Определение № 3242 от 04.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3242 гр. София, 04.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000502676 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на „КАМЕНОВ 87“ ЕООД, представлявано от адв. С. К. срещу Определение рег. № 348/03.07.2025 г. по т.д. № 20241800900255 по описа на Софийски окръжен съд, V Първоинстанционен търговски състав, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по т.д. № 192/СОС. В жалбата се излага довод, че предметът на двете производства не е идентичен включително и досежно фактура № 68/03.11.2021 г. Застъпва се теза, че отсъствието на идентичност изключва и основанието за спиране на производството.Твърди предмет на производството по т.д. № 255/2024 г. да е изпълнение на задължения от страна на ответника за реализирани продажби на препарати, торове, извършване на услуги като жътва на пшеничен силаж, на царевица, на пшеница и други съгласно издадени 6 броя данъчни фактури за периода от 14.09.2021 г. до 30.11.2023 г. на обща стойност от 281 667,75 лв. като се претендира и законна лихва в общ размер от 43039,20 лв. Твърди се също така предмет на т.дело № 192/2024 г. да е изпълнение на задължение по договор за заем от 16.02.2023 г. Навежда довод, че противопоставено възражение за прихващане в това производство не обосновава спиране на самостоятелното производство. Сочи и съдът е приел за неоснователно възражението за прихващане със сумата от 11 267 лв., съставляваща неплатена 1 част от фактура 68/03.11.2021 г. на стойност от 11567 лв. с ДДС. Като се позовава на обявено за решаване производство по т.д. № 192/2024 г. преди да бъде постановено процесното определение, жалбоподателят застъпва теза, че преюдициалност не може да възникне. Застъпва теза, че договорът за паричен заем не обуславя вземането по издадените фактури за доставена стока и извършена услуга, за да обуслови зависимост между двата спора. Иска се определението за спиране да бъде отменено, а и да бъде постановено ново за възобновяване на производството по т.д. № 225/2024 г. на СОС.

В отговор по частната жалба КООПЕРАЦИЯ „ТРУДОВЕЦ“ – ответник в първоинстанционното производство, застъпва теза за преюдициалност на спора, предмет на т.д. № 192/2024 г. с довод, че преди образуване на т.д.

225/24 г. в производството по т.д. № 192/2024 г. е прието за разглеждане възражение за прихващане, основано на обстоятелства, относими и към висящия спор по чл. 225/2024 г. Твърди да е обжалвал решението, обуславящо висящност на спора и досежно направеното възражение за прихващане, придаващо и връзка с предмета на спряното производство.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от лице, чието право да очаква срочно разрешаване на спора по същество е ограничено, а дължимата държавна такса е внесена.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от жалбоподателя срещу КООПЕРАЦИЯ „ТРУДОВЕЦ“ за заплащане на остатък по издадени фактури в това число и по фактура, № 68/03.11.2021 г. на стойност 114000 лв. с ДДС за извършена жътва-силаж за 4000 дка с непогасен остатък от 11267 лв (съгласно уточнителна молба вх.№ 4919/07.05.2025 г.).

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд обявява за служебно известен нему предмета на т.д. № 192/2024 г., водено между същите страни при въведено от ответника (КООПЕРАЦИЯ“ТРУДОВЕЦ“) възражение за прихващане с вземане по фактура № 68/03.11.2021 г. с довод, че фактурираната услуга не е извършена. Възражението е прието за направено преди образуване на т.д. № 255/2025 г.

Жалбата е частично основателна.

2

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът дължи да се въздържи от обсъждане на обстоятелства от значение за висящия спор, но предмет на разглеждане по същество в рамките на друго дело. Правилото обезпечава трайното разрешаване на повдигнатия спор, което, според нормата на чл. 297 ГПК, обвързва всеки друг съд. Същевременно съдът дължи да разреши спора при съобразяване на всички относими към него обстоятелства. Затова и при обусловеност на висящия спор от обстоятелства в обхвата на сила на пресъдено нещо, обусловеното производство подлежи на спиране до приключване на обуславящия спор. Идентичността в предмета на делото не обосновава възможност за спиране, а обуславя пречка за последващо иницииране на производство (чл. 126 ГПК).

Ищецът и жалбоподател в настоящото претендира изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение за предоставена услуга по фактура № 68/2024 г. Разглеждането на този иск предполага изследване и на констатираните от решаващия съд обстоятелства – предоставена услуга с оглед предходно повдигнат спор от страна на ответника. Обстоятелствата, обуславящи възражение за прихващане стават елемент от съдебното решение при неговото уважаване (чл. 298, ал. 4 ГПК). В тази хипотеза решението придобива установително действие досежно съществуването на противопоставеното вземане, а следователно и за обуславящите го обстоятелства. След като законът допуска ответникът да разшири предмета на разглеждане в съдебното производство с възражение за прихващане, без значение остава, че във възприетото за преюдициално производство ищецът и в настоящото е предявил свое вземане, извлечено от договор за заем. С оглед чл. 6, ал. 2 ГПК предметът обаче бива предопределен от наведените с възражението правопораждащи обстоятелства. В случая противопоставеното вземане в производството по т.д. № 20241800900192 макар и да се свързва с твърдяната и в последващото производство фактура № 68/03.11.2021 г., се основава на твърдение, че няма извършена услуга, а последващото изпълнение е безполезно. Тези обстоятелства могат да бъдат подведени единствено под хипотезата на неоснователно обогатяване – разместване на блага без да е налице зачетена от закона причина за това. Следователно, в основанието на предявеното възражение стои фактът на плащане на конкретната сума. Причината за плащане подлежи на обсъждане в мотивите, но не и на удостоверяване в самото решение. Макар и в предходното 3 производство ответникът да се позовава на липсващо изпълнение на фактурираната услуга, при евентуално уважаване на възражението би се формирала сила на пресъдено нещо върху вземането за предявената сума без обаче да възниква яснота за основанието на претендираната в настоящото производство част от фактурата. Няма нито фактическа, нито юридическа пречка да е налице частично изпълнение, което обаче не би могло да се установи при разрешено, т.е. уважено възражение за прихващане.

Понеже възражението за прихващане е процесуално средство за защита, за разлика от предявения иск, при евентуалната му неоснователност съдът обективира решаващата си воля, но не се произнася с решението си, което допълнително препятства възможността да формира сила на пресъдено нещо върху основанието на претендираната част от фактура 68/03.11.2021 г. в т.д.

20241800900255 – дали съответстващата й услуга е била предоставена.

Не са изложени съображения, обосноваващи пречка за развитие на производството и по останалите претенции. Ищецът се позовава на трайни търговски отношения между страните, но това не лишава от юридическа самостоятелност отделните сделки.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1 граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 348/03.07.2025 г. по т.д. № 20241800900255, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по т.д. № 192/2024 г. на СОС.

В Р Ъ Щ А т.д. № 20241800900255 на Софийски окръжен съд, V Първоинстанционен търговски състав за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5