Решение № 203 от 05.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Перник, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720102455 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез пълномощника юрк. Ц., срещу М. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 192,02 лв. - главница по Договор за предоставяне на кредит „Бяла карта“ № ******/*** г., сключен с „Аксес файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от *** г., сумата 22,31 лв. - договорна лихва за периода от *** г. – 27.04.2022 г., сумата 46,76 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.04.2022 г. – 24.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 303/30.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 490 по описа за 2024 г. на Районен съд - Перник.

В исковата молба се излага, че по силата на сключения Договор за предоставяне на кредит „Бяла карта“ № ******/*** г. с „***“ ООД ответникът е получил сумата 200,00 лв. като разрешен кредитен лимит, усвояван чрез международна платежна карта „Бяла карта“, като последният се задължил да погасява текущото си задължение при фиксиран лихвен процент 43,2% при ГПР 45,9%. Сочи, че в договора за кредит било уговорено, че при 1 непогасяване на задълженията на падежа, кредитополучателят дължи предоставянето на обезпечение под формата на лична гаранция – поръчителство, при условията, посочени в договора, и заплащането на неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която се начислява за всяко отделно неизпълнение. Между страните било уговорено, съгласно чл. 21, ал. 3 от Договора за кредит, че кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава в размер на основания лихвен процент плюс 10 пункта. В чл. 21, ал. 4 от договора било уговорено също, че при забава за плащане на текущо задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден забава до изплащане на задълженията.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора кредитодателят имал право едностранно да измени договора като го обяви за предсрочно изискуем при настъпване на посочените в договора условия, в който случай кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120,00 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, а с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от *** г. „***“ ООД е прехвърлило вземанията, произтичащи от договора, на ищеца. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление за извършената цесия, а в случай, че се приеме, че не е надлежно уведомен, следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба.

Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения особен представител адв. В., в който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Оспорва ищецът да е носител на процесните вземания, тъй като не са му цедирани, както и че цесията е съобщена на длъжника. Твърди, че при настъпване на предсрочна изискуемост на договора, възнаградителната лихва спира да се начислява. Възразява за погасяване на вземанията по давност, като счита, че в случая е приложима кратката давност по чл. 111 б.

„в“ ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковете с писмена молба.

Ответникът оспорва исковете чрез назначения от съда особен представител адв. В., която моли след влизане в сила на решението в полза на ответника да бъде издаден обратен изпълнителен лист за надплатените суми по договора за кредит, както и да й бъде определено допълнително възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба 1/2004 г.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „***“ ЕООД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 303/30.01.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 490 по описа за 2024 г. на РС-Перник срещу М.

2

И. А., за сумата 192,09 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ****** от *** г., сумата 22,31 лв. – договорна лихва за периода от *** г. до 27.04.2022 г., и сумата 46,76 лв.

– законна лихва за забава за периода от *** г. до 24.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес.

С разпореждане от 18.04.2024 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, получено на 07.05.2024 г. На 14.05.2024 г., видно от датата на пощенското клеймо, е депозирана исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен Договор за кредит „Бяла карта“ от *** г., между „***“ ООД като кредитодател и М. И. А. като кредитополучател, по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 100,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ***, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. Съгласно чл. 4 от договора същият се сключва за неопределен срок при фиксиран годишен лихвен процент 43,2%, при ГПР 45,9%.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл. 15 от договора, но заплати 15% от кредитния лимит съгласно чл. 12, ал. 1, до 5-то число на съответния месец, същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но дължи неустойката по чл. 20 от договора в размер на 10%. В чл. 5 е уговорено, че след настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице /служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

С Анекс към договор за кредит „Бяла карта“ от *** г. с ***, подписан на *** г., „***“ ООД като кредитодател и М. И. А. като кредитополучател се съгласяват, че по силата на договора кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 200,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ***, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора.

3

Прието е Приложение 1 към договор за кредит „Бяла карта“ с *** от *** г. – Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна кредитна бяла карта Бяла карта, подисано на *** г. между „***“ ООД в качеството на „издател“, чрез „***“ ООД, и М. И. А., в качеството на „кредитодържател“, с който последният е удостоверил, че еполучил карта *** Представени са и общи условия към Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта бяла карта/***, инкорпорираща тарифа за дължимите такси, подписан на последната страница от ответника в качеството на картодържател.

С Анекс към договора на *** г. страните по него са се съгласили кредитодателят да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400,00 лв.

Към исковата молба е приложено Уведомление за цесия от „***“ ЕООД, с което уведомява ответникът, че е придобило вземанията по Договор за кредит ****** от *** г. по силата на договор за ьцесия от *** г.

В приложеното за послужване ч.гр.д.№ 490 по описа за 2024 г. на РС-Перник е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с който се съгласяват да прехвърлят вземания при спазване на условията на договора, като се индивидуализират в съответно Приложение 1.

В производството по делото са използвани специални знания чрез заключение на вещо лице по проведена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че кредитополучателят е заплатил сума в общ размер 3926,33 лв., при дължима главница по договора в размер на 2780,68 лв. Експертът посочва, че с извършените плащания е отчетена като погасена главница от 2588,59 лв., договорна лихва в размер на 354,11 лв., неустойка в размер на 796,13 лв. и разходи за събиране на вземанията в размер на 187,50 лв. Посочва се в заключението, че в случай на липса на уговорка за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 12, ал. 4, на разходи за събиране на вземания по чл. 21, ал. 4 и на такса за предсрочна изискуемост на кредита по чл. 21, ал. 1 от договора, не биха били налице задължения по договора.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземане на ищеца към ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „***“ ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 200,00 лв. срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер, 4 съответствие на клаузите на договора с императивните разпоредби на ЗПК, изпадането на заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

Видно от представения по делото договор за цесия, че не съдържа изявление за прехвърляне на вземанията по процесния договор, сключен с ответника. Посочено е, че вземанията се индивидуализират в Приложение 1, което не е представено. Липсва и доказателство, че цесията е съобщена на длъжника от надлежната страна. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото е приложено уведомление за извършената цесия от „***“ ЕООД, в което не е посочено, че е изпратено от името на „***“ АД, нито е представено пълномощно, изходящо от „***“ АД, с което упълномощава „***“ ЕООД да уведоми длъжника от негово име за извършената цесия. С доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателство, че е придобил процесните вземания по договор за цесия, сключен с кредитора на ответника, както и че цесията е съобщена на длъжника от надлежната страна. Въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства за тези факти.