Решение № 145 от 29.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Стара Загора, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20265500500256 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „З.О.З.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законни представители: А.П.Л. и Р.К.Д. – изпълнителни директори, действащи заедно чрез адв. С.С. срещу постановление от 27.01.2026 г. по изп. д. № 20257660401360 на ЧСИ К.А., рег.

№ 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, с което е отказано намаляване на задължението и частично прекратяване на производството, , както и е оставено без уважение искане на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че преди образуване на делото на 14.02.2025 г. е заплатил по банков път на взискателя сума в размер на 60 557,78 лв., която включва 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; 1048,11 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 9 509,67 лв. – законната лихва за забава върху двете главници за периода от 10.10.2023 г. до 14.02.2025 г.

Въпреки надлежното уведомяване на ЧСИ за това плащане и удостоверяване заплащането на именно тези задължения, съдебният изпълнител незаконосъобразно приложил чл.76, ал.2 от ЗЗД при определяне на размера на задължението.

Излагат се и оплаквания, че приетия по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен за разликата над 200 лева, като несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Сочи, че освен подаването на молба за иницииране на производството с 1 посочване на способа за изпълнението процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било други действия, които да водят до необходимост от заплащане на адвокатски хонорар в по-висок размер, поради което разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/ била неприложима в случая.

Твърди също така, че размерът на начислената по изпълнителното дело такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно завишен, доколкото в случая ЧСИ неправилно е прибавил претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение към основата, върху която таксата се изчислява.

Претендира отмяната на обжалваните откази, като размерът на задължението бъде съобразен с частичното плащане, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени, а нему бъдат присъдени направените разноски по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателката И. Т. Р., действаща чрез адв. Ж. З., с което същата оспорва жалбата.

Взискателката твърди, че съдебният изпълнител е приложил правилно материалния закон при определяне размера на задължението, а определеното по реда на чл.38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение не е прекомерно, т.к. се дължи за процесуално представителство и правна помощ по изпълнителното дело до събиране на всички суми, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети.

В тази връзка с оглед правилното определяне на размера на задължението, в т.ч. и дължимото като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение, определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ също била правилно определена по размер.

Претендира оставянето на жалбата без уважение.

ЧСИ К.А. е представил мотиви, с които заявява доводи за неоснователност на жалбата, тъй като при определяне на размера на задължението на длъжника е приложил законосъобразно разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, определеният размер на адвокатското възнаграждение е в законоустановения размер на възнагражденията, визиран в НВАР.

Материалният интерес в изпълнителното производство към датата на образуване на делото е бил 39 316,63 лв., поради което същият обуславя и размер на адвокатското възнаграждение от 2097,67 лв., определено с оглед чл.10 от НВАР.

Излага съображения, че вземането за адвокатско възнаграждение, прието в изпълнителното производство, следва да бъде включено при определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал.

1 ГПК от процесуално-легитимирано лице срещу действия на съдебен изпълнител, които подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т.6 и т. 7 ГПК, поради което се явява допустима.

По същество жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 20257660401360 на ЧСИ К.А., рег. № 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, е образувано по молба от 19.12.2025 г. на И. Т. Р., действаща чрез адв. Ж. З., след представянето на изпълнителен лист № 246/19.12.2025 г., издаден въз основа на решение № 10/14.01.2025 г. по т.д.№ 253/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, съгласно който „З.О.З.“ АД е осъдено да заплати на взискателката И. Т. Р. сумите от 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 1 048,11 лв. – обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

С молбата за образуване взискателката е поискала намаляване на сумата за събиране с платена от длъжника извънсъдебно на 14.02.2025 г. сума в размер на 60 557,78.

С молбата за образуване на делото взискателката е възложила на съдебния изпълнител избор на способ за изпълнение след извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.

Поискала е и определянето и събирането на адвокатско възнаграждение за при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 19.12.2025 г., от който е видно, че предметът се отнася за образуване и за водене на изпълнително дело, при уговорено безплатно представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

С разпореждане от 22.12.2025 г. съдебният изпълнител е приел, че на събиране подлежи вземане, както следва: 35 521,29 лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.02.2025 г. до окончателно изплащане, разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата – 2 097,67 лв., допълнителни такси по т.31 от ТТРЗЧСИ – 7 лв.

