Решение № 2068 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2068 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100500501 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Г. И. С. (подадена чрез особен представител – адв. К. И.а) срещу решение № 17090/20.09.2024 г. по гр.д. № 2274/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, с което на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗД „Евроинс“ АД сумата в размер на 2191,20 лв. – регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените от ответника вреди при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.01.2021 г. в гр. София, пред ул. „*******, при което поради несъобразена скорост ответникът е блъснал паркиран автомобили и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този адрес, като е отказал тестване за алкохол, както и 10 лв. – ликвидационни разноски, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените по-горе две суми за периода от 16.01.2023 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят - Г. И. С. (представляван от особен представител – адв. К. И.а), твърди, че решението е неправилно. Сочи, че по делото не е доказано кой е собственик на повреденото от ПТП имущество. Счита също така, че по делото не е доказано да е 1 налице причинна връзка между настъпилото ПТП и претърпените вреди. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Ответникът по жалбата – ЗД „Евроинс“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД „Евроинс“ АД с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата в размер на 2201,20 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с ликвидационни разходи, за причинените от ответника Г. И. С. вреди при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.01.2021 г. в гр. София, пред ул. „*******, при което поради несъобразена скорост ответникът е блъснал паркиран автомобили и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този адрес, като е отказал тестване за алкохол.

Ищецът – ЗД „Евроинс“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатил за реализирано на 02.01.2021 г. ПТП сумата в общ размер на 2201,20 лв., представляваща застрахователно обезщетения и ликвидационни разходи за вреди при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.01.2021 г. в гр. София, пред ул. „*******, при което поради несъобразена скорост ответникът Г. И. С. е блъснал паркиран автомобили и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този адрес. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил – Г.

И. С., управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № *******. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение е възникнало регресно вземане за платената сума, тъй като ответникът е отказал тестване за алкохол. Ето защо, претендира от съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2201,20 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с ликвидационни разходи, за причинените от ответника Г. И. С. вреди при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 02.01.2021 г. в гр. София, пред ул. „*******, при което поради несъобразена скорост ответникът е блъснал паркиран автомобили и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този адрес, като е отказал тестване за алкохол.

2

С обжалваното решение № 17090/20.09.2024 г. по гр.д. № 2274/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между страните, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД), че в изпълнение на задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил обезщетение за вредите, които са в причинна връзка с деликта, осъществен от ответника при управление на МПС, след което ответникът е отказал тестване за алкохол, че причинените вреди възлизат на претендиратата сума.

Не е спорно по делото, че ищецът е бил застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № ******* - Г. И. С., че в това качество ищецът е заплатил застрахователно обезщетения в общ размер на 2191,20 лв. за застрахователно събитие, реализирано на 02.01.2021 г. от ответника при управление на посочения автомобил.

Видно от протокол за ПТП № 1789887/02.01.2021 г. и протокол за ПТП № 1789888/02.01.2021 г., съставени от служител на МВР след посещение на мястото на ПТП, на 02.01.2021 г. е причинено ПТП по вина на водач на лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № *******, който се е движил в гр. София по ул. „*******“, като пред № 15б на посочената улица, поради несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, е реализирал ПТП с паркирани автомобили – лек автомобил „Тойота“ с рег. № ******* лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, и при отклонение е счупил метална врата на къщата на този адрес. Протоколите са съставени след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно – местоположението на автомобилите и видимите щети по отношение на автомобилите и металната врата, документите имат характер на официални удостоверителни по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което в свидетелстващата си част – местоположението на моторното превозно средство след ПТП и причинените материални щети от ПТП, документите обвързват съда с материална доказателствена сила. Протоколите за ПТП са подписани от ответника Г. И. С. без възражения. Следователно, с подписването на протоколите ответникът С. се е съгласил с описания в същите механизъм на ПТП. В посочените части протоколите представляват частни свидетелстващи документи, подписани от 3 ответника, имащи случаен за настоящия процес характер и съдържащи признание на неизгодни за ответника факти относно описания в протоколите механизъм ПТП.

При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването на ПТП е водачът на лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № *******, тъй като същият се е движил с управлявания от него автомобил с несъобразена скорост, в резултат на което е загубил контрол спрямо автомобила и е реализирано ПТП.

Съгласно протокола за ПТП, ответникът С. е отказал извършването на проверка за алкохол. Както беше посочено, протоколът за ПТП е подписан от ответника Г. И. С. без възражения, поради което в частта, в която е констатирано, че ответникът отказал да се подложи на проверка за алкохол, документът се ползва с материална доказателствена сила. Ето защо и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платените от него обезщетения, ведно с ликвидационните разходи.

От представения нотариален акт № 195/07.12.1999 г. по н.д. № 315/1999 г. по описа на нотариус К.А. и видно от удостоверение за наследници на Ц.С.Б., се установява, че един от съсобствениците на увредения имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******, е К.Й.Ц.. Съгласно представените писмени доказателства, последната е заплатила за подмяна на увредената входна врата на имота сумата в общ размер на 2191,20 лв., като с преводни нареждания от 13.07.2021 г. ищецът е заплатил в нейна полза застрахователно обезщетение, възлизащо на посочената сума.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 820 лв. – разноски по производството пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17090/20.09.2024 г. по гр.д. № 2274/2023 г. по описа на СРС, 28 състав.

ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 820 лв. – разноски за въззивната инстанция.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5