Решение № 3060 от 12.08.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3060 гр. Варна, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110115025 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Б. Т. ЕГН ********** с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Б. Т., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ищеца сумата от общо 10 000 лева, представляваща частичен иск от сумата в общ размер на 48186,75 лева, съставляваща съответна на дела на И. Б. Т. от наследството на общата наследодателка на ищците е.т.д., с ЕГН ********** сума, с която И. Б. Т. неоснователно се е обогатил, след заплащането по негова банкова сметка на уговорената цена по силата на сключени от наследодателката приживе договори за покупко-продажба на недвижимо имущество по силата на две платежни нареждания от 04.10.2021 г., както следва – сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща частичен иск от сумата 11 456,25 /единадесет хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 25 ст./ лева, представляваща 1/2 от полагащата се на наследодателката е.т.д. сума 22 912,50 /двадесет и две хиляди деветстотин и дванадесет лева и петдесет ст./ лева от продажбата на съсобствена земя със сестра и с идентификатор ***, както и сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща частичен иск от сумата 36 730,50 /тридесет и шест хиляди седемстотин и тридесет лева и петдесет ст./ лева, представляват 1/2 идеална част от полагащата се на ищеца част от наследството на е.т.д., изразяваща се в получена в полза на е.т.д. в общ размер на 73 461,00 /седемдесет и три хиляди четиристотин шестдесет и един/ лева, от продажбата на собствен имот с идентификатор ***.,ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба-21.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът излага твърдения, че с ответника са наследници по закон на е.т.д., с ЕГН **********, починала на 23.03.2022г. Той приел наследството, но разбрал от брат си – ответникът Т. Б., че майка им не е оставила наследство, въпреки, че знаел, че приживе тя е била собственик на около 50 декара земеделски земи. След извършена справка в имотния регистър ищецът установил, че на 04.10.2021 г. наследодателката е.т.д. и сестра й Р.П. И. се 1 разпоредила с притежавания от тях при равни дялове съсобствен поземлен имот с идентификатор *** в местността „ОТВЪД ДОЛА" с площ от 30550.00 кв.м., за което бил съставен НА №171, том XIII, дело 2646/2021г. по описа на АВ Търговище. Купувачът по сделката К. В. превел продажната цена в размер на 45825.00лева, по банковата сметка на ответника Т. Б. Т. с преводно нареждане от 04.10.2021г. на банка ДСК.

На същата дата 04.10.2021 г. наследодателката е.т.д. се разпоредила с още три поземлени имота с идентификатори: *** в местността „СОКОЛА" с площ от 6328.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистра, общ. Търговище , №*** в местността „ЧАНЛЪКА", с площ от 4846.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистра, общ. Търговище и № *** в местността „ОТВЪД ДОЛА" с площ от 37800.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистра, общ. Търговище. Сделката била обективирана в НА №169, том XIII, дело 2644/2021г. по описа на АВ Търговище. Купувачът по нея С. К. И. заплатил на продавача сумата в размер на 73461.00 лева, която била преведена по банковата сметка на ответника Т. Б. Т. с преводно нареждане от 04.10.2021г. на банка ДСК.

Ищецът сочи, че скоро след прехвърлянето на земите, Е. Д. била настанена в хоспис от ответника, където починала пет месеца след продажбата на земите. След разговори с брат си, ищецът бил уведомен, че получените средства са изразходени, тъй като ответникът заявил, че с тях направил ограда на имота и си помогнал за строежа на къщата си.

Ищецът предявил искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяването на сделките за нищожни, които били отхвърлени по гр.д. №1230/2022г. и гр.д.№ 1228/2022г. по описа на РС – Търговище. При изслушването си в едно от съдебните заседания ответникът заявил, че парите на майка им останали при него и той ги използвал. Тя искала да построят къща за нея, защото било крайно наложително да има къща. Заявил още, че майка им знаела, че парите, които постъпили по неговата банкова сметка са нейна собственост. Ищецът излага твърдения още, че с изразходването на паричните средства наследствената маса е напълно изчерпана и страните не са извършвали делба, доколкото същата е недопустима за неналично движимо имущество.В основа на всичко гореизложено обосновава становище, че с разпореждането си с чуждите парични средства ответникът се обогатил за негова сметка, поради което претендира неговото осъждане да му заплати обезщетение до размера на неговото обедняване.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Б. Т., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Признава следните, изложени в исковата молба твърдения: че заедно с ищеца са наследници по закон-деца на е.т.д.; че на 04. 10. 2021 г. е получил по негова банкова сметка паричната сума от 96 373, 50 лева, която представлявала продажната цена за земеделски земи, с които майка му се е разпоредила на тази дата, както и че към момента на смъртта на майка му паричната сума не е била налична, тъй като е била похарчена. Излага твърдения, че тъй като наследодателката не разполагала с банкова сметка и не желаела да има такава, по нейно настояване и със негово съгласие, продажната цена за имотите била наредена от купувача и постъпила по банковата му сметка, въз основа на което счита, че съществувало правно основание за получаването й. Т. предоставила на сина си паричната сума, за да си построи той къща, от която тя да обитава една стая до смъртта й. Това нейно желание било продиктувано от обстоятелството, че в миналото подпомогнала със значителни парични суми другия си син - ищецът И. Т.

