Решение № 260003 от 07.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря

Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №186/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава XXXII ГПК

/Търговски спорове/. Образувано е по искова молба на Г.С. в качеството и на постоянен синдик на МИЛИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, срещу МИЛИНВЕСТ ЕООД, ЕИК ********* И К.Т.П.

– Д., ЕГН **********, за обявяване недействителността спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО, на сделка, извършена с нот.акт №166, том първи, рег.№2614, дело №161/11.04.2014г., с която ответното дружество е продало на втория ответник К.П. –Д., самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адм.адрес ***, бивш адрес б. „В.В“ № 58и ул.“Ч.в.“ № 3, а именно: паркомясто №1 на първи етаж, разположено във вътрешния двор на сграда, с площ от 15 кв.м. ведно с 0.6775% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж ведно с 3.39 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата с ид.№***, целият с площ от 500 кв.м., а по кадастрална скица 491 кв.м., стар идентификатор УПИ I-1,

13 в кв.328.

С исковата молба се твъди, че ответното дружество е в несъстоятелност, обявена по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО. Твърди се, че посредством процесната сделка, извършена в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособност- 15.02.2012г., се увреждат кредиторите в производството по несъстоятелност. Твърди се, че сделката е извършена при цена, която е в пъти по –ниска от действителната пазарна стойност на имуществото. Със сделката се намалява масата на несъстоятелността, съответно се увреждат интересите на кредиторите и длъжника. В исковата молба се излага, че след възобновяване на производството по несъстоятелност с решение №400/23.05.2018г. и избирането на ищеца за постоянен синдик на дружеството, последната встъпила в длъжност. При осъществяване на тези си правомощия синдикът установил, че с нот.акт №173/2014г. първия ответник е прехвърлил на втората ответница собствения си недвижим имот в ***, а именно паркомясто №1, представляващо обект с идентификатор №*** на първи етаж с площ от 15 кв.м. ведно с ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот както и 3.39 кв.м. ид.ч.от ПИ, в който е построена сградата, представляващ ПИ №***, целия с площ от 500кв.м., за общата сума от 5 000 лева, която се твърди от ищеца, че е в пъти по-малка от данъчната оценка на имота /13 175.10 лева/ за паркомястото и 32.36 лева за ид.ч. от ПИ, а така и от действителната пазарна цена на имота. Поради това, ищецът твърди, че сделката уврежда интересите на кредиторите в производството. Твърди се, че искът се предявява по реда на чл.135 ЗЗД. Твърди се знание на ответника за увреждането на кредиторите му с оглед обстоятелството, че след 2011г. длъжникът не е публикувал ГФО. Поради това, синдикът се позовава на презумпцията за неплатежоспособност в чл.608, ал.3 ТЗ като поддържа, че същата предполага и знание на длъжника за увреждащия характер на сделката.

В срока по чл.367 ГПК няма постъпил отговор от

МИЛИНВЕСТ ЕООД.

В срока за отговор е постъпило становище за неоснователност на иска от втория ответник К.Т.П. – Д., чрез адв.Т.Р.. Страната оспорва знанието на договарящите по сделката за увреждащия ѝ характер спрямо кредиторите на Милинвест ЕООД. Оспорва се твърдението в исковата молба, че цената по сделката била в пъти по-ниска от данъчната оценка, съотв. от пазарната цена на имота. Излага се, че не е налице допирна точка между пазарна и данъчна оценка като нито една от двете не участва при формиране на другата.

Твърди се, че договорената между страните по сделката цена от 5 000 лева за паркомясто и ид.части към него представлява пазарната цена, на която страните са постигнали съгласие и която са приели за справедлива и съответстваща на интереса им с оглед вида на продавания обект. Твърди се, че характеристиката на вещта, предмет на продажбената сделка, определя до голяма степен пазарната цена, тъй като паркомястото се намира във вътрешен двор – проход на жилищна сграда, който проход се ползва от всички собственици на жилища от сградата. Твърди се, че процесното паркомясто не е физически обозначено, а ползва изцяло конструктивните елементи на жилищната сграда.

Твърди се, че дори платената цена от 5 000 лева е висока за него. Оспорва се като напълно неоснователно и абсурдно твърдението на ищеца, че презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ е приложима и към релевантното обстоятелство – знание на длъжника за увреждащия характер на сделката, а оттам и за третите договарящи страни. Твърди се, че разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, в цитираната от синдика редакция, е приета през 2016г. като не е била действащо право към датата на сделката, а така също и към началната дата на неплатежоспособност. Твърди се, че презумпцията за знание е неприложима в случая – както в исковите производства по чл.647 ТЗ, така и в тези по чл.135 ЗЗД. Оспорва се и твърдението, че посредством сделката са увредени права и интереси на трети лица – кредитори на длъжника. Освен това, ответникът твърди, че продажната цена по сделката е заплатена много по-рано - през 2007г. като към този момент купувачът К.П. не е знаела за увреждащия ѝ характер. Към този момент не са съществували обективни обстоятелства, от които последната би могла да презюмира увреждане кредиторите на Милинвест ЕООД. Продажната цена е уговорена и заплатена още през 2007г. като напълно отговаря на пазарните цени за такъв вид обекти. Оспорва се по същество презумпцията за знание у купувача К.П. за увреждане поради липсата на обявени ГФО на длъжника към момента на изповядване на сделката през 2014г.

Доколкото сделката е извършена преди възникване на вземането – откриване на производство по несъстоятелност, то по арг. от чл.135, ал.3 ЗЗД, в тежест на синдика е да докаже, че страните не само са знаели, но и са целяли увреждане на кредиторите в производството.

