Решение № 385 от 01.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Стара Загора, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева н. като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900093 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл.

429 ал. 3 от КЗ.

В исковата молба се сочи, че ищците са наследници на починалия вследствие на ПТП М. А. М., на 31 години.

Изложени са обстоятелства, че на 10.10.2021 г. около 10:30 ч. по път І-6 при км. 267+400 м., между гр. К. и с. В.Л. се е движил л.а. марка „Мерцедес“, модел „А170“ с peг. № ***, управляван от виновния водач С. Ш. С., нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се автомобил с peг. № ***, управляван от С. Б..

Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на повече от едно лица и е причинена смъртта на М. М., пътник в увреждащия автомобил.

По случая е образувано ДП № 447/2021 г. на РУ К., пр.пр. № 7791/2021 г. на ОП П., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. С. С., нарушения на правилата за движение по пътищата. Посочва се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач С. С. и настъпилите общественоопасни 1 последици - смъртта на М. М..

Изложено е, че за увреждащия л.а. “Мерцедес А170” с peг. № ***, управляван от С. С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/30/121000884636, със срок на валидност една година, считано от 27.03.2021 г. до 26.03.2022 г. със „З.“ АД, гр. С.. Сочи се, че по силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 08.11.2021 г. По случая са заведени щети № 0801006532/2021- 01;02;03;04 от 26.11.2021г., по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Ищците считат, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на „З.“ АД, гр. С. за причинените им неимуществени и имуществени вреди.

Сочи се, че С. А. и А. А. са родители на М.. Те изживяват изключително тежко загубата на своя син. Неочакваната му смърт е съкрушителна за тях и предизвиква неописуеми душевни страдания. Отношенията на всеки от тях с М. са били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа. М. е бил много добър и жизнерадостен мъж, изпълвал е живота на родителите си със смисъл, радост и гордост. Заедно са живеели в едно домакинство, помагали са си, подкрепяли са се. Изложено е, че с причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа на своя син, която винаги са имали и на която са разчитали. Техните мечти и надежди, свързани със сина им са загубени безвъзвратно. Неочакваната му смърт е предизвикала у тях значителни по обем и интензитет негативни преживявания. За един родител най-голямата мъка и непреодолима загуба е тази на дете и тя не може никога да бъде преживяна. Твърди се, че и до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални 2 изживявания у С. и А., а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им съС.ие.

Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Починалият М. е бил на 31 години, деен и работлив човек, в добро здравословно съС.ие. Бил е активен, работоспособен, винаги се е занимавал с нещо. М. е бил опора за родителите си, грижил се е всеотдайно за тях и винаги им е помагал, когато са имали нужда от него.

Сочи се, че причинените неудобства, болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Заявява се, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по - високо.

Отбелязано е, че паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Посочва се, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Наведени са твърдения, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача С. С., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „З.“ АД, гр. С.. Аргументират се, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Отбелязва се , че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния син, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника „З.“ АД, гр. С. да заплати на С. Ш. А. и А. М. А., обезщетение в размер на по 26 000 3 лв., частичен иск от по 220 000 лева за всеки от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син М. А. М..

Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 17.10.2021 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ, алтернативно от 08.11.2021 г. до окончателното изплащане.

Молят, да им се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като молят настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В съдебно заседание от 12.10.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове за неимуществени вреди от страна на ищците, които да се считат за предявени вместо за 26 000 лв. за всеки от ищците на по 220 000 лв. за всеки от двамата ищци, представляващи неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП от 10.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите така, както е претендирано, до окончателното изплащане.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер и моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

В случай, че се намерят исковите претенции за основателни, то моли да се намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като счита, че заявеното с исковата молба искане за репариране на неимуществените вреди е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищците, и от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на загиналия син на ищците за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДВП, както и в разсейване на водача с разговори.

На самостоятелно основание твърди, че процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство, както от страна на застрахования в дружеството водач, така и от страна на водача на л. а.

4

Мицубиши Паджеро, с peг. № ***, поради управление на последния с превишена скорост и невъзможност да реагира и спре в случай на възникналата опасност от насрещно идващото МПС.

Моли, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.

Взема следното становище по редовността на исковата молба:

Прави възражение за нередовност на исковата молба, изразяваща се в следното: Същата не отговоря на изискването на чл.127, ал.4 ГПК предявените по същността си искове са осъдителни, а в исковата молба не се сочи банкова сметка на ищците, по които при „евентуалното“ им уважаване да бъдат преведени обезщетенията. За пълнота на възражението уточнява и че ищците не са предоставили своята банкова сметка и на застрахователя при предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция, въпреки че това изрично им е указано, видно от приложеното към исковата молба писмо, изх.

№ 5989/26.11.2021 г. от З. АД.

Заявява, че непосочването на банкова сметка поставя дружеството в неравнопоставено положение предвид заложения в ГПК принцип на равнопоставеност на страните, доколкото ищците ще могат спокойно да се удовлетворят по принудителен ред чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, по които винаги има достатъчно средства за удовлетворяване, с което ще натовари застрахователя с ненужни такси и разноски по принудителното изпълнение, които биха били избегнати при своевременно представяне на банкови сметки.

Заявява, че в случай на постановяване на осъдителен диспозитив на първа или на въззивна инстанция и/или изчерпване на възможностите за инстанционен контрол над съдебния акт, ответното дружество желае да изпълни абсолютно доброволно евентуално осъдително решение, като издаването на изпълнителни листове и образуването на изпълнителни дела ще счита за злоупотреба с права.

Обръща внимание, че банковите сметки при предявен осъдителен иск са задължителен реквизит на съдебното решение съгласно чл. 236, ал.Х, т. 7 ГПК.

5

Изложено е следното становище по допустимостта на исковете:

Намира, че исковете са допустими, макар и неоснователни и няма пречка да бъдат допуснати до разглеждане от съда.

Заявява следното становище по основателността на иска:

Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като твърди, че липсва виновно и противоправно поведение от страна на застрахования в дружеството водач - С. Ш. С., което от своя страна води до липса на основание за ангажиране отговорността на дружеството като негов застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ЗЗГОА), доколкото отговорността на застрахователя по ЗЗГОА е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач.

Счита, че претендираните застрахователни обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина им при ПТП от 10.10.2021г., настъпило на път І-6, км 267+400, между гр.К. и с.В.Л., са прекомерно завишени и не представляват справедлив еквивалент на понесените от тях болки и страдания. Счита, че същите не са съобразени и с приноса на загиналия за настъпване на вредоносните последици от ПТП.

В този смисъл и при условие, че предявените искове бъдат намерени от съда за основателни, прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения като несъответстващи на реално претърпените от ищците болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна на загиналия син на ищците, изразяващо се, от една страна, в нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата относно превоз на пътници - чл. 137а ЗДвП, а от друга страна, в разсейване на водача с разговори, което му е попречило да контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и да предприеме спасителна маневра в случай на възникналата опасност от приближаващото МПС. Според ответника, поради това и при евентуална доказаност на исковите претенции, определените от съда за справедливи обезщетения следва да бъдат намалени на половина заради наличието на принос в изложените по-горе аспекти.