Решение № 1756 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна М. Найденова

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20211100509270 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20054877/28.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1255/2020 г. на СРС, ГО, 155 състав по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против З. К. С. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че З. К. С. дължи на

„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 532,36 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот - апартамент № 32, находящ се гр. София, ж.к. „Младост“ 2, бл. ****, аб.№ 122588, ИД номер 132866, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 102,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 14.09.2016 г. до 10.04.2019 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.07.2019 г. по гр.д. № 22 866/2019 г. по описа на СРС, 155 състав.

С решението исковете са отхвърлени като неоснователни за главница за ТЕ за горницата над 532,36 лева до пълния предявен размер от 735,17 лева, както и за сумата от 14,75 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането и сумата 2,71 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 30.04.2016 г. до 10.04.2019 г.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25040190 от 08.03.2021 г. и допълнение към нея с вх. № 25041789/09.03.2021 г. на З. К. С. срещу решението в частта, с която исковете са уважени.

1

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като бъде приспадната сумата от 285,43 лв. Въззивникът твърди плащане на процесните суми. На второ място позовава се на решение № 15147/08.12.2020 г. по адм. д. № 172/2019 г. на ВАС. Съгласно молба уточнение на въззивната жалба вх. № 4846/16.01.2024 г. въззивникът моли решението да бъде отменено изцяло в обжалваните части, а исковете – отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице –помагач „Техем сървисиз“ ЕООД не подават отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението следва да бъде потвърдено като правилно.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Издадена е заповед за незабавно изпълнение от 09.07.2019 г. по гр.д. № 22 866/2019 г. по описа на СРС, 155 състав с която е разпоредено длъжниците З. С. / настоящ ответник и въззивник/, К.С. С. и Н.С. С.а да заплатят разделно при квоти съответно ½, ¼ и ¼ на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 1 470,34 лева - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот апартамент № 32, находящ се гр. София, ж.к. „Младост“ 2, бл. ****, аб.№ 122588, ИД номер 132866, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 204,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 14.09.2016 г. до 10.04.2019 г., сумата от 29,49 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането и сумата 5,42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 30.04.2016 г. до 10.04.2019 г.

От длъжника З. С. се претендират следните суми: сумата в размер на 735,17 лева - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот - апартамент № 32, находящ се гр. София, ж.к. „Младост“ 2, бл. ****, аб.№ 122588, ИД номер 132866, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 102,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 14.09.2016 г. до 10.04.2019 г., сумата от 14,75 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането и сумата 2,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 30.04.2016 г. до 10.04.2019 г.

Всички длъжници са възразили срещу заповедта в срок. Във възражението си вх. № 3049553/17.07.2019 г., подадено в срок, З. С. оспорва да дължи сумите по заповедта.

Останалите двама длъжници признават дължимостта на сумите по основание и размер и представят доказателство за заплащането им в срока по чл. 414 ГПК. Видно от преводно нареждане от 30.07.2019 г., номер 04012В.-00А-9758 с посочен номер на 2 делото К.С. С. заплаща сумата от 460 лв. Видно от преводно нареждане от 30.07.2019 г., номер 04012В.-00А-9759 с посочен номер на делото Н.С. С.а също заплаща сумата от 460 лв. Всеки един от длъжниците К.С. С. и Н.С. С.а дължи по 427,42 лв. суми за главници и лихви по заповедта, сумата от 11,53 лв. – лихва за забава върху главниците считано от депозиране на заявлението на 22.04.2019 г. до датата на плащането, както и 21,04 лв. разноски по заповедното производство. По този начин с извършените доброволни плащания в срока за възражение К.С. С. и Н.С. С.а изцяло са погасили претендираните от тях вземания, вкл. и разноските за заповедното производство, съответстващи на дълга им. Към депозиране на възраженията от К.С. С. и Н.С. С.а не е съществувала разписана в ГПК процедурата по чл. 414а ГПК, но правилно СРС е изпратил възраженията на платилите длъжници на заявителя, който с молба от 11.10.2019 г. е заявил, че: К.С. С. и Н.С. С.а са заплатили всички претендирани от тях суми, вкл. пропорционално разноските; че не възнамерява да води искове по чл. 422 ГПК срещу тях. Заповедта за изпълнение е обезсилена частично по отношение на К.С.

С. и Н.С. С.а.

