Решение № 152 от 19.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Перник, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720100688 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от К. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: ***, чрез адв. В., срещу „ЦКБ Живот“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 386 във връзка с чл. 456, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 8013,82 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот на кредитополучател“ по полица „ЦКБ Живот+“ номер ***, за изплатени вноски за периода 01.11.2020 г. – 31.12.2023 г. вкл. по Договор за кредит *** г., сключен с „ЦКБ“ АД, поради настъпил застрахователен риск ,,9 1 % т р а й н а з а г у б а на работоспособност, вследствие на заболяване“, установена с Експертно решение № *** г., и „100% трайна загуба на работоспособност, вследствие на заболяване“, установена Експертно решение № *** г., по застраховка ,,Живот на кредитополучател“ , и сумата 388,30 лв. - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2020 г. до 01.02.2024 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 8013,82 лв. от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ищцата сключила Застраховка „Живот“ на кредитополучател по полица „ЦКБ Живот+“ № *** с ответника, по силата на която в случай на застрахователно събитие ще бъде облекчена частично от финансовата тежест на кредита.

Излага, че с Експертно решение № *** г. на ТЕЛК била освидетелствана с 91% трайна загуба на работоспособност вследствие заболяване, а на 15.06.2022 г. с Експертно решение 1

№ *** г. била преосвидетелствана със 100% трайна загуба на работоспособност вследствие заболяване. На 29.10.2019 г. входирала молба-претенция до ответника за привеждане в действие на клаузите на застрахователната полица, но получила указание за представяне на документи, а впоследствие и отказ да заплаща дължимите погасителни вноски по кредита за срока на трайната загуба на работоспособност съгласно погасителния план. Предявила съдебно претенцията си и искът й за изплащане на погасителните вноски до м.10.2020 г. бил уважен, поради което за ищцата се породил правен интерес за предявяване на претенция за вноските от м.11.2020 г. до 31.12.2023 г., ведно с обезщетение за забава за периода 01.11.2020 г. – 01.02.2024 г. По изложените съображения моли за уважаване на исковете, ведно със законната лихва върху главницата и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника му юрк. Стоянова, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Сочи, че ищецът не е отправил писмена претенция към дружеството за изплащане на застрахователно обезщетение по посочените ТЕЛК решения, а от друга страна счита, че е налице сила на пресъдено нещо за периода м.10.2020 г. – 01.09.2021 г., предвид постановено решение по предходно дело между страните. Признава, че между страните е сключена застрахователна полица за застраховка „Живот“ на кредитополучател с начало *** г. и край *** г., във връзка с теглен от ищцата потребителски кредит в размер на 20 000,00 лв., като един от покритите рискове, съгласно условията на полицата е „трайна загуба на работоспособност над 70%“. Твърди, че плащането по този покрит риск е свързано с допълнителни условия, като в случая е налице основание за изключване на отговорността на застрахователя на основание т. 67 от ОУ, тъй като за лицето от страна на ТЕЛК не е направено предписание за трудоустрояване. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

По възражението на ответника за недопустимост на производството, тъй като ищецът не е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение преди предявяване на иска, съдът намира следното:

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ, предвиждаща като условие за упражняване на правото на иск на застрахования да е предявил претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, се намира в Дял втори "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а не в общите правила на КЗ, поради което е неприложима към настоящия случай, имаща за предмет претенция по застраховка „Живот на кредитополучател“. Нормата на чл. 380 КЗ, регламентираща задължение за застрахования да предяви претенцията си пред застрахователя, не предвижда провеждането на рекламационната процедура като условие за допустимост на прекия иск, поради което неизпълнението й може да бъде отчетено единствено при преценка налице ли е забава за плащане на дължимото обезщетение от застрахователя, но не и като предпоставка за упражняване на правото на иск на застрахования.

2

Дори да се приеме, че спазването на рекламационната процедура пред застрахователя е условие за допустимост на иска, следва да се отбележи, че относно настъпилата трайна неработоспособност, установена с решение № *** г., по делото е представен отказ на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, а относно обезщетението, претендирано за трайната неработоспособност, установена с решение № *** г., тримесечният срок, предвиден в чл. 496 КЗ, считано от връчване на исковата молба на ответника на 07.05.2024 г., е изтекъл, който факт следва да бъде съобразен на основание чл.

235, ал. 3 ГПК като отпадане на процесуалната пречка за предявяване на иска /в този смисъл определение № 339/29.05.2019 г. по ч.т.дело № 972 по описа за 2019 година на ВКС/.

Във връзка с довода, че в исковата молба не е посочена банкова сметка, по която да бъде извършено плащането, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК следва да бъде указано на ищеца да посочи такава, като при непредставянето й ответникът може да се позове на последиците на забава на кредитора, но не е основание за оставяне на производството без движение, съобразно чл. 129, ал. 2 ГПК.

