Решение № 5853 от 01.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5853

Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20267040700947 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. А. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Карнобат, обл. Бургас, [улица], чрез адв.С. Г. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2235456/22.04.2026 год., издадена от К. Я. - мл. автоконтрольор към РУ - Карнобат при ОДМВР - Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че макар от обективна страна да е осъществен състава на описаното административно нарушение, същото не е извършено виновно, тъй като Т. не е бил уведомен за това, че е прекратена регистрацията на МПС. Не е уведомен и собственика на автомобила, като нито Т., нито собственикът не са получили съобщение за това, че МПС е дерегистрирано. Моли се за отмяна на заповедта и се претендират разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител.

Ответникът - мл. автоконтрольор към РУ - Карнобат при ОДМВР - Бургас, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. Представя и допълнително изискани писмени доказателства.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от съставения от К. Я. – на длъжност мл. автоконтрольор към РУ - Карнобат при ОДМВР - Бургас на А. А. Т. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5280959/22.04.2026г., на 22.04.2026г г., около 07:50 часа в общ. Карнобат, на път II-73 в района на км.81+ 200м. и по посока на движение от [населено място] към [населено място], А. А. Т. е установена да управлява МПС - лек автомобил „Сеат Адхамбра” с рег.№ [рег. номер], собственост на С. С. С. с [ЕГН], като извършва следното нарушение: Управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка Гражданска отговорност по чл.143, ал.10 от ЗДВП от 24.03.2026г.

Към момента на приключване на съдебното дирене по делото не са представени доказателства въз основа на АУАН да е издадено наказателно постановление.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2235456/22.04.2026 год., издадена от К. Я. - мл. автоконтрольор към РУ - Карнобат при ОДМВР - Бургас, на основание чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП на А. А. Т. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушило чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 22.04.2026 г. и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх. № 5769/24.04.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят А. А. Т. е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Оспорената Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2235456/22.04.2026 год., издадена от К. Я. - мл. автоконтрольор към РУ - Карнобат при ОДМВР - Бургас, е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, видно от Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити.

Съгласно чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а"-"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал. 2 и чл.182, ал.5.

За да бъде законосъобразно наложена ПАМ е необходимо административният орган да докаже, че водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, извън хипотезите по б. "а"-"ж", за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В случая, в заповедта за прилагане на ПАМ не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква "з)", "гг)" на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка са в хипотезата на чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП за това, че жалбоподателят е установена да управлява МПС, което e с прекратена регистрация от 24.03.2026г.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Установеното със съставения АУАН нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП попада в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП, за която ПАМ е приложима, но съставеният АУАН не е достатъчно доказателство за извършено нарушение.

В случая няма спор, че на 22.04.2026 г. жалбоподателят А. А. Т. е управлявал лек автомобил с прекратена регистрация, т. е. осъществени са обективните елементи от състава на нарушението, но по делото не е доказана субективната страна на деянието, а именно, че е управлявал автомобила при знание за неговата служебна дерегистрация.

Данните от административната преписка сочат, че А. А. Т. е само водач на процесния автомобил, а негов собственик е С. С. С.. След като жалбоподателят не е собственик на автомобила, той не е имал задължението да сключи изискващата се застраховка "Гражданска отговорност". Ето защо, след като автомобилът на Севдадинов е бил предоставен за ползване и е бил оборудван с два броя регистрационни табели, поставени на съответните места, следва да се приеме, че са липсвали каквито и да е външни признаци за прекратяване на неговата регистрация, които водачът, в случай Т., би могъл да възприеме, преди да предприеме управлението му, за да осъществи виновно или непредпазливо подобно нарушение.

Следователно, след като реално жалбоподателят А. А. Т. не само, че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това, се налага извод, че Т. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние по управление на МПС с прекратена регистрация и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, т.е. не е действал виновно, като липсват както умисъл, така и небрежност от негова страна. Отсъствието на доказателства за осъществен субективен елемент от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, обосновава извод за несъставомерност на деянието.

След като административният орган не е доказал, че жалбоподателят А. А. Т. е извършил виновно вмененото му административно нарушение на нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, следва да се приеме, че не е налице законово основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП, поради което заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5.11 евро, с равностойност 10 лева заплатена държавна такса.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2235456/22.04.2026 год., издадена от К. Я. - мл. автоконтрольор към РУ - Карнобат при ОДМВР - Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП, на А. А. Т. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас да заплати в полза на А. А. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Карнобат, обл. Бургас, [улица], разноски по делото в размер на 5.11 евро, с равностойност 10 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