Заповедта за изпълнение е действаща срещу длъжника З. С., който оспорва вземанията по заповедта. В срок са заведени искове по чл. 422 ГПК срещу З. С. за следните суми /неговата част от дълга – 1/2/, а именно: сумата в размер на 735,17 лева - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот - апартамент № 32, находящ се гр. София, ж.к. „Младост“ 2, бл. ****, аб.№ 122588, ИД номер 132866, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 102,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 14.09.2016 г. до 10.04.2019 г., сумата от 14,75 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането и сумата 2,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 30.04.2016 г. до 10.04.2019 г.

В исковото производство относно ответника длъжник З. С. е допуснато предоставянето на правна помощ и е определен адвокат Р. В.. Съгласно молба вх. № 5091558/10.07.2020 г., подадена лично от З. С., то адвокат и ответник са осъществели контакт, съгласували са защитната позиция и С. е доволен от назначението. З. С. чрез адвоката е подал в срок отговор на искова молба вх. № 5064390/02.06.2020 г. С отговора ответникът оспорва да е потребител на ТЕ относно имота апартамент № 32, находящ се гр. София, ж.к. „Младост“ 2, бл. ****, аб.№ 122588, ИД номер 132866.

Оспорва да е собственик на ½ ид.ч. от имота. Прави възражение за давност относно сумите.

Сочи в отговора и че едва след изслушването на експертиза „ще бъде възможно да се установи дали ответникът не е заплатил на ищеца“ сумите. Следователно с отговора не се прави ясно и непротиворечиво възражение за плащане на процесните суми, а единствено се прави неконкретизирано предположение; платежни документи не са приложени и не се и цитират с дата и номер; не се сочат плащания в определен размер/период. Според молба вх. № 5091558/10.07.2020 г., подадена лично от З. С. след съгласуване с адвоката, то той не поддържа възраженията, основани на експертизи. В този смисъл е и молба вх. № 5092160/10.07.2020 г. от адвоката.

По този начин с отговора са сторени и се поддържат две обосновани и надлежно наведени възражения: З. С. оспорва исковете по доводи, че не е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот в исковия период; позовава се на давност. С молба от 21.12.2020 г. ответникът се позовава на решение № 15147/08.12.2020 г. по адм. д. № 3

172/2019 г. на ВАС.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ответникът оспорва да е бил собственик на ½ ид.ч. имота в исковия период, но това се установява от представените доказателства. С нот. акт за продажба на недвижим имот № 151, том LLXI, дело № 22353/1995 г. от 1995 г. ответникът З. С. е продал процесния имот на баща си. Установява се обаче от приложен препис от решение от 08.05.2009 г. по гр.д. № 248/2007 г. по описа на РС Казанлък и от искова молба вх. № 4778/16.03.2012 г. по гр.д. № 13 421/2012 г. по описа на СРС, неоспорена по съдържание и авторство с отговора, че: собственикът на имота - бащата на ответника С., е починал преди 2008 г.; негов наследник е З. С.; с решение № 53Б/04.04.2008 г. по по гр.д. № 248/2007 г. по описа на РС Казанлък е допуснато извършването на делба между З. С., К.С. С. и Н.С. С.а включително относно процесния топлоснабден имот. С решението по делбата във фазата по допускането й между страните е установено, че З. С. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот. Това се установява и от обезпечителна заповед по гр.д. № 14531/2011 г. по описа на СРС, издадена в полза на молител З. С., и от постановление за вписана възбрана по ИД. В исковите молби, които са за делба, по чл. 12 ЗН за установяване на по-голям принос и по установителен иск за придобиване на имоти, сред които и процесния, по давност, З.

С. не само че не оспорва да е собственик на ½ ид.ч. от имота по наследство от Коста Атанасов С., но и последователно е твърдял, че е собственик на целия имот.

С молба от 07.01.2021 г. по делото ответникът представя решение № 148431/23.06.2019 г. по гр.д. № 23108/2018 г. по описа на СРС. Това дело е образувано по предявен от З. С. против „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск, че не дължи суми за топлоснабдяване относно целия процесен имот, а само за половината от имота. Видно от решението в исковата молба по това дело /образувано през 2018 г./ ищецът С. е поддържал, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.

Така, допуснато е извършването на делба относно процесния топлоснабден имот между З. С. и останалите двама длъжници при квота за З. С. 1/2; З. С. е признал видно от горепосочените документи, че е собственик на ½ ид.ч. от имота.

Недоказано е останало / а и липсват каквито и да било твърдения/ делбата да е извършена и в процесния период имотът да е бил с различни собственици от лицата З.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86540fe2-4166-47b7-9870-da5097436e93