Решение № 5025 от 06.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5025 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110208863 по описа за 2021 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8863 по описа на СРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от О. Г. М., депозирана чрез адв. В. Т. от АК – Перник, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление /НП/ № СОА20-РД11-3223/19.11.2020 г. издадено от ххх - Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя О. Г. М. на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 183, ат.

2, т. 1 от Закон за. движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата от О. Г. М., депозирана чрез адв. В. Т. от АК – Перник се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място в тази насока и се оспорва компетентността на лицата, издали АУАН и НП. На следващо място се излагат съображения, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, т.к. мястото на извършване на нарушението било описано неясно. Твърди се, че жалбоподателят О. М. бил паркирал на улица в ж.к. „Лозенец“, между входа за клиенти на магазин за хранителни стоки „Билла“ и сградата и двора на Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която улица нямала наименование и била перпендикулярна на ул.

„Златовръх“. Твърди се, че е в близост до ул. „Златовръх“ нямало улица с наименование „Безименна“, така, както е посочено в АУАН и НП.

1

На следващо място се изтъква, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в издаденото възоснова на него наказателно постановление е посочено значението на пътни знаци ,.В 27“ и „Т 17“, както и тяхното местоположение. Поради неясното посочване на мястото на паркиране на автомобила и на разположението на посочените пътни знаци се твърди в жалбата, че не е възможно да се прецени, дали наистина е извършено процесното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. С оглед на изложеното, с жалбата от О. Г. М. се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят О. Г. М. се представлява от адв. В. Т. от АК – Перник САК, който поддържа депозираната жалба против НП и иска същото да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна - Столична община, в лицето на юрисконсулт Марияна Колева, редовно упълномощена, пледира съдът да остави жалбата на О. Г. М. без уважение и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, т.к. нарушението било съставомерно и изцяло доказано.

От фактическа страна:

На 30.10.2020 г. около 16:35 ч. жалбоподателят О. Г. М. паркирал лек автомобил, марка и модел „******, собственост на хххх М.а на улица без изход в гр. София, ж.к. Лозенец между входа на магазин за хранителни стоки „Билла“ и сградата и двора на Факултет по химия и фармация на СУ „Св.

Климент Охридски“, непосредствено преди кръстовището на ул. „Златовръх“ и ул. „Стоян М.ски“.

Срещу жалбоподателя О. М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 834127/30.10.2020 г., от К. Д. И., на длъжност „старши полицай“ в сектор „Общинска полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, в който било посочено, че жалбоподателят М. бил паркирал посочения автомобил „в гр. София, ул.

„Златовръх“ № 4 към от ул. „Безименна“, към ул. „Д-р М. Русев““, в зоната на действие на пътни знаци В 27 и Т 17, като било прието от свид. И., че с това жалбоподателят М. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентична фактическа обстановка било издадено и процесното Наказателно постановление № СОА20-РД11-3223/19.11.2020 г. издадено от ххх - Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 от ЗМСМА, чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 183, ат. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

От приложеното по делото писмо от "Географска информационна система - София" ЕООД. с изх. № 07-00-1590/1/05.01.2022 г. се установява, че така посочената в АУАН и НП улица „Безименна“ не съществува като поземлен имот с предназначение за улица. Мястото, на което е било паркирано процесното МПС попада в границите на поземлен имот с идентификатор *** с предназначение "за обект комплекс за образование" с площ повече от 91 декара, включващ целия терен на Софийски университет "Св. Климент Охридски", а сградата, в която се 2 помещава магазин „Билла“, попада в същия поземлен имот и е отразена с идентификатор *** с предназначение "сграда за обществено хранене". Сочи се още, че съгласно регулационен план на м. "Лозенец - III част", одобрен със заповед № РД-50-636/25.07.1995г. на главния архитект на гр. София и Решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003г. на СОС, гореописаната „улица“, между входа на магазин за хранителни стоки „Билла“ и сградата и двора на Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“, не е отразена като улица, а попада в границите на УПИ I "СУ Климент Охридски", кв. 170. Посочено е още, че ул. „Д-р Марин Русев“ започва от ул. „Галичица“ и представлява тупик от ОТ 281, през ОТ 283 до ОТ 284, кв. 170, м. "Лозенец - III част", район Лозенец - Столична община.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел К. И., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свид. К. И., който заявява, че работи като „младши инспектор“ сектор Общинска полиция при СДВР, съдействайки на ЦГМ. Свид. И. сочи, че работи на наказателен паркинг гара „Подуяне“ и там съставя актове за установяване на административно нарушение по докладна записка, съставена от полицая, който е бил на мястото, където е установено съответното нарушение, сочейки, че не е бил очевидец на установеното нарушение. Съдът счита, че показанията на свидетеля допринасят за изясняването на обстоятелства по съставянето на АУАН, поради което кредитира същите.

От правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. На следващо място съдът намира, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН при издаването на АУАН и НП. Независимо от това съдът намира, че двата процесуални документа не отговарят на установените в закона изисквания за съдържание съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4, както и чл. 57, 3 ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В АУАН и НП мястото на извършване на нарушението е описано по неясен начин, което е ограничило правото на жалбоподателя да разбере фактическите параметри на обвинението. В акта, а след това и в наказателното постановление се сочат 3 бр. улици, по начин, от който не става ясно на коя от тях се е намирал автомобилът, от коя страна на улицата, в каква посока. В докладната записка, въз основа на която е съставен АУАН е налична схема, от която е видно, че автомобилът е бил паркиран пред входа на магазин „Билла“, което съвпада с твърденията на жалбоподателя, че е паркирал автомобила пред този търговски обект и срещу Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това обстоятелство е следвало да бъде отразено в АУАН и НП с цел мястото на нарушението да бъде обозначено по ясен и недвусмислен начин, което обаче не е сторено.

Наред с това от приетото по делото писмо от "Географска информационна система - София" ЕООД се установи, че пред входа на търговския обект, пред който е бил паркиран автомобилът няма недвижим имот с предназначение „за улица“, нито там се намира ул. „Безименна“, както се сочи от актосъставителя и наказващия орган, а мястото е част от поземлен имот, предназначен „за обект комплекс за образование“, включващ целия терен на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Последното също води до извод за неяснота и неточност при посочване на мястото на нарушението.

Във връзка с изложеното съдът следва да подчертае, че административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби, следва да извършват това при стриктното им съблюдаване, което е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. Поради непосочването на мястото на извършване на нарушението по точен, ясен и разбираем начин, съдът намира, че са налице пороци, които не могат да бъдат отстранени и е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На следващо място, с основание в жалбата се сочи, че неясното посочване както на мястото, където е бил паркиран автомобилът, така и на пътните знаци, които се твърди, че са нарушени, води до неяснота относно това дали действително МПС се е намирало в зоната на действие на знаците ,.В 27“ и „Т 17“. В този контекст следва да се посочи, че в тежест на АНО е да 4 докаже по несъмнен начин изложените в наказателното постановление фактически констатации, които да водят до единствен възможен извод за извършено административно нарушение. В случая с оглед посочените неясноти в оспорваното НП и невъзможността да бъде преценено местоположението на паркирания автомобил в зоната на действие на пътните знаци,.В 27“ и „Т 17“, е налице недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение, което също е основание за отмяна на НП.

По изложените съображения съдът намира, че в рамките на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, както и неправилно приложение на материалния закон, обуславящи отмяната на атакувания акт.

С оглед изхода на настоящия правен спор право на присъждане на сторените по делото деловодни разноски има жалбоподателя О. М.. Същият е бил представляван от адвокат В. Т. от АК – Перник , като по делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 11.06.2021 г., в който е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 /триста/ лева, платимо по банков път, след подписването на договора. В тази връзка и Столична община следва да бъде осъдена да заплати на О. Г. М. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени от същия разноски за адвокатски хонорар за адв. В. Т. от АК – Перник.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА20-РД11-3223/19.11.2020 г., издадено от ххх - Заместник - кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на О. Г. М. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.