаването й не било без основание.

1

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на .........страните А. Д..............

(кредитополучател) и „Фератум България“ ЕООД (кредитодател) са предприели действия по сключване на договор за потребителски кредит № ..............

Спорно е било обаче до колко е спазена процедурата по сключване на договора от разстояние по реда на ЗПФУР. По делото е назначено и прието без възражения от страните заключение на вещо лице по СТЕ, от което се установява, че ищцата А. Д. е потвърдила получаването на изпратените й от „Фератум България“ ЕООД документи – СЕФ, ОУ, договор за потребителски кредит, преддоговорна информация, както и своето съгласие за сключване на договора на .............чрез изпращане на потвърдителен SMS. Следва да се приеме за установено, че процесният договор за потребителски кредит е бил сключен на посочената дата.

Видно от чл. 5 от договора за потребителски кредит е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, както и декларация от кредитополучателя, че е запознат, че може да предложи на кредитора обезпечение чрез личен поръчител. Уговорено е, поръчител, който не е „предложеният“ (т.е. „Фератум Банк“) следва да бъде предварително одобрен от кредитодателя.

Представени са по делото и Договор за гаранция (поръчителство), сключен между „Фератум Банк“ и А. Д. и Общи условия към договор за гаранция (поръчителство). Установява се, че е уговорено възнаграждение за гаранта, платимо от ищцата-кредитополучател, в размер на 385,30 лева.

От представената справка за получени плащания по договор за кредит № ........... се установява, че А. Д. е заплатила шест вноски в лева: 1) главница 89,75; лихва 33,33; 2) главница 226,84, лихва 25,40, 3) главница 268,40, лихва 17,21, 4) главница 315,01, лихва 8,76 лева. Отделно е заплатена такса за предсрочно погасяване в размер на 5 лева, както и възнаграждение за „Фератум Банк“ в размер на 248,15 лева. Общо платените суми възлизат на 1 229,10 лева.

От изготвеното и прието заключение по съдебно-техническа експертиза, което се кредитира като пълно и компетентно изготвено, се установява, че при кандидатстването за кредит от „Фератум България“ ЕООД потребителят следва да избере една от две възможности: „Гаранция от Фератум Банк“ или „Личен гарант/ Поръчител“.

По делото е прието също така заключение по съдебно счетоводна експертиза, от което се установява, че в уговорения в договора за кредит годишен процент на разходите е включена единствено възнаградителна лихва.

За това обстоятелство заключението се кредитира като пълно и компетентно изготвено. Отговор на въпрос две не е категоричен, а и касае ирелевантно 2 обстоятелство – при иск за недължимо платено водещото е прякото имуществено разместване между страните („даването“), като последващи парични транзакции между реципиента и трето лице са правно ирелевантни.

Отговорността на това трето лице, което се твърди да е получило процесната сума, не е предмет на настоящото дело. Предвид това, съдът не основава изводите си за фактите на обсъждания експертен отговор. Възраженията на ответника „Фератум България“ ЕООД в тази насока се намират за неоснователни. Аналогично – отговор на въпрос три не е относим към спора: в случая не се твърди кредитът да е сключен с „личен гарант“.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г....М........... определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М... П....).

В настоящия случай се установява, че ответникът е получил от ищцата по процесния договор за кредит парична сума в общ размер на 1229,10 лева.

Самият ищец признава, че дължи на годно основание заемната сума от 1000 лева, но счита, че всяка горница е платена без основание, като е посочил размер на иска си 50 лева. Ответникът следваше да докаже, тоест, основанието си да задържи сума в размер на 229,10 лева – горницата над чистата стойност на кредита, за която единствено ищецът твърди да е дадена без основание. Това в случая не бе сторено по долуизложените съображения.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителката А. Д. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Следва да се разгледа на първо място въпросът за действителността на договора за кредит, доколкото той обуславя наличието на основание у ответника да задържи процесната сума. По този въпрос съдът намира следното:

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК " Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени 3 всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая уговореното възнаграждение за гаранта „Фератум Банк“ не е включено в ГПР по кредита. То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Не могат да се споделят доводите на ответника, че понеже потребителят можел да избере опция поръчителство от личен гарант, а не от „Фератум Банк“, то сключването на договора за поръчителство с последното не било задължително условие за получаване на кредита. По делото се установява, че предоставянето на гарант или поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да отбележи една от две затворени опции – „личен гарант“ или „гаранция от Фератум банк“. В тази насока са и твърденията на самия ответник в отговора на исковата молба, чрез които се описва механизма на кандидатстване и отпускане на кредита.

Следователно, предоставянето на поръчител или гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посоченият ГПР в размер на 49,03 % не отговаря на действителния такъв. Нарушен е чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

При горните изводи, финансовата институция има основание да получи само чистата стойност по кредита (чл. 23 ЗПК). Установява се, че потребителката е дала на ответника парична сума в размер на 229,10 лева – горница над чистата стойност на кредита. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД тази горница се явява получена от дружеството без основание. Доколкото се претендира връщане на парична сума от 50 лева, то искът следва да се уважи изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от спора, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като се вземе предвид молба от 01.02.2024 г. и моментът на оттегляне на пълномощията на процесуалния представител на ищцата - .... К., следва да се осъди „Фератум България“ ЕООД да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 200 лева за настоящото производство. Доколкото при определянето на размера му съдът не следва да се ръководи от предвидените в Наредбата за минималните 4 размери на адвокатските възнаграждения минимуми (аргумент от СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22), ПдРС съобрази степента на фактическа сложност на делото: изготвен е отговор на исковата молба, а преди оттеглянето на пълномощията на адвоката са събирани само писмени доказателства, а що се касае до правната сложност, тя не е висока – съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:.......... със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на А. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. П.............. ул. „П.... В....С............, парична сума в размер на 50 /петдесет/ лева, дадена без основание.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: ........... със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати в полза на ........ К. К. – ПАК, с личен № .......... с адрес на кантората: гр. П.......... ул. „Р.... Д............ парична сума в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска защита и съдействие в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 5