Решение № 304 от 11.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Бургас, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500263 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 2397/21.01.2022г. на БРС от П. Г. М., заявена чрез адв. Юлиана Георгиева от САК с посочен съдебен адрес в гр.София 1504, ул.Искър – 69 срещу Решение № 1654/22.12.2021г. постановено по гр.дело № 4419/2021г. по описа на РС-Бургас.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни претенциите по чл.422 ГПК на въззивника против ПФК „Нефтохимик 1962“ АД, ЕИК-203123031, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Изгрев“, СЦ „Изгрев“ ет.2, представлявано от Манол Иванов, за установяване със сила на пресъдено нещо, че на основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение ответното дружество дължи на ищеца следните суми: 8400 лв. - неплатени брутни трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври на 2020 год., 700 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и законната лихва върху посочените суми, начиная от 26.11.2020 год. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 466/06.04.2021г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1474/2021 год. на БРС.

Въззивникът навежда, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и несъобразено с приетите по делото доказателства. Сторен е в жалбата самостоятелен на събраните по делото доказателства и е направен извод, че претенцията за неизплатено трудово възнаграждение за посочените три месеца и за неплатен отпуск е основателна, като възраженията в тази насока на работодателя не са подкрепени с убедителни доказателства за извършени плащания. Твърди се, че плащането на трудовото възнаграждение се установява с подпис на работника или служителя във ведомостта, каквито в случая липсват. Счита, че плащането срещу разписка и превода на влог не 1 освобождават работодателя от задължението му да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд.

Моли, атакуваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявените претенции да бъдат уважени изцяло. Не са сторени доказателствени искания. Претендира сторените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна ПФК „Нефтохимик 1962“ АД, ЕИК-203123031, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Изгрев“, СЦ „Изгрев“ ет.2, представлявано от Манол Иванов, писмен отговор по така постъпилата въззивна жалба не е постъпил.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по предявената от П. Г. М. искова молба преда на чл.422 ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение ПФК „Нефтохимик 1962“ АД, ЕИК-203123031, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Изгрев“, СЦ „Изгрев“ ет.2, представлявано от Изп.директор Манол Иванов, че на основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответното дружество дължи на ищеца следните суми:

8400 лв. - неплатени брутни трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври на 2020 год., 700 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и законната лихва върху посочените суми, начиная от 26.11.2020 год. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед №

466/06.04.2021г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1474/2021 год. на БРС.

С постъпилия в законния срок писмен отговор ответникът ПФК „Нефтохимик 1962“ АД е оспорил предявените претенции като неоснователни с твърдение, че дължимите трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври на 2020 год. Са били изплатени от работодателя преди едностранното прекратяване на трудовия договор от страна на ищеца, като е изплатено напълно и обезщетението за неползван платен годишен отпуск от ищеца. В подкрепа на твърденията си представя разходни ордени, разписки и копия от ведомости за заплати за процесния период.

Твърди че с оглед горното ответникът не е давал повод за завеждане на делото поради което и не дължи съдебни разноски.

С обжалваното решение РС-Бургас е отхвърлил изцяло претенциите на ищеца, като е приел, че съобразно представените писмени доказателства и приетата ССЧЕ e доказано, че работодателя е изплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения за съответните месеци както и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението на НРС е валидно и допустимо в обжалваните му части.

След извършване на самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, въззивният съдът намира следното:

Спорно е между страните относно изплащането на трудовите възнаграждения на ищеца за месеците август, септември и октомври на 2020 год. и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

По отношение претенцията по чл.128, т.2 КТ. В доказателствена тежест на 2 ищеца е да докаже, че: 1. за процесния период е бил в трудово правоотношения с ответника; 2. през този период е полагал труд, съобразно уговореното между страните и 3. размерът на претендираното вземане. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е заплатил трудовите възнаграждения на ищеца за периода.

Установява от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на трудов договор № 2/23.07.2020г. ищецът е назначен по трудово правоотношение като спортно-технически директор в ответното дружество за срок от една година считано от 24.07.2020г. при основно месечно възнаграждение от 2800лв. и 20дни платен годишен отпуск.

По заявление от 12.10.2020г./л.11 по дело/ на ищеца трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ от работодателя със Заповед № 3/27.10.2020г., считано от 27.10.2020г./л.12/.

Твърденията на ищеца са, че за посочените по-горе месеци не е получил месечните си трудови възнаграждения. В тази връзка се навежда в жалбата, че изплащането на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника във ведомостта, в разписка и в документ за банков превод по влог на служителя, като плащането срещу разписка и превода на влог не освобождават работодателя да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения труд.

Настоящият съдебен състав намира правилен и обоснован от събраните по делото писмени доказателства и заключението по приетата съдебно икономическа експертиза, че работодателят е провел пълно доказване на твърдението си е заплатил трудовите възнаграждения на ищеца за периода.

Видно от представените писмени документи, ведомости, РКО и платежни нареждания-разписки с получател ищеца и приетата съдебно икономическа експертиза, съгласно разчетно-платежните ведомости за 2020г. работодателят е начислил на служителя М. суми за ОМВ, както и са удържани суми за НАП и НОИ за ДОО, вкл.пенсии, УПФ, ЗОВ, данък доход 10% върху формираната ДО, посочени по пера в заключението, като работодателят е изплатил на служителя общо 8800лв.. Вещото лице посочва, че задължението за дължимото трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 7445,98лв., като изплатената от работодателя сума от 8800лв. надвишава това задължение с 1354,02лв.. По-нататък експертизата е изчислила, че обезщетението за неползван отпуск би следвало да е за 5дни, изчислени пропорционално на отработените от служителя месеци и договорения размер на годишния платен отпуск или обезщетението е в размер на 700лв.бруто, но от работодателя е изплатено обезщетение за 6дни отпуск или 840лв. бруто, като сумата е начислена към БТВ за м.10.2020г.. Заключението по СИЕ се кредитира от настоящия съдебен състав като пълно, ясно и обосновано. По-нататък споделя се извода в обжалваното решение, че по делото е установено само едно /твърдяното от ищеца/ правоотношение между него и ответника, а именно трудовото такова по представения трудов договор. Още повече, че в предхождащия с 20дни сключването на трудовия договор/23.07.2020г./ РКО от 03.07.2020г. за изплатена сума от 2000лв. е посочено, че сумата му се изплаща в качеството му на спортен директор Нефтохимик за сезон 20202021г., за какъвто е бил назначен по силата на сключения по-късно трудов договор, поради което правилно е прието, че плащанията са извършени от работодателя по единственото установено по делото основание-трудовото правоотношение.

Действително съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или 3 посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника.

В тази връзка следва да се има предвид, че за доказването изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. В т.см. Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК, съгласно което допуснато е касационно обжалване по въпроса допустимо ли е изплащането на трудовото възнаграждение да се доказва с други доказателствени средства, извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ документи, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така в цитираното решение се посочва, че ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане и когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др..

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора по делото, а именно отхвърляне на въззивната жалба въззиваемия има право на съдебни разноски, но произнасяне не следва т.к. искане за такива не е отправено.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1654/22.12.2021г. по гр.д.№ 4419/2021г. по описа на РС-Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок считано от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4