Определение № 321 от 07.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. София, 07.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600422 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22 от НПК вр. чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е с частна жалба от 20.03.2026 г., подадена от адв. К. И.

В., срещу определение от 19.03.2026 г. по н.ч.д. № 1396/2026 г. на СГС, НО, 5ти състав, с което е оставено без уважение искането на Е. М. М., с ЕГН **********, за освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по силата на определение № 160, постановено на 28.11.2024 г. по н.о.х.д. № 2415/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С жалбата се иска да се отмени отказът, който не е правилен, тъй като са налице и двете предвидени предпоставки за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, който към момента на изготвяне на жалбата е 22 дни, тъй като: на първо място осъденият М. е изтърпял повече от ⅔ от наложеното му наказание, а на следващо - той е дал доказателства за своето поправяне, с това, че работи безвъзмездно повече от 10 месеца; през престоя си в затвора е получавал награди за добро поведение и няма нито едно наложено дисциплинарно или друго наказание.

Софийският апелативен съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирана страна. За преценката на нейната основателност се налага цялостната проверка на обжалваното определение, за която значимо е следното:

Остатъкът към дата на съдебното заседание - 19.03.2026 г. от наложеното на Е. М. М., с определение, с което е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 2415/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, наказание „лишаване от свобода“, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр.с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК с продължителност от две години, дава фактическа основателност на неоспорения правен извод на първия съд, че 1 осъденият формално е придобил право за допускане на условното му предсрочно освобождаване, още повече, че на 09.04.2026 г. той ще е изтърпял изцяло това наказание.

Правилна е и преценката за отсъствието на втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 НК – че е лишеният от свобода е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. За пълнотата й първият съд е взел предвид негативната констатация, съдържаща се в документите, представени от затворническата администрацията за целите на производството, че не е бил награждаван, както и тази, посочена в доклада, за това че М. е наказван със Заповед № 16, издадена на 02.02.2026 г. от Началника на Затвора в гр. София, с „писмено предупреждение“ за неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице.

Основано на документите, представени от затворническата администрацията за целите на производството, верен е и доказателственият извод за достоверност на становището на затворническата администрация, че дефицитите по проблемните зони не са преодолени; рискът от рецидив не е намалял.

Конкретното твърдение в доклада по чл.155 от ЗИНЗС на ИСДВР по повод молбата за условно предсрочно освобождаване, като последна актуална оценка на поведението, че провежданата корекционна работа трябва да продължи с цел осъзнаване на собствената роля и отговорност при извършване на правонарушението, както и идентифициране на проблемите и създаване на реални алтернативи за решаването им, е обосновано, защото все още се регистрират няколко дефицитни зони на нуждите, а именно „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“. Дадената оценка на риска от рецидив също е показателна, за това че не е започнал необратим процес за поправянето на осъдения, тъй като няма напредък от определените в първоначалния доклад високи стойности в размер на 86 точки. Рискът от вреди също е с непроменена средна стойност.

Отчетена от първия съд е доказаната активност на лишения от свобода в предлаганите трудови мероприятия, тъй като същата има отношение съгласно чл. 439а, ал.3 от НПК. Полагането на труд показва стремеж на М. за изграждане на трудови навици и се взема предвид като доказателство за тенденция за поправителен процес, но няма как да се подмине обстоятелството, че по този начин се намалява престоят на лицето в затворническите условия. Показателен е и отказът му да се включи в различни образователни програми, както и в програми за обществено въздействие.

Правилно като значимо за отказа е отчетено и соченето в становището на началника на затвора неизползване на прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставките за предсрочно освобождаване на осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за предсрочното освобождаване и поради това, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния 2 резултат на корекционния процес. А в случая режимът на изтърпяване на наказанието не е променян. Само преминаването през отделните етапи на прогресивната система свидетелства за съзнателна промяна в личността и активната самокорекция, чийто желан финален етап е постигането на условно предсрочно освобождаване.

Всичко това предполага правилност на извода, че корекционната дейност спрямо Е. М. М. следва да продължи до 09.04.2026 г., като ще е изтърпял и изцяло наказанието си.

Поради това се приема, че обжалваното определение е постановено в съответствие с изискванията на чл.439а от НПК, въз основа на правилна оценка на съдържащата се документация в затворническото досие на осъдения.

Поради горното и на основание чл. 345, ал.1 във вр.с чл. 440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.03.2026 г. по н.ч.д. № 1396/2026 г. на СГС, Наказателно отделение, 5-ти състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Е. М. М., с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3