Решение № 260189 от 20.03.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ от 20.03.2024 град София

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА при участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гражданско дело № 3643 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Производството е образувано по предявени от Х.М.Б., Е.М.Б., А.М.Р. и Ю.М.Р. /конституирани с Определение от 28.06.2023г. – л. 589 като законни правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ищец Б.М.Б./ срещу З. „Л.И.“ АД субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за заплащане на следните суми: сумата от 200000 лева /всеки от ищците претендира по ¼ част/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от смъртта на М.Х.Р. /баща на починалия ищец Б.Б./ и сумата от 200000 лева /всеки от ищците претендира по ¼ част/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от смъртта на Й.Х.Д./жената, която е отгледала починалия ищец Б.Б. като негова майка/, съобразно уточнение, направено от ищците на л. 705, ведно със законна лихва, считано от 08.07.2018г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното плащане.

С влязло в сила определение от 06.11.2023г. /л. 663/ производството по делото е частично прекратено по отношение на ищеца Р.М.Л. /конституирана с Определение от 28.06.2023г.

– л. 589 като законен правоприемник на починалия в хода на производството първоначален ищец Б.М.Б./

В исковата молба се твърди, че на 25.11.2016г. бащата и доведената майка на починалия първоначален ищец Б.М.Б. – М.Х.Р. и Й.Х.Д.са пътували в л.а. „Ауди“, модел 80 с рег. № ОВ ****ВН, когато движещият се по път ІІІ-307 л.а. марка БМВ 730Д с рег. № ЕН ****КВ навлязъл, поради несъобразена с пътните условия (мокра настилка) скорост в тяхното платно и последвал сблъсък, от който двете лица починали. Сочи се, че тяхната загуба е причинила болки и страдания на починалия първоначален ищец, тъй като бил много близък с тях. Въпреки липсата на кръвна връзка с починалата Й.Д.починалият ищец я чувствал като своя майка, а тя го приемала като свое дете.

Застрахователят отказал да уважи извънсъдебната му претенция., Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са осъществени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Оспорва наличието на близост между починалия ищец и пострадалия му баща, поради различното им местожителство. Оспорва изцяло иска за претърпените вреди от смъртта на „доведената му майка“. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия му баща, поради поведението му като водач и поради непоставянето на предпазен колан и на двамата починали пътници.

С протоколно определение от

19.11.2020г. /л. 390/ е допуснато главно встъпване при условията на чл. 225 ГПК в процеса на третото лице И.С.М. като е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от нея срещу ответника иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД за сумата от 80000 лева /искът е увеличен, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на производството – л. 459/ - главница по сключен договор за цесия от 29.03.2017г., ведно със законна лихва от 30.03.2017г. (датата на уведомяването) до окончателното плащане.

Ищцата И.М. твърди, че 25.11.2016 г. М.Р. е пътувал в л.а. „Ауди“, модел „80“ с рег. № ОВ ****ВН, когато движещият се по път III-307 л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“ с рег. № ЕН ****ВН навлязъл, поради несъобразена с пътните условия скорост в неговото пътно платно и от последвалия сблъсък причинил смъртта му. С договор за цесия от 29.03.2017 г. Б.Б. – наследник на пострадалия прехвърлил на ищцата част от дължимото обезщетение в размер на 80 000 лв. срещу сумата от 41 000 лв. и си запазил правата за разликата над 80 000 лв. до пълния размер от 200 000 лв. За горното уведомил на 30.03.2017г. длъжника З.

„Л.И.“ АД. Въз основа на изложеното ищцата претендира от ответно дружество заплащането на сумата от а 80 000 лв. /искът е увеличен, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на производството – л. 459/, ведно със законна лихва от 30.03.2017 г. (датата на уведомяването) до окончателното плащане. Претендира разноски.

Починалият ищец Б.Б. счита иска за основателен. Не оспорва договора за цесия. Прави възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на Споразумение № 1112/12.12.2019 г. подписано от него и З. „Л.И.“ АД относно обезщетението за смъртта на майка му Й.Д., тъй като определеното обезщетение от 20 000 лв. било прекалено ниско и поради налична крайна нужда евентуално иска унищожаването му. Поддържа, че Споразумение № 491/03.10.2017 г. отнасящо се до обезщетението от смъртта на неговия баща е относимо само за сумата над

80 000 лв., като сключено след датата на цесията и същото уреждало вземането по главницата, но не и лихвите и разноските.

Ответникът З. „Л.И.“ АД – ответник по делото оспорва главния и акцесорния искове по основание и размер. Поддържа нищожност на договора за цесия, поради липсата на предмет. Сочи, че извънсъдебната претенция по реда на КЗ към дружеството била предявена на 07.04.2017г. след датата на уведомлението за цесията.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими като в тази връзка следва да изложи следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ

/в сила от 01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.

Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В тази връзка следва да се посочи, че видно от представената по делото молба с вх. № 3802/21.03.2018г. по описа на З. „Л.И.“ АД /л. 19/, неоспорена от ответника в законоустановения за това срок се установява, че ищците са отправили писмени застрахователни претенции към ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „Гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад /л. 13, стр.

2/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответника по задължителна застраховка ГО.

От представените по делото препис-извлечение от акт за смърт /л. 7 от гр. дело № 45023/2018г. по описа на СРС, 68 с-в/ и удостоверение за наследници /л. 8 от гр. дело № 45023/2018г. по описа на СРС, 68 с-в/ се установява, че М.Х.Р. е баща на починалия ищец Б.Б., като М.Х.Р. и Й.Х.Д.са починали на 25.11.2016г.

Видно от представената по делото влязла в сила Присъда с № 260008/24.09.2021г. по НОХД № 142/2020г. по описа на ОС – Ловеч, частично изменено с Решение № 65/21.05.2022г. по ВНОХД № 33/2022г. по описа на АС – гр.

Велико Търново /л. 558-л. 559/ се установява, че подсъдимата Т.Д.П. е призната за виновна в това, че на 25.11.2016г., около 10:30 часа, на път III-307, при км 3+700, между гр. Луковит и с. Тодоричене, движейки в посока с. Тодоричене, Ловешка об­ласт, при управление на л.а. марка „БМВ“, модел 730Д, с peг. № ЕН ****КВ, собственост нарушила правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП - не контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС и по чл.16, ал.1 от ЗДвП – навлязла в насрещната лента на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, без да извършва маневра изпреварване или заобикаляне, в резултат на което по непред­пазливост причинила смъртта на повече от едно лице – М.Х.Р. и Й.Х.Д.– престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „б", предл.1, във вр. 342, ал.1 НК.

Тази присъда, съгласно чл. 300 ГПК и чл.413, ал.2 НПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното.

С оглед изложеното, в настоящото производство следва да бъдат доказани причинените от деянието вреди – техният характер и размер и причинната връзка с извършеното деяние. В тази връзка по делото е приета САТЕ /л. 468-л. 491/, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно изготвена, от която се установя следното: водачът на л.а. марка „БМВ“, модел 730Д, с peг. № ЕН ****КВ е имал възможността да предотврати настъпването на процесното ПТП ако се беше движел със скорост, по-ниска от критичната скорост /78.23 км/ч/ като не навлиза в пътната лента за насрещно движение; по този начин лекият автомобил, управляван от водача не би загубил устойчивост срещу странично плъзгане и не би навлязъл в пътната лента за насрещно движение; част от деформираните детайли са проникнали навътре в пътническия салон на процесния лек автомобил „Ауди“; тези детайли в непосредствен контакт с телата на водача на автомобила и на пътничката зад водача; тези детайли биха причинили увреждания на водача на лекия автомобил „Ауди“ и на пътничката зад водача и при правилно поставени обезопасителни колани; даже ако са били с правилно поставени обезопасителни колани, при тази скорост и при тези деформации с проникване на част от деформираните детайли навътре в пътническия салон на лекия автомобил „Ауди“, правилно поставените обезопасителни колани не биха имали ефективност.

По делото е приета СМЕ /л. 493-л. 501/, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и добросъвестно изготвена, от която се установява следното: между установените травматични увреждания, получени при процесното ПТП и довели до смъртта на лицата М.Х.Р. и Й.Х.Д.и настъпилата им смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка; при високата скорост, с която е настъпило процесното ПТП и от настъпилите значителни деформации, дори и при правилно поставен предпазен колан при пасажерите биха настъпили тежки и смъртоносни увреждания.

По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищците по делегация Б.К.И./л. 313-л. 315/, от които се установява следното: М.Х.Р. /е живеел във фактическо съжителство с Й.Х.Д.като двамата заедно са отгледали починалия първоначален ищец Б.М.Б.; Б. се е обръщал към Й.с обръщението „майко“; Б. много често се е виждал и е общувал с починалите М.и Й.; съпругата на Б. е избягала и се е наложило баща му М.и Й.Д.да отглеждат детето на Б.; смъртта на М.и Й.много е разстроила Б. като към онзи момент той се е намирал в Гърция и се е върнал за погребението; Б. е споделил, че вече няма кой да го съветва и с кого да споделя; след смъртта на М.и Й.Б. се е променил изключително много – станал е алкохолик; станал е студен и се е държал грубо с околните; не е имало и вече кой да се грижи за неговото дете; Б. непрекъснато се е оплаквал, че е останал без семейство, че вече няма кой да му помага в отглеждането на детето му.