Видно от изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение от 22.12.2025 г. таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена в размер на 3 245,83 лв., с ДДС, а в материалният интерес, въз основа на който е била определена, е включено и приетото като разноски по изпълнението определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.

На 29.12.2025 г. длъжникът е получил изпратената му от ЧСИ К.А., рег. № 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора покана за доброволно изпълнение, а на 30.12.2025 г. дружеството е подало молба, с която е уведомило съдебния изпълнител, че с платената сума от 60 557 лв. е било погасено задължение, както следва: 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; 1048,11 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 9 509,67 лв. – законната лихва за забава върху двете главници за периода от 3

10.10.2023 г. до 14.02.2025 г.

Поискало е преизчисляване на дължимата сума и уведомяване за размера на задължението и е представил платежен документ, от чието съдържание е видно, че е наредено по сметката на адв. Ж. З. плащане на сума в размер на 60557,78 лв., с основание т.д.№ 253/2024 г. , ОС Ст.Загора.

След проведена кореспонденция по електронна поща с ЧСИ, на 12.01.2026 г. длъжникът е подал възражение, с което е поискал от съдебния изпълнител да намали размера на задължението и да прекрати частично производството, както и да намали размера на адвокатското възнаграждение и таксата по ТТРЗЧСИ.

В становището си взискателката е оспорила основателността на исканията, като е заявила, че при частичното плащане длъжникът не е указал които задължения погасява, поради което размерът на задължението е бил определен правилно.

В съответствие с НВАР и ТТРЗЧСИ били определени и размерите на дължимото адвокатско възнаграждение и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление от 27.01.2025 г. съдебният изпълнител е приел, че извършеното извънсъдебно плащане следва да бъде взето предвид в хипотезата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, а адвокатското възнаграждение следвало да бъде следното: 200 лв. за образуване на изпълнително дело + 1 897,67 лв. за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /съобразно материалния интерес към датата на образуване на изпълнителното дело – 39 316,63 лева/, т.е. общо 2 097,67 лева.

Прието е, че дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 3 245,83 лв., с ДДС, изчислена при материален интерес по изпълнителното дело от 41 414,30 лв., представляващ сборът от вземането на взискателя и присъденото адвокатско възнаграждение към датата на образуване на изпълнителното дело - 22.12.2025 г.

Съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно.

Постановеният отказ за частично прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, т.к. размерът на остатъчното задължение, след приспадане на извършеното преди образуването на делото извънсъдебно плащане, е бил правилно определен.

Разпоредбата на чл.76 от ЗЗД урежда хипотезите за погасяване на парични задължения при множество задължения на един и същ длъжник към един и същ кредитор.

Съгласно закона, ако длъжникът дължи на едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, то той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения се погасява най-старото, а ако са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите, и най4 после главницата.

В случая към 14.02.2025 г., когато длъжникът е платил сумата от 60 557,78 лв., тя не е била достатъчна да покрие двете задължения за обезщетения от 80 000 лв. и от 1 048,11 лв., които са еднородни и са възникнали едновременно.

Плащането не е било достатъчно и да покрие задълженията за главници и натрупаните върху тях лихви за забава.

В платежното си нареждане длъжникът не е посочил кои задължения плаща със сумата от 60 557,78 лв., поради което съдебният изпълнител в съответствие с чл.76, ал.2 от ЗЗД първо е погасил лихвите, а с остатъка е погасил изцяло по-малкото по размер вземане за главница и частично поголямото по размер вземане за главница.

Останало е неплатено задължение за главница в размер на 35 521,29 лв., ведно с дължимата върху нея считано от 14.02.2025 г. лихва за забава.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая не следва да намира приложение чл.76, ал.2 от ЗЗД.

Уведомлението, че със сумата от 60 557,78 лв. длъжника погасява 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; 1048,11 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 9 509,67 лв. – законната лихва за забава върху двете главници за периода от 10.10.2023 г. до 14.02.2025 г., „З.О.З.“ АД е направило пред съдебния изпълнител, след образуване на изпълнителното дело.

Такова изявление, отправено до кредитора към момента на плащането не бе доказано, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е отказал частично прекратяване на производството.

Постановеният отказ за намаляване на разноските също е законосъобразен.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да се претендира намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.