Решение № 405 от 23.02.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1888/2017
- Вид
- Решение № 405
- Подписан
- 23.02.2018
- В сила
- 07.03.2018
- Състав
- ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Други актове по делото
- Решение № 537 от 12.03.2018 · ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
- Решение № 1018 от 03.06.2019 · ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 630, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 634в, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 655 · Търговски закон
- чл. 656, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 666 · Търговски закон
- чл. 668, т. 2 · Търговски закон
- чл. 672, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 742, ал. 1 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 23.02.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА при секретаря Ели Гигова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1888 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „С.” ЕООД, твърди, че по силата на Ревизионен акт № Р-22002216004113-091-001/ 24.01.2017 г., издаден от ТД на НАП – София, който е влязъл в сила като необжалван, в негова тежест е възникнало изискуемо публично правно задължение за заплащане на сума в общ размер от 36 000 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност и моли съдът да обяви неплатежоспособността му, както и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
В производството са приети писмени доказателства, от които може да се направи извод, че в тежест на молителя „С.” ЕООД са възникнали задължения от вида на тези, посочени в чл. 608 ТЗ.
От представените от НАП документи се установява, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на корпоративен данък, дължим за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г., в размер на 8 024, 68 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок корпоративен данък, което е в размер на 4 012, 92 лв.; задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2015 г., в размер на 25 562, 34 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 13 878, 12 лв.; задължение за заплащане на данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, дължим за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в размер на 802 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, което е в размер на 477, 81 лв.; задължение към държавното обществено осигуряване, начислено за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в размер на 1 271, 31 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху това задължение, която е в размер на 642, 52 лв.; задължение към универсалния пенсионен фонд, начислено за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в размер на 503, 87 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху това задължение, която е в размер на 191, 69 лв.; задължение към здравното осигуряване, начислено за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в размер на 1 061, 22 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху това задължение, която е в размер на 389, 43 лв. Това е видно от Ревизионен акт № 22220515004883-091-001/ 29.02.2016 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице на 08.03.2016 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.
По делото са представени доказателства, от които се установява, че срещу „С.” ЕООД е издаден и втори ревизионен акт - Ревизионен акт № 22002216004113-091-001/ 24.01.2017 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който в хода на проведено ревизионно производство са установени следните възникнали в тежест на това дружество задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.03.2010 г. до 31.12.2012 г., в размер на 5 045, 41 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 3 604, 46 лв. Описаният ревизионен акт е връчен на задълженото лице на 01.02.2017 г., като в производството не се твърди, нито са събрани доказателства да е обжалван пред по-горестоящия административен орган или пред съда, поради което се налага изводът, че е влязъл в сила.
Установените с ревизионния акт задължения на „С.” ЕООД за заплащане на данъци и на здравни и осигурителни задължения представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Такъв характер имат и акцесорните задължения за заплащане на лихви върху неплатените в срок данъци, здравни и осигурителни вноски съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Тези публичноправни задължения са пряко свързани с търговската дейност на молителя, тъй като са възникнали с оглед сключваните от него по занятие сделки за доставка на стоки и извършване на услуги, за облагане на осчетоводената печалба от търговска дейност, и във връзка със задълженията за осигуряване на наети работници и служители.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данък върху добавената стойност, на корпоративен данък, на данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, на вноски към държавното обществено осигуряване, на вноски към универсалния пенсионен фонд и на вноски към здравното осигуряване, които задължения са в общ размер от 42 270, 83 лв. съгласно издадените два ревизионни акта, както и за заплащане на лихви за забава върху тези задължения в общ размер на 23 197, 95 лв., както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. Както беше посочено, по делото се доказа, че Ревизионният акт № 22220515004883-091-001/ 29.02.2016 г., с който са установени задълженията за заплащане на данъци и осигурителни вноски в общ размер от 37 225, 42 лв. и на лихва върху тях в общ размер от 19 593, 49 лв., е връчен на представител на „С.” ЕООД на 08.03.2016 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 22.03.2016 г. и считано от 23.03.2016 г. задълженията за заплащане на данъци, осигуровки и лихви, описани по вид и размер с цитирания ревизионен акт, са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.
Ревизионният акт № 22002216004113-091-001/ 24.01.2017 г., с който са установени задълженията на „С.” ЕООД за данък върху добавената стойност в размер на 5 045, 41 лв., както и за лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност в размер на 3 604, 46 лв., е връчен на задълженото лице на 01.02.2017 г., от която дата тече 14-дневният срок за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 15.02.2017 г. и считано от 16.02.2017 г. задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност и лихва върху тях са станали изискуеми.
След като в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то следва да се приеме, че е налице първата от посочените предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали „С.” ЕООД притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размера на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2012 г. балансовата стойност на всички притежавани от „С.” ЕООД краткотрайни активи е 26 000 лв., към 31.12.2013 г. – тя е в размер на 28 000 лв., към 31.12.2014 г. – възлиза на 31 000 лв., а към 31.12.2015 г. – на 31 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало, че към всяка една от посочените дати молителят е имал краткосрочни задължения в размер по-малък от този на притежаваните за този период краткотрайни активи, а именно в размер на 19 000 лв. към 31.12.2012 г., на 14 000 лв. към 31.12.2013 г., на 7 000 лв. към 31.12.2014 г. и на 16 000 лв. към 31.12.2015 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че за някоя от тези отчетни години в тежест на „С.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на това дружество. С оглед на тези факти, следва да се заключи, че за всяка една от посочените финансови години молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност, които са над референтните. Следователно към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. ответникът не е бил в състояние на неплатежоспособност.
Разпечатката съдържа 24 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/865554a5-302a-4add-bee3-a0af8cbee460