Решение № 3520 от 14.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3520 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100503738 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника О. Ч. М., чрез адв. Ц. – особен представител, срещу решение № 3086/28.02.2023г., постановено по гр.дело № 48534/2021г. по описа на СРС, 59-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 505.02 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2017г. до м.04.2018г. в топлоснабден имот – ап. № 84, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб.

№ 164549, инсталация № 4000398518, съгласно издадена от ищеца „Топлофикация София” ЕАД фактура № 0096554294/31.07.2018г., ведно със законната лихва от 02.11.2021г. до окончателното плащане, и в частта за сумата 244.24 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2018г. до 06.07.2021г. върху сумата 1 161.01 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.

Жалбоподателят излага на първо място доводи за недопустимост на обжалваното решение. Ищецът „Топлофикация София“ АЕД предявил исковете срещу наследниците на В.Н.Д., като поискал съдът да извърши служебна справка за установяване на лицата. Неправилно с определение № 7758/02.11.2021г. СРС конституирал ответника О. Ч. М. като ответник по делото, понеже наследодателят му В.Н.Д. починала преди завеждането на исковата молба в съда – нормата на чл. 227 1

ГПК уреждала случаите, в които физическото лице – страна по делото, починало след завеждането на иска. В обжалваното решение съдът изменил основанието, на което конституирал ответника М. в процеса, в такова по чл. 228, ал. 3 ГПК. Нормата предвиждала хипотеза на замяна на страна в процеса без нейно съгласие. Такава се правела по изрично искане от ищеца, каквото в случая не било направено. Решението било недопустимо, тъй като било постановено срещу ненадлежно конституирана страна в процеса. С определението за конституиране, инкорпорирано едва в крайния съдебен акт било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на ответника, вкл. възможността му да заяви възражение за изтекла погасителна давност за вземанията – позовава се на датата, от която искът се считал предявен. Моли същото да бъде обезсилено. На следващо място релевира доводи за неправилност на постановеното от СРС решение. Горните процесуални нарушения, накърнили правото на защита на ответника, предвид на което моли въззивният съд да разгледа възражение за изтекла погасителна давност и да приеме за недължимо задължението по фактура № 0096554294/31.07.2018г. Ищецът не представил доказателства за публикуване на задълженията за топлинна енергия съобразно изискването на общите си условия– не представил констативни протоколи на нотариус. Ето защо ответникът не бил изпаднал в забава за плащане на мораторна лихва в размер на 244.24 лева. По изложените съображения моли за обезсилване, респ. отмяна на решението и отхвърляне на предявените срещу ответника искове в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предявяването на искова молба, без да е посочено конкретното лице – ответник, срещу което исковете са насочени представлява нередовност на исковата молба по чл.

127, ал. 1, т. 2 ГПК, което обвързва съда да даде указания по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняването й. С отстраняването на нередовността поправената искова молба се счита редовна от деня на подаването й – чл. 129, ал. 5 ГПК.

В случая първоинстанционният съд действително е приложил неотносими към казуса разпоредби – чл. 227 ГПК, чл. 228, ал. 3 ГПК, но същите процесуални нарушения не са накърнили правото на защита на ответника. При получаването на 2 исковата молба и приложенията към нея от страна на адв. Ц. – особен представител на ответника О. Ч. М., по делото са били ясни претенциите на ищеца и че същите са насочени спрямо ответника М.. Касае се до нередовност на исковата молба, която е била надлежно отстранена, предвид на което исковата молба се счита редовна от деня на предявяването й пред съда – в случая 23.08.2021г. Поради неправилното приложение на нормата на чл. 228, ал. 3 ГПК СРС е присъдил законна лихва от покъсна дата, но в случая въззивният съд не е сезиран с въззивна жалба от страна на ищеца.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за правилно на въведените от въззивника доводи по следните съображения:

Законодателят е установил с нормата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК преклузивен срок за упражняване от ответника на процесуалните му права по въвеждане на възражения срещу заявените с исковата молба претенции на ищеца.

Срокът за заявяване от страната на конкретните и възражения срещу исковите претенции е срока за депозиране на отговор по делото – един месец от получаване на препис от исковата молба за отговор. След изтичането на същия срок на основание чл.

133 ГПК ответникът губи правото и възможността да заявява възражения, освен ако пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства.

Видно от преписката по делото – лист 76 от делото на СРС, препис от исковата молба с доказателствата по същата ведно с указанията на съда по чл. 131 ГПК е връчен редовно на ответника М., чрез адв. Ц. – особен представител, на 12.08.2022г.

Ответникът, чрез адв. Ц., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е заявил общо възражение за недължимост на сумите по исковете - липсвали необходимите законови предпоставки за уважаването им. Възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания не е заявено с отговора.

Предвид нормата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно от съда и за да бъде надлежно сезиран съда за произнасяне досежно погасеността по давност на съдебно предявените вземания, е необходимо нарочно възражение от длъжника, с което да се позове пред съда на изтеклия в негова полза давностен срок. Възражението при спазване на процесуалните срокове следва да бъде упражнено от страната в срока по чл. 131 ГПК, и при неупражняване в същия страната във връзка с чл. 133 ГПК губи правото да го заяви по-късно. Препис от исковата молба е връчен на ответника с указания за даден срок за писмен отговор по чл. 131 ГПК на 12.08.2022г., като срокът по последната норма е изтекъл на 12.09.2022г. /работен ден – понеделник/. В горния срок от ответника не са заявени възражения за погасеност на вземанията на ищеца по делото поради изтекъл давностен срок.

Заявеното едва с въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност от ответника, без да са изложени и доказани особени непредвидени обстоятелства за 3 незаявяването му в срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 133 ГПК е преклудирано и като такова не се разглежда от съда.

Нормата на чл. 33 от приложимите към разглеждания казус ОУ на ищеца от 2016г. предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.

32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл.

33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Възражението за липса на публикуване на задълженията на Интернет страницата на търговеца (каквато бе уредбата в ОУ на ищеца от 2014г.), респ. че ищецът не представил изготвени от нотариус констативни протоколи за установяване на публикуването, е напълно неотносимо към разглеждания казус.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира постановеното решение за правилно в обжалваните части по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Решението не е обжалвано в частта, в която е уважен искът за главница за топлинна енергия за горницата над 505.02 лева до пълния предявен размер от 1 161.01 лева, и в частта, в която са присъдени сума за цена на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава върху последната главница, поради което в същите части е влязло в законна сила.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.

Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на сумата 222 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.

ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата точка представляваната от особения представител страна не е освободена от заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно 4 изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото следва да бъдат понесени от ответника Б. Р. Б.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3086/28.02.2023г., постановено по гр.дело № 48534/2021г. по описа на СРС, 59-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника О. Ч. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 505.02 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2017г. до м.04.2018г. в топлоснабден имот – ап. № 84, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 164549, инсталация № 4000398518, съгласно издадена от ищеца „Топлофикация София” ЕАД фактура № 0096554294/31.07.2018г., ведно със законната лихва от 02.11.2021г. до окончателното плащане, и в частта за сумата 244.24 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2018г. до 06.07.2021г. върху сумата 1 161.01 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.

В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, О. Ч. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 222 лева – разноски във въззивното производство за депозит за особен представител.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, О. Ч. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното производство.