Акт от 30.04.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Гр.П., 30. 04. 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.ският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 8726 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В районен съд гр. П. е постъпила искова молба, с приложени към нея доказателства, от Т. П.

ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ********* против В. А. Г., с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 1469,13 лв.

В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано ч. гр. д. № 7301

/ 2018 г. по описа на РС – П. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение, от което за ищеца възникнала необходимостта да предяви иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден на ПлРС.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

ИЩЕЦЪТ

ТОПЛОФИКАЦИЯ – П. ЕАД гр. П., редовно призован се представлява от юрк. В.В..

В. А. Г., редовно призован, не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е, че съдът е издал Заповед за изпълнение, с която е разпоредил длъжникът В.А.Г., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ – П. ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, законен представител Й.В.– изпълнителен директор както следва: 757, 62 лв. - главница за периода от 01.12.2017 г. до 31.08.2018 г, 34,09 лв. – лихва върху главницата за периода от 02 .02. 2018 г. до 02.10.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 29, 38 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Ползвана и незаплатена топлинна енергия от длъжника В.А.Г. за периода 01.12.2016 г. до 30.04.2018 г.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 7301 / 2018 по описа на ПлРС – изискано и приложено към делото. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметка за абонатен номер, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането против В. А. Г. ***, за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот — апартамент, находящ се в гр. П..

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абоната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова, за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от

2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от толопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлореносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изрични писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник Нощен труд от дата 13. - 14. 12. 2007 г. и във вестник „Посоки" бр. 239 / 13. 12. 2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни: редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при неизпълнение на задълженият и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, но който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно; в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката н а ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца, ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 415 от ГПК е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумите, както следва: 757,62 лв. - главница за периода от 01. 12. 2017 г. до 31. 08.

2018 г, 34,09 лв. – лихва върху главницата за периода от 02. 02. 2018 г. до 02.10.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11. 10. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 29, 38 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от