Решение № 1171 от 04.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Русе, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520101751 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 24.07.2025 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 201318404 и ,,Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД), по силата на който вземанията на ,,Аксес Файнанс“ АД срещу С. П. Н., произтичащи от Договор за потребителски кредит № *********** от дата 13.05.2023 г. било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на ,,Аксес Файнанс“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПАФ/*********** от дата 30.07.2025 г., изпратено с известие. В случай, че не се приеме, че уведомлението е връчено, представя посоченото писмо, което да бъде връчено на ответника с исковата молба.

1

Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 13.05.2023 г. между ,,Аксес Файнанс“ АД (правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД)и С.

П. Н. договор за кредит „Бяла карта“ № ***********, по силата на който дружеството е предоставило на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 800 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта е № ***********, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН-кода за ползване на картата.

Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на платежна карта, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. На кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 25,38 лв. Съгласно договореното от страните, кредитополучателят получавал от кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което било достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на кредитополучателя на интернет страница на дружеството.

Заявява, че във връзка с договора в Районен съд - Враца било образуваното ч.гр.д. № ***********/2025 г., по описа на съда и била издадена Заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че С. П. Н., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 следните суми, присъдени в издадената срещу нея заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№***********/2025 г. на РС-Враца, а именно:

• 407,37 евро –главница по договор за заем за периода от 13.05.2023 до 23.07.2025 г.;

• 12,98 евро – договорна лихва за периода от 13.05.2023 до 23.07.2025 г.;

• 51,15 евро – лихва за забава по договор за заем за периода от 14.05.2023 г. до 12.12.2025 г.;

2

• Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника по иска е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че предявените искове са недопустими, доколкото ищецът не е представил доказателства, че е легитимиран да предяви исковите претенции. Длъжникът не бил уведомен за извършената цесия.

Алтернативно, ако съдът счетял исковата молба за допустима и у ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иска, то оспорва предявените претенции. Счита, че договора е незаконосъобразен, поради това че не било спазено изискването за шрифт на договора, а ГЛП и ГПР също били незаконосъобразни. Поради това договора бил нищожен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.12.2025 г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № ***********/2025г. по описа на РСВраца, по което е издадена заповед № ***********/18.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – С. П. Н., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,

ЕИК 203670940, сумата 796,75 лева, представляваща главница за периода 13.05.2023 г.– 23.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25,38 лева, представляваща договорна лихва за периода 13.05.2023 г.– 23.07.2023 г., 102,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.05.2023 г.– 12.12.2025 г., както и сумата от 21,25 лева – разноски по делото за държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока за възражение е депозирал такова по реда на чл.414 от ГПК. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за 3 кредит „Бяла карта“ №***********, че на 13.05.2023 г. между ищеца „Аксес Файнанс“ АД, като кредитодател и ответника С. П. Н., ЕГН **********, като кредитополучател, ответникът е получил револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят е поел задължение да я ползва и върне съгласно условията на договора.

От договора се установява, че същият е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 17,8 % и ГПР 18,95 %, като дължимата лихва се изчислява върху усвоената и непогасена главница. Общият сбор на дължимата по договора сума включва общ сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя. Видно е от чл. 15 от договора, че страните са постигнали споразумение, в случай, че кредитополучателят не заплати общото си задължение на падежа, същият се задължава в срок до три дни след падежа да предостави допълнително обезпечение, който да отговаря на определени подробно описани в договора изисквания. Съгласно чл. 20 от Договор за кредит, ако кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок по чл. 15, той дължи на кредитодателя неустойка в размер на 8,5% от усвоената главница, към последно число на предходния месец, която не е погасена и се начислява на второ число на съответния месец. Неустойката се начислява за всяко неизпълнение на задължението. Неустойката се начислява на шесто число на месеца, в който кредитополучателя не е погасил изцяло задължението по договора в срок до 2-ро число на текущия месец, като не е предостивил и допълнителното обезпечение в срокасрока по чл.15 до пето число на месеца без междувременно да е погасил задължението си. В чл.