Неоснователно е и възражението за наличие на сила на пресъдено нещо по предмета на спора. Сила на пресъдено нещо формира диспозитива на съдебното решение, а от решение № 260164/20.05.2022 г. по гр.д. № 05367/2020 г. на РС-Перник е видно, че с диспозитива му ответникът е осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за периода м.10.2019 г. – м.10.2020 г. вкл. Настоящият иск е за заплащане на застрахователно обезщетение за платени вноски след тази дата, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо.

С оглед изложеното, съдът намира предявените искове за допустими.

По основателността:

По делото е безспорно, а и от представената застрахователна полица № *** от *** г. се установява, че между страните по делото е сключена застраховка „Живот“ на кредитополучател с начало *** г. и край *** г., във връзка с теглен от ищцата потребителски кредит в размер на 20 000,00 лв., като един от покритите рискове, съгласно условията на полицата е „трайна загуба на работоспособност над 70%“.

Не се спори, че с Експертно решение № *** г. на МБАЛ „ Р. А.“ АД на ищцата е призната 91% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 2 години с дата на инвалидността – *** г., и с Експертно решение № *** г. е установена „100% трайна загуба на работоспособност“ за срок от 2 години като дата на инвалидността отново е посочена *** г.

С отговора на исковата молба по делото са представени и приети преписка по щета № ***, вх. № *** г., съдържаща отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция на основание решение на ТЕЛК от *** г., и медицинска документация относно ищцата. Приложена е полица „ЦКБ Живот+“ за застраховка „Живот“ на кредитополучател № *** и Общи условия за застраховка „Живот“ на кредитополучател, подписани от ищцата.

3

Основният спорен по делото въпрос е налице ли е основание за изплащане на застрахователно обезщетение по договора, доколкото според т. 67 от приложимите към процесната застраховка ОУ покритият застрахователен риск включва две кумулативни условия – установена с решение на ТЕЛК/НЕЛК трайна загуба на работоспособност над 70% и едновременно с това застрахованото лице да има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв. Т.е. в съдържанието на уговорката в чл. 67 от ОУ се изисква като предпоставка за настъпване на застрахователния риск застрахованото лице да удостовери с документ, че има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е прекратило действащото си трудово правоотношение. От друга страна, в застрахователния договор, при описанието на покрития риск „трайна загуба на работоспособност вследствие на заболяване над 70%“ не е въведено такова изискване. Съдът е длъжен при неясна или противоречиво изразена воля на страните в конкретен договор да търси действителната воля на страните по него като пристъпи към дейност по тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД. При невъзможност да констатира каква е била действителната воля на страните по процесния застрахователен договор то следва да намери приложение императивната правна норма в съдържанието на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, изр. последно от КЗ, приложима за всички застрахователни правоотношения, според която при несъответствие на застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора /в този смисъл Решение № 50114 от 9.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1668/2022 г., I т. о., ТК/.

С оглед изложеното, в процесния случай следва да бъдат приложени уговорките в застрахователния договор, съобразно които е настъпил покрит застрахователен риск.

Доколкото претенцията е по чл. 456, ал. 1, вр. чл. 383 КЗ кредитополучателят, който е платил, може да търси от застрахователя платеното към своя кредитор – главница, лихва и разноски.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че заплатените от ищцата вноски по Договор за кредит № *** г., сключен с „ЦКБ“ АД за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2023 г. включително са в размер на 8013,82 лв., като заплатените за периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2021 г. вкл. вноски са в размер на 2319,79 лв., а за периода от 02.09.2021 г. до 31.12.2023 г. вкл. са в размер на 5694,03 лв.

С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 386, вр. чл. 456, ал. 1 КЗ е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 07.02.2024 г., до окончателното й изплащане.

На основание чл. 409, вр. чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ следва, че застрахователят е изпаднал в забава относно застрахователен риск - ,,91% трайна загуба на работоспособност, вследствие на заболяване“, установена с Експертно решение № *** г., с претенцията на ищцата, подадена на 31.10.2019 г. От заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че мораторната лихва по вноските, платени в 4 периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2021 г. /2319,79 лв./ е в размер на 716,99 лв. за период на забава от 03.11.2020 г. до 01.02.2024 г. Предвид размера на предявения иск /под дължимата лихва за вноските, платени на основание Експертно решение № *** г., с което инвалидността е установена до 01.09.2021 г./, е ирелевантно обстоятелството, че застрахованият не е отправил претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за вноските, платени след тази дата, представляващи застрахователния риск „100% трайна загуба на работоспособност, вследствие на заболяване“, установена Експертно решение № *** г.

С оглед изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 388,30 лв., но за период от 03.11.2020 г. до 01.02.2024 г., предвид данните в заключението, че плащането на първата вноска е извършено на 02.11.2020 г., поради което забавата е настъпила след изтичането на този ден.