2 също за строеж на къща, както и поради факта, че синът й Т. нямал собствен дом и се грижел за нея. В същото време ищецът почти не поддържал отношения с майка си, тъй като пътувал често зад граница и живеел в чужбина. Т. Т. приел от майка си паричните средства. Договорът за дарение бил сключен с постигането на съгласие между майка и син парите да останат в държане на Т. Т. по банковата му сметка и същите да не бъдат връщани и/или отчитани на Е. Т.. Същите били разходвани изцяло от Т. преди смъртта на Е. Т., за строежа на собствена къща, в която бил обособен и собствен „апартамент" за Е. Т., тъй като Т. желаел майка му да прекара в удобство старините си близо до него и неговото семейство, където той продължил да се грижи за майка си до края на живота й.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, чиято основателност е предпоставена от установяването в условията на главно и пълно доказване от ищеца, че с ответника са наследници по закон на починалата е.т.д., че приживе наследодателката се е разпоредила със свои собствени недвижими имоти, покупната цена за които е преведена по сметка на ответника, който от своя страна е дължал тяхното връщане и основанието, на което сумата е следвало да бъде отчетена на наследодателката, както и дела от наследството си от наследствената маса.

По същество разпределените в доказателствена тежест на ищцовата страна факти и обстоятелства не са спорни между страните, като от представеното удостоверение за наследници изх.

№

АУ0301403ВЦ/29.03.2022г. на с. Звездица, общ. Варна се установява, че Т. Т. и И. Т. са синове на починалата на 23.03.2022 г. Е. Т.. Поради това и по силата на чл. 5, ал.1 от Закона за наследството двамата са получили равни части от наследствената маса, а именно по ½ от нея.

От представения по делото нотариален акт № 33 от 04.10.2021 г., рег № 8306, дело № 594/2021 г. на нот. Д. Г., вписан под №169, том XIII, дело 2644/2021г. по описа на АВ Търговище се установява, че е.т.д. се разпоредила с три поземлени имота, както следва: с идентификатор *** в местността „СОКОЛА" с площ от 6328.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистра, общ. Търговище; № *** в местността „ЧАНЛЪКА", с площ от 4846.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистра, общ. Търговище и № *** в местността „ОТВЪД ДОЛА" с площ от 37800.00 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистра, общ. Търговище. Купувачът по сделката С. К. И. заплатил на продавача сумата в размер на 73461.00 лева, която била преведена по банковата сметка на ответника Т. Б. Т. с преводно нареждане от 04.10.2021г. на банка ДСК, в което като основание е посочено „за Е. Т.“.

Видно от НА № 33 от 04.10.2021 г. по дело № 594/2021 г., вписан под №171, том XIII, дело 2646/2021г. по описа на АВ Търговище е.т.д. и сестра й Р.П. И. са се разпоредила с притежавания от тях при равни дялове съсобствен поземлен имот с идентификатор *** в местността „ОТВЪД ДОЛА" с площ от 30550.00 кв.м., в полза на купувача К. В.. Същият е превел продажната цена в размер на 45825.00лева, по банковата сметка на ответника Т. Б. Т. с преводно нареждане от същата дата, с посочено основание „За Е. и Руска“.

3

Между страните е обявен и за безспорен фактът, че ответникът, получил цената по сделките не само не е отчел сумите на майката на страните и тяхна наследодателка Е. Т., но и същите понастоящем не са налични, тъй като ги е похарчил.

При тази фактическа установеност, в негова доказателствена тежест е да установи главно и пълно наличието на годно правно основание за имущественото разместване – задържане на сумата.

В подкрепа на становището си за наличието на такова, ответникът е посочил сключен между него и майка му Е. Т. неформален договор за дарение.

Дарението е безвъзмезден едностранен договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо, а надареният го приема.

Съгласно чл. 225 от ЗЗД договорът за дарение на движими вещи следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това е форма за действителност. Цитираната норма допуска договорът за дарение да бъде и реален като постановява, че се счита сключен и чрез реално предаване на вещта.

В настоящия случай фактическото предаване на паричните суми, които по правните си характеристики представляват движими вещи, е безспорно между страните, и както вече беше посочено, се установява от представените по делото платежни нареждания. В условието на главно и пълно доказване подлежат на доказване съвпадащите волеизявления на Е. Т. за даряване на паричните престации на ответника, и респективно приемане от страна на последния на даренията. Съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е допустимо установяването със свидетелски показания на сделки на стойност над 5000 лева, ако последните са сключени между роднини по права линия, каквито са двете страни по сочения договор.

За установяване на постигнатото съгласие за дарение ответникът е ангажирал гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелката С. А.

Г. – сестра на общата наследодателка на страните и леля на същите. От показанията й се установява, че свидетелката знае за продажбата на земите от своята сестра Е., която е имала няколко имота - единият от майка им, а другият от нейния баща, тъй като двете са от различни бащи. Продала ги октомври месец 2021г., за което е получила деветдесет хиляди лева, като част от парите били за сестра им Руска. Тя отдавна се канела да ги продаде, защото искала да ги дари на Т.. Това било така, тъй като преди това получила обезщетение от земи в размер на около 25 000 лева, които средства предоставила на другия си син И., за да може той да си построи къща. Идеята била тя да живее при тях.