Решение № 230 от 18.04.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Разград, 16.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101734 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. с 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

С искова молба от Н. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Цар Калоян, обл.

Разград, ***, чрез пълномощника му адв. М. при АК – Пловдив, съдебен адрес: гр.Пловдив, ***, против "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П., се иска съдът да приеме, че клаузата предвидена в чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 719523/10.08.2022 г. между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2087,82 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

С оглед твърденията между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 719523/10.08.2022 г. Съгласно чл. 3 от договора ищецът се е задължил да върне на ответника на чрез десет погасителни вноски сумата от 2352,18 лева, при получена сума 1900,00 лева, при ГПР 48,06 %, годишен лихвен процент 40,05%. Според чл. 6.2 от договора ищецът трябва да заплати и неустойка в размер на 2087,82 лева, разсрочена на 10 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем е уговорено в размер на 4440 лева. Според ищеца уговорената клауза за неустойка в чл. 6.2 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Твърди се накърняване на добрите нрави, нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане изгода от кредитора. Твърди се неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, доколкото сумата 1 която се претендира е в размер на 110% от сумата на отпуснатия кредит, поради което се нарушават принципите за добросъвестност и справедливост.

Твърди се противоречие на клаузата с добрите нрави по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Отделно се сочи, че същата е неравноправна, доколкото предвижда заплащането на необосновано висока неустойка. Твърди се, че такава уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Излага се още становище, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, доколкото е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че уговарянето на такъв размер на неустойката представлява едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, добавък към възнаградителната лихва. Излага се становище, че основната цел за договарянето и е до доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Твърди се още нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото не е налице индивидуално договаряне. Изтъква се нищожност поради заобикаляне на изискванията на закона, конкретно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че е налице между страните има договор за паричен заем Кредирект № 719523 от 10.08.2022 г., сключен от разстояние на посочения в договора имейл на ищеца, по който са му изпратени Стандартен Европейски формуляр, Договор за паричен заем Кредирект № 719523 от 10.08.2022 г. и приложимите Общи условия. Ищецът посочва, че сумата е усвоена от ищеца на 10.08.2022 г. на каса на „Изипей“ АД, а всички негови действия при сключването на договора за кредит са видни от представения с отговора лог файл. Ответникът моли за отхвърляне на иска. Изразява становище, че не е налице нищожност на неутоечната клауза. На първо място, не е налице противоречие с добрите нрави. Твърди се, че при сключването на заема, ответникът е оценил кредитоспособността на клиента и е приел да поеме финансовия риск и да сключи договора, ако клиента представи надлежно обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

В обратния случай кредиторът не би имал интерес да сключи договора.

Твърди се, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск, невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя (каквото е налице в конкретния случай). Изтъква се, че именно поради недопускане на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и потребителя, страните са включили клаузата за неустойка в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди се, че предоставянето на обезпечение е изцяло в зависимост от волята и действията на потребителя, поради което носения от него увеличен финансов риск е в резултат на неизпълнение на договорно задължение, а кредиторът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди това при сключването на договора. Изтъква се, че е налице недобросъвестност на клиента, който иска да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, в случай че изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото обезпечение. Сочи се, че потребителят не е уведомил кредитора, че предоставения срок е недостатъчен и не е предложил друго заместващо 2 обезпечение. Твърди се, че не е налице неравноправие по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПК, поради финансовия риск предприет от кредитора. Изразява се становище, че не е налице и заобикаляне на посоченото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Отделно се сочи, че обявяването на клаузата за неустойка не води автоматично до извод за противоречие на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Прави се възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, преценявайки събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че на 10.08.2022 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 719523, с който ответникът предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1900 лева. Ищецът се задължил да върне общо заедно с уговореното възнаграждение сумата от 2352,18 лева чрез десет погасителни вноски. Страните уговорили ГПР в размер на 48,06 %, както и годишен лихвен процент в размер на 40,05%.

Съгласно чл. 6.2 от договора ищецът трябва да заплати и неустойка в размер на 2087,82 лева, разсрочена на 10 вноски. Според чл. 6.1 тази неустойка се дължала, в случай че в срок от три дни от усвояването на заемната сума ищецът не предостави на ответника обезпечение, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ. С текста е предвидено задължение за представяне на едно от следните обезпечения: поръчителство или банкова гаранция. Изискването е минимум от поне един поръчител, който да отговаря на следните условия: осигурителен доход в размер на 7 пъти размера на минималната РЗ, а ако поръчителите са двама – размер на осигурителния доход 4 пъти минималната РЗ за всеки от тях; не са заематели по сключени и непогасени заеми; нямат нередовни кредити. Изискването за банковата гаранция е да обезпечи задължението в размер на два пъти общата сума за плащане по договора.

Отделно заемодателят е запазил правото си да прецени без да мотивира дали предложеното обезпечение е годно и да откаже сключването на договора.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл.

24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите 3 задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.

143, т. 3 от ЗЗП). Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай е предоставен заем в размер на 1900 лева, който ищецът се е задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва. Същият е поел задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция. Неизпълнението на това задължение е обвързано със санкция - неустойка в общ размер от 2087,82 лв.

Съдът приема, че цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка, която е видно, че е над размера на заетата сума и по този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер над реалната му стойност, при положение че за компенсацията им са начислени и други обезщетения, противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Съгласно чл.

146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Това е частен случай на нищожност и достатъчно за уважаване на иска и прогласяване на нищожността на чл. 6.2. от договора.

С оглед посоченото от ищеца, съдът обаче прецени, че следва да разгледа твърденията на ищеца за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при неизпълнение е предвидена неустойка във фиксиран размер от 2087,82 лeвa. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Съдът приема, че така уговорена неустоечна клаузата води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. В този смисъл е налице накърняване на добрите нрави по смисъл на чл. 26 от ЗЗД.