Решение № 19907 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19907 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110118770 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от В. Л. С. искова молба и уточняваща такава /л.30/ срещу „А.“ ЕАД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл. 286 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 23 500,88 лева, представляваща неизплатени месечни възнаграждения за периода от 01.04.2021 г. до 21.02.2022 г., дължими на основание чл. 6 от Договор № РД58-15 от 17.08.2020 г. и Договор №РД58-7 от 24.03.2021г., ведно със законната лихва за периода от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64253/2022 г., по описа на СРС, 180ти състав.

Ищецът твърди, че е бил изпълнителен член на съвета на директорите на ответното дружество през периода от 25.08.2020 г. до 21.02.2022 г. Твърди, че първоначално е бил сключен Договор № РД58-15 от 17.08.2020 г. за възлагане управление на ответното дружество, което сочи, че е ЕАД с държавно имущество и с едностепенна система на управление, между него от една страна и Министъра на земеделието, храните и горите, в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответника. Излага, че на 18.08.2020 г. е било гласувано и решение на съвета на директорите, с което бил определен като изпълнителен член на съвета на директорите, както и че е бил вписан в търговския регистър като представляващ и член на съвета на директорите на ответника. Посоченият договор бил прекратен и сключен друг такъв № РД58-7 от 24.03.2021 г. На 29.03.2021 г. било гласувано и решение на съвета на директорите, с което бил определен като изпълнителен член на съвета на директорите, както и бил вписан в търговския регистър като представляващ и член на съвета на директорите на ответника. Твърди, че с вписване № 20220221112132 от 21.02.2022 г. е бил освободен като представляващ и член на съвета на директорите на ответника.

Последният договор № РД58-7 от 24.03.2021 г. бил прекратен въз основа на решение на Министъра на земеделието, храните и горите. Сочи, че за периода от м.04.2021 г. до м.02.2022г. ответникът му дължи сума в размер на 23 500,88 лева, представляваща месечни възнаграждения и формирана като сбор от следните:

1 за месец април 2021 г. - 3 137,94 лева; за месец май 2021 г. - 3 157,50 лева; за месец юни 2021 г. - 301,21 лева; за месец септември 2021 г. - 3 137,94 лева; за месец октомври 2021 г. - 3 137,94 лева; за месец ноември 2021 г. - 3 137,94 лева; за месец декември 2021 г. - 3 137,94 лева; за месец януари 2022 г. - 3 137,94 лева; за месец февруари 2022 г. - 1 210,53 лева.

Излага, че възнаграждението било уговорено в чл. 6 от Договорите, където било посочено, че месечното възнаграждение се определя чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показатели и критерии съгласно приложение № 2 към чл. 56, ал. 2 от Правила за прилагане на закона за публичните предприятие и определената стойност на една бална единица. Излага, че членът на СД получава възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Сочи, че изпълнителният директор, овластен да представлява дружеството получава и възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страна за съответния месец. Излага, че изчисляването на балната оценка и размера на възнаграждението се извършва на основата на нормативно установената отчетност.

Аргументира, че за процесния период е изпълнявал задълженията си, но не му били заплатени дължимите възнаграждения. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

С уточнителна молба от 04.10.2023г., ищецът сочи, че претенцията му е в размер на 23 500.88лв. за периода м.04.2021г. – м.02.2022г., с изключение на м. 08.2021г., който месец твърди, че е бил в отпуск по болест.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като е предявен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл. 286 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ.

С молба, депозирана на 28.11.2023г., ищецът е формулирал искане да се постанови неприсъствено решение при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, може да се направи извод за основателност на заявената искова претенция, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което искът да бъде уважен, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените в заповедното и исково производства разноски в общ размер на 3790.00лв., от които 1300.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото 2 производство, 300.00лв. – депозит вещо лице, 470.00лв. – държавна такса в исковото производство, 1250.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 470.00лв. – държавна такса в заповедното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „А.“ ЕАД, ЕИК *********, дължи на В. Л. С., ЕГН **********, на основание чл. 79 ЗЗД, вр.чл.

286 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ, сумата от 23 500.88 лева, представляваща неизплатени месечни възнаграждения за периода от 01.04.2021 г. до 21.02.2022 г., дължими на основание чл. 6 от Договор № РД58-15 от 17.08.2020 г. и Договор №РД58-7 от 24.03.2021г., ведно със законната лихва за периода от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64253/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. Л. С., ЕГН **********, сумата от 3790.00лв. – разноски.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3