21, ал. 4 от договора, страните са се съгласили, че при забава за плащане на общото задължение или на сумата по чл. 11, ал. 1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 15,00 лева.

Според представеното по делото Приложение № 1, подписано от картодържател С. П. Н., кредитодателят е предал на ответника платежна карта №***********, чрез която да усвоява предоставения кредитен лимит.

Представено е извлечение от рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г., потвърждение за извършена цесия на вземания на 4 основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което кредиторът потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани на ищцовото дружество, индивидуализирани и подробно описани в Приложение №1 от 24.07.2025 г. и извлечение от Приложение 1 към договора за цесия от 24.07.2025 г., в което фигурира договора с ответницата, от които се установява, че вземанията по договора, сключен с нея, са прехвърлени от „Аксес Файнанс“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ АД.

Видно от пълномощното, изходящо от „Аксес Файнанс“ АД, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията.

Представено е уведомление от „Аксес Файнанс“ АД чрез пълномощника му „Агенция за събиране на вземания“ АД за извършената цесия, без данни за получаването му от ответника.

От представената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че ответникът е направил усвоявания на кредита в общ размер на 3007,23 лв. Начислените суми от кредитора за неустойка по чл. 20 от договора са в общ размер на 755,90 лв. Кредиторът е начислил разход за събиране на вземането по чл. 21, ал. 4 от договора в размер на 30,00 лв. Начислена е законна лихва за забава на плащанията от страна на ответника. Съгласно чл.21, ал. 3 от договора, общата сума на начислената лихва за забава възлиза на 66,99 лв. за периода от 06.12.2024 г. до датата на цесията 24.07.2025 г. 3а периода от 25.07.2025 г. до 11.12.2025 г., датата преди образуване на заповедното производство, настоящият кредитор е начислил лихва за забава в размер на 33,05 лв. Общият размер на начислената законна лихва по процесния договор за периода от 06.12.2024 г. до 11.12.2025 г. е в размер на 100,04 лв. с равностойност 51,15 евро. Кредиторът е начислил договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 от договора с дневен размер 0,04944 % (ГЛП 17,8 %) върху усвоената и непогасена главница през периода от 17.05.2023 г. до 06.12.2024 г. Общия размер на начислената договорна лихва възлиза на 155,36 лв. Ответницата е извършвала плащания на задълженията си договора през периода от 05.06.2023 г. до 18.11.2024 г., след което е преустановила плащанията. Платените суми са в общ размер на 2914,76 лв. Според експерта с платените суми са погасени задължения за: Главница - 2210,48 лв.; Договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 от договора - 129,98 лв.; Неустойка по чл. 20 от 5 договора - 559,30 лв.; Разход за събиране на вземането по чл. 21, ал. 4 от договора - 15,00 лв. След датата на цесията ответника не е извършила плащания на задълженията си.

Вещото лице е направило изчисления за определяне на ГПР по процесния договор за револвиращ кредит при следните допускания по кредита - целият кредитен лимит е усвоен изцяло в началото на месеца, а в края на месеца е револвирана цялата сума: главница 400,00 лв., усвоена еднократно в началото на месеца, Договорна лихва 17,8 %, срок на кредита - 1 месец. При тези условия, ГПР е 19,3147 %. При следващо допускане – целия кредитен лимит е усвоен изцяло в началото на месеца, а в края на месеца не е револвирана цялата сума и към горните параметни се прибавя неустойка по чл.20 в размер на 8,5 %, която изчислена се равнява на 34 лева. При тези условия е направено изчисление, според което ГПР по кредита възлиза на 213,2442 %.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Обективно съединените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на кредитора на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***********/18.12.2025 г. по ч.гр. д. № ***********/2025 г. на РС-Враца. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са допустими и следва да се разгледат по същество.