С допълнителна искова молба от 14.06.2019г. синидкът – ищец по иска Г.С., пояснява и допълва първоначалните твърдения като поддържа, че сделката е недействителна тъй като с нея се намалява имуществото на длъжника при това на драстично занижена цена. Поддържа още, че към датата на сделката продавачът е знаел, че по този начин намалява имуществото си и уврежда кредиторите – както тези на дружеството, така и тези на управителя на длъжника.

Синдикът твърди, че е спорно и доколко към датата на сделката управителят е имал представителна власт спрямо дружеството, тъй като на същата дата са прекратени правомощията му като законен представител с вписване в ТР на 14.04.2014г. /по т.дело №2192/2013г. на ВОС/ Твърди се, че към този момент са били образувани изп.дела от някои от кредиторите на длъжника - Банка ДСК ЕАД и Уни Кредит Булбанк АД, поради което знанието за продавача е повече от предполагаемо. От друга страна се твърди знание и на купувача по сделката, която е следвало да прояви грижа и да достъпи публично налична информация за наличие на кредитори, които биха били увредени от сделката. /налични са били вписани в публични регистри възбрани върху имуществото на продавача/ По приложението на чл.135, ал.3 ЗЗД, синдикът заявява, че при тълкуване в смисъл на сделки преди началната дата на неплатежоспособност /15.02.2012г./, а не такива след откриване на производството по несъстоятелност.

В срока за допълнителен отговор не е постъпил такъв, поради което с изтичане на срока по чл.373 ГПК е приключила размяната на книжа.

Въз основа на горното, съдът намира, че с оглед качеството на страните и характера на спора същия подлежи и се разглежда по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/, - арг. и в чл.365, т.4 ГПК. Съдът намира исковата молба за редовна и производството по нея – допустимо. Същата е образувана при висящо производство по несъстоятелност по т.дело №313/2017г. на ВОС, ТО; в 1 годишния срок от възобновяване на производството с решение от 23.05.2018г., от легитимирано лице в качеството му на постоянен синдик в производството по несъстоятелност.

Изложени са обстоятелства от значение за квалифициране на иска по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ, предявен от синдик срещу договарящите длъжник и трето лице по покупко-продажба, извършена на 11.04.2014г. преди откриване на производството.

В съдебно заседание искът се поддържа от упълномощения от синдика адв.Н. от ВАК, след изрично дадено разрешение на съда по несъстоятелността съгласно чл.660, ал.2 ТЗ.

Насрещната страна МИЛИНВЕСТ ЕООД /в н./ не се представлява и не изразява становище.

Ответникът К.П. –Д., чрез упълномощения адв.Р., поддържа отговора за неоснователност на предявения конститутивен иск.

Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В нот.акт №166, том първи, рег.№2614, дело

№161/11.04.2014г. на нотариус Огнян Шарабански, е обективирана сделка по покупко-продажба на паркомясто №1, на първи етаж, във вътрешния двор на сграда с ид.№***, в ***, с площ на обекта от 15 кв.м., в място с идентификатор ***, ведно с ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, между страни: продавач Милинвест ЕООД, представлявано от управителя М.М. и купувач К.Т.П. – Д.. Видно от нот.акт, обектът е закупен на цена от 5 000 лева, която е в пъти по-ниска от посочената данъчна оценка от 13 175.10 лева. Имотът е индивидуализиран посредством скица на поземления имот, в който попада паркомястото на л.24 по делото както и със схема на самостоятелния обект, предмет на сделката.

Видно от депозираната данъчна оценка на имота

/необх.за определяне интереса от оценяемия иск/, към м.03.2019г., същата възлиза на 13 873.90 лева.

Ответникът купувач представя приходен касов ордер от 22.11.2007г., с който е заплатено на Милинвест ЕООД сумата от 5 000 лева за паркомясто №1 на ул.“Ч.в.“ № 3. ПКО е оспорен от насрещната страна /ищеца/ , тъй като не е удостоверено кое физическо лице е приело плащането за Милинвест ЕООД.

От представените от ищеца разпечатки от АВп, се установява, че преди сделката от април 2014г. са били налице вписвания на възбрани по искане на кредитори Банка ДСК ЕАД и Уни Кредит Булбанк АД по образувани изпълнителни дела срещу Милинвест ЕООД.

Въпреки предоставената възможност с продължаване на срока както и допускане на доказателствените искания на ищеца, същият не е ангажирал относими към спора доказателства за установяване действителната пазарна цена на продавания обект към датата на договарянето както и към датата на изповядване на сделката, която е няколко години след твърдяното плащане на цената.

От разпита на водения от ответника св.Ева Д., чиито показания съдът кредитира по реда на чл.176 ГПК, тъй като свидетелят е дъщеря на купувача К.П., се установява че от ответното дружество били закупени офис в сградата на ул.“Ч.в.“ № 3 както и две паркоместа в двора. Последните две били избрани по арх.проект. Свидетелят излага, че преговорите били през 2007г. като част от сумата била заета от банкова институция. Съдът кредитира показанията на свидетеля като непосредствени, тъй като същата твърди, че към този период е работила като помощник –нотариус в кантората на майка си и всички договорки и разплащания са били извършвани пред нея. Твърди, че е заплатено общо за трите обекта – офис и две паркоместа, но изповядването на сделката за второто паркомясто се забавило, тъй като имало адм.проблеми. Поради преместване на гаражна врата се наложило това паркомясто да остане отвън като дори техническата служба се колебаела дали представлява самостоятелен обект. В крайна сметка през 2014г. бил подписан нот.акт и за това паркомясто на първоначално договорената и заплатена цена от 5 000 лева, за които бил издаден ПКО на продавача.

След възобновяване на производството с определение от 17.09.2020г. /спряно на основание спиране на производството по несъстоятелността по т.дело 313/2017г. на ВОС/, страните не са ангажирали други доказателствени искания.