Решение № 1102 от 21.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Плевен, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20214430105930 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от ПЛ. М. М., ЕГН **********, от ***, чрез адв.Д.Л. от АК-** против *** Ищецът е посочил като заинтересована страна и ***, с ЕИК *** с адрес *** Ищцата твърди, че с раждането си й е издаден акт за раждане, в който е записана като лице от женски пол. Посочва се, че от ранна детска възраст ищцата се чувства изключително неудобно в тялото си, което особено се засилило през тийнейджърските години, когато започват множество промени в тялото и чувството на дискомфорт се засилва. След като научава за състоянието „транссексуалност“ ищцата започва да търси допълнително информация, като през м.юли 2021 г. официално заявява пред приятелите си, че се определя като транссексуален мъж и ги моли да се обръщат към нея с името „Матю“. Посочва се, че две седмици след това споделя и с родителите си, които го приемат спокойно и започват да се интересуват по темата. Сочи се, че понастоящем ищцата живее в ***, където има записан час при лекар, който ще я насочи към психиатър и ендокринолог за започване на хормонална терапия. Твърди се, че ищцата има къса коса и се облича с мъжки дрехи, и с нетърпение чака хормоналната терапия, за да придобие по-мъжки черти. Твърди се, че у молителката окончателно се е оформило вътрешно чувство на самоопределение като мъж, като поради състоянието „транссексуалност“ същата е поставена в тежък стрес, тъй като по силата на половите белези тя е определяна като принадлежаща към женския пол, а самосъзнанието й е с характеристиките на мъжки пол. Посочва се, че тежкия конфликт между субективните преживявания и физическата реалност е причина за сериозно психическо изпитание и молителката чувства тялото си като затвор. В заключение моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна в данните за гражданското състояние в регистрите на ЕСГРАОН относно пола от женски на мъжки, като съответно бъде отразена и промяна в ЕГН на 1 лицето. Моли съда да допусне промяна и в имената й като вместо ПЛ. М. М. имената да бъдат променени на ***. В последното по делото съдебно заседание молителката не се явява и не се представлява. На 30,03,2022 г. е депозирана писмена защита, в която са развити съображения по същество на спора.

В срока по чл.131 от ГПК заинтересованата страна *** депозира писмен отговор чрез прокурор ***, в който сочи, че молбата е недопустима и неоснователна. В с.з. представителят на *** сочи, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като съгласно Решение №15/2021 г. на КС, половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписванията в актовете за гражданско състояние единствено в хипотезата, при която поради отклонение от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежава отличителни полови белези на двата пола, при което неговата полова принадлежност не е биологично детерминирана. Посочва се, че по делото не са събрани данни за наличието на интерсексуално състояние.

В срока по чл.131 от ГПК заинтересованата страна ***, в който се сочи, че производството следва да е охранително. По същество се сочи, че не са представени никакви доказателства, обуславящи основателност на претенцията. В с.з. процесуалният представител на *** също развива теза за неоснователност на иска, като си спира на решението на Конституционния съд. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, отново са развити подробни съображения за отхвърляне на претенцията.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното ксерокопие от лична карта на молителката се установява, че същата е издадена на 19,06,2017 г., като от снимката на молителката се установява, че молителката е с дълга коса и външно прилича на лице от женски пол.

От показанията на с***. – сестра на молителката, се установява, че от ранна детска възраст молителката се увличала по момчешки играчки. Посочва се, че при израстването си, молителката се интересувала от по-мъжките спортове, а освен това не проявявала интерес към момчета, а си имала приятелки. Свидетелката сочи също, че както тя, така и родителите й приели нормално и с разбиране признанието на молителката, че не се чувства комфортно да е жена.

При изслушване на молителката в съдебно заседание, съдът придоби непосредствени впечатления от същата, като следва да бъде отбелязано, че видимо молителката прилича на мъж. В обясненията си пред съда молителката посочва, че доста дълго време не е знаела, че съществуват трансексуални хора и едва когато попаднала в такава среда, започнала да си обяснява какво е чувствала и постигнала мир със себе си.

От заключението на ВЛ по изготвената съдебно-психологична експертиза се установява, че психичния пол на молителката е мъжки, като тя се самовъзприема и самооценява като принадлежаща към мъжкия пол. Посочва се, че молителката е с нормално развитие на интелекта в неговите средни граници, като няма данни за прекъсване на смисловия 2 континуитет на поведението й или за загуба на едниството на психичните процеси и деструкция във възпиремането и представянето на реалността – тоест молителката разбира последиците от исканата смяна на пола. ВЛ сочи в заключението си, че трансексуалността възниква в етапа на вътреутробното полово диференциране на плода, и когато този процес е компроментиран се появяват флуктуации в половия идентитет, една от които е трассексуалността. Посочва се, че в този случай е налице невъзможност на въпросните мозъчни структури да изградят съзнание за принадлежност към женския пол и последвалото от това поведение не е по причина на разстройство на психичните функции и не представлява болестно разстройство на психиката. Посочва се, че транссексуалността не подлежи на медикаментозно и психотерапевтично повлияване и като състояние е необратимо. ВЛ изрично посочва, че при изследване на молителката – Личностен въпросник на Т.Григер, се проявява ясно очертана маскулинност – тенденция за изпълнение на мъжки социални роли, мъжко поведение и ценности – привързаност към физическата сила, предпочитания към силови спортове, дисциплинираност, рисково поведение, неизбягване на конфликти, и същевременно ниски нива на феминност – слаба, до липсваща склонност към женските социални роли. ВЛ е категорично, че молителката е със самосъзнание на мъж, а медицинската и психотерапевтичната практика са доказали, че при разминаване между биологичния и психичния пол всякакви опити насилствено психичния пол да се адаптира към същестуваващия биологичен, са безуспешни.

От заключението на ВЛ по изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че молителката е с психични преживявания и полов идентитет за принадлежност към мъжкия пол, като не е установено наличието на психотична болест както към момента на изследването, така и на който и да е етап от живота й. ВЛ посочва, че осв.П.М. е зряла изградена личност със съответна сексуална култура, описваща от детството сиу персистираща през юношеството и устойчива понастоящем идентичност с мъжки пол. От психиатрична гледна точка терапевтичното поведение при осв.П.М. включва промяна чрез съдебна роцедура на гражданския й пол, а приемането на име, съответстващо на мъжки пол, ще допринесе за опемане на типичните за този пол социални и сексуални роли. В заключението е посочено, че при молителката е налице Разстройство на половие идентитет /транссексуалност/ - F 64.0, МКБ – 10.

При така установеното от фактическа страна,2 съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно практиката на ВКС, за да е основателна такава молба, е необходимо сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол, със започнала подходяща хормонална терапия. По делото следва да се установи дали са обратими предизвиканите от хормоналната терапия промени и дали провежданата терапия би имала сочения по-горе ефект за молителката, и оттам – може ли да допринесе за телесно потвърждаване на психичния му пол и да покаже сериозността на ищеца за промяна на гражданския пол.

По делото са събрани доказателства, от които безспорно се установява, че при молителката е налице състояние на транссексуалност. Молителката е с ясна генетическа и физическа 3 принадлежност към женския пол, и дефинирана психологическа принадлежност към противоположния мъжки пол, като същевременно молителката има сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния мъжки пол. В социално отношение, молителката ясно е интегрирана като мъж.

От изготвените по делото заключения по съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертизи се установява, че молителката е с нарушение на половия идентитет F64.0, Транссексуалност. Установява се, че половата идентичност на молителката и начините на изразяване се различават от обичайно асоциираните с биологичния й женски пол, като същата усеща изразен дискомфорт от собствения си биологичен пол. Установява се от заключението по съдебно-психологичната експертиза, че трансексуалността възниква в етапа на вътреутробното полово диференциране на плода, когато не е осъществено достатъчно по време и количество андрогенизиране на мозъчните структури на плода, които впоследствие формират съзнанието за полова идентичност. Поради компрометиране на този процес, е възникнала трансексуалността. Налице е невъзможност на мозъчните структури да изградят съзнание за принадлежност към женския пол. Поради това и поведението й не е резултат от болестно разстройство на психиката. В заключението изрично е посочено, че транссексуалността не подлежи на медикаментозно и психотерапевтично повлияване и е необратимо. При освидетелстването е установено, че молителката притежава всички характеристика на транссексуалност – желае да бъде възприемана като мъж, чувства се дискомфортно от пола си, има намерение да започне провеждането на хормонално лечение, за да изглежда съответно на желания пол.

В българското законодателство не е дефинирано понятието "транссексуалност", поради което е налице и разнопосочна практика, както и образувано Тълкувателно дело № 2/2020 г.

ОСГК на ВКС по въпроса за Допустимост за промяна на данните в актовете за гражданско състояние на транссексуален молител. С решение №205/05,01,2017 г. по гр.дело №2180/2016 г. на ВКС, III г.о., е прието, че на транссексуалните лица не може да се вмени в задължение за извършване на хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенции, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна предвид нормата на чл.128 от НК. Прието е, че българското право допуска възможността за "смяна на пола", като предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето не са уредени в закона така, както това е направено при искане за промяна на името на лицето - чл.19 от ЗГР и следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл.8 от ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от тях психична и социална полова роля. В този смисъл е и Решение №16/30,05,2017 г. по гр.дело №2316/2016 г. на ВКС, IV г.

4 о. За изясняване на това обстоятелство, съдът допусна свидетелските показания на *** – сестра на молителката, която заявява, че от ранна детска възраст молителката се увличала по момчешки играчки, а при израстването си се интересувала от по-мъжките спортове.