Определение № 277 от 20.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. *, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500426 по описа за 2025 година

Производство по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК

С Решение № 58/27.02.2026 год., по в.гр.д. № 126/2025 год., съдът е потвърдил решение № 378/21.07.2025 год., по гр.д. № 2800/2024 год. по описа на РС *, като е оставил без уважение въззивната жалба на ,,Н.С.“ ЕАД, ЕИК* гр.*, чрез адв. П.Х., АК * и чрез юрк. В.Й., както и насрещната въззивна жалба от въззиваемите В.Ц.., Д.Ц. и Г.В., всички чрез пълном., адв. К. Б., МАК.

Не е присъдил разноски, като е приел, че и двете въззивни жалби са отхвърлени.

Въззивното решение е връчено на първоначалните ищци на 06.03.2026 год. чрез пълномощника им адв. К.Б., МАК.

В срока за обжалване, с молба от 01.04.2026 год. той е поискал изменение на решението в частта за разноските, като му присъди такива на осн. чл. 73, ал. 3 ГПК за защитата по въззивната жалба, оказана на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Развиват се доводи, че въззивната жалба е била срещу уважената част от исковете, а насрещната въззивна жалба – за отхвърлената, при което материалният интерес в двете случая е различен и не е следвало съдът да поставя знак за равенство между едните и другите разноски. Цитирана е изобилна съдебна практика в тази насока.

Молбата е редовно връчена на насрещната страна Н.С. ЕАД на 15.04.2026 год. чрез юрк. В.Й. и в предоставения едноседмичен срок не е изразено становище по нея.

Молбата е подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право и интерес и е допустима. Доколкото в решението липсва нарочен доспозитив 1 за разноските, в случа по същество се иска допълването му.

Разгледана по същество е основателна.

От представените пред двете инстанции списъци по чл. 80 ГПК и приложените към тях писмени доказателства се установява, че ищците са били представлявани от адв. К. Б., МАК безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Обжалваният интерес, за защита на който е предоставена безплатната правна помощ е в размер на по 150 000 лева за присъдените обезщетения за неимуществени вреди за въззиваемите В. Ц. и Д. Ц., 90 000 лева за Г. В. и общо 4470,30 лева за присъденото обезщетение за имуществени вреди на В.

Ц..

В представеният списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски в общ размер на 35 450,00 лева, от които по 12 650 лева за защита на ищците В. Ц. и Д. Ц. и 9450,00 лева за защита на ищцата Г. В. по жалбата на ответната страна срещу първоинстанционното решение за присъдените им неимуществени вреди и 700 лева за защита по жалбата срещу присъденото на В. Ц. обезщетение за имуществени вреди.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 17/2026 год., която редакция следва да намери приложение в случая, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 5 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията се определят, както следва: т.

2. при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.; т. 4. при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. и т. 5. при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.

При материален интерес в размер 150 000 лева следващото се адвокатско възнаграждение се изчислява на 8650 лева + 2000 лева = 10 650 лева.

При материален интерес в размер 90 000 лева следващото се адвокатско възнаграждение се изчислява на 2650 лева + 5 200 лева = 7 850 лева.

При материален интерес в размер 4470,30 лева следващото се адвокатско възнаграждение се изчислява на 400 лева + 447,03 лева = 847,03 лева.

По делото липсват доказателства и твърдения за регистрация по ЗДДС на адв. К.Б., поради което и възнаграждението следва да се присъди в следните размери: по 10 650 лева за защита на ищците В. Ц. и Д. Ц., 9850,00 лева за защита на ищцата Г. В. по жалбата на ответната страна срещу първоинстанционното решение за присъдените им неимуществени вреди и 847,03 лева за защита по жалбата срещу присъденото на В. Ц. обезщетение за имуществени вреди – общо 31 997.03 лева.

2

Претендират се с настоящата молба разноски в размер на по 9487,50 лева за защита на ищците В. Ц. и Д. Ц., 7087,50 лева за защита на ищцата Г. В. по жалбата на ответната страна срещу първоинстанционното решение за присъдените им неимуществени вреди и 700 лева за защита по жалбата срещу присъденото на В. Ц. обезщетение за имуществени вреди – общо 26 762.50 лева (13 683.45 евро).

Претендираното възнаграждение е по-ниско от изчисленото от съда.

Молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдебното решение са допълни в частта за разноските в горния смисъл и в полза на адв. К.Б., МАК се присъди сумата 13 683,45 евро.

При тези мотиви съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на осн. чл. 248 ГПК Решение № 58/27.02.2026 год., по в.гр.д. № 426/2025 год. на ОС *, в частта му относно присъдените разноски, като

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ,,Н.С.“ ЕАД, ЕИК*, гр. * да заплатят на К.Б., адвокат при Адвокатска колегия * с личен № *, сумата от 13 683,45 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните – на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. *, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500426 по описа за 2025 година

Производство по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК

С Решение № 58/27.02.2026 год., по в.гр.д. № 126/2025 год., съдът е потвърдил решение № 378/21.07.2025 год., по гр.д. № 2800/2024 год. по описа на РС *, като е оставил без уважение въззивната жалба на ,,Н.С.“ ЕАД, ЕИК* гр.*, чрез адв. П.Х., АК * и чрез юрк. В.Й., както и насрещната въззивна жалба от въззиваемите В.Ц.., Д.Ц. и Г.В., всички чрез пълном., адв. К. Б., МАК.

Не е присъдил разноски, като е приел, че и двете въззивни жалби са отхвърлени.

Въззивното решение е връчено на първоначалните ищци на 06.03.2026 год. чрез пълномощника им адв. К.Б., МАК.

В срока за обжалване, с молба от 01.04.2026 год. той е поискал изменение на решението в частта за разноските, като му присъди такива на осн. чл. 73, ал. 3 ГПК за защитата по въззивната жалба, оказана на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Развиват се доводи, че въззивната жалба е била срещу уважената част от исковете, а насрещната въззивна жалба – за отхвърлената, при което материалният интерес в двете случая е различен и не е следвало съдът да поставя знак за равенство между едните и другите разноски. Цитирана е изобилна съдебна практика в тази насока.

Молбата е редовно връчена на насрещната страна Н.С. ЕАД на 15.04.2026 год. чрез юрк. В.Й. и в предоставения едноседмичен срок не е изразено становище по нея.

Молбата е подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право и интерес и е допустима. Доколкото в решението липсва нарочен доспозитив 1 за разноските, в случа по същество се иска допълването му.

Разгледана по същество е основателна.

От представените пред двете инстанции списъци по чл. 80 ГПК и приложените към тях писмени доказателства се установява, че ищците са били представлявани от адв. К. Б., МАК безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Обжалваният интерес, за защита на който е предоставена безплатната правна помощ е в размер на по 150 000 лева за присъдените обезщетения за неимуществени вреди за въззиваемите В. Ц. и Д. Ц., 90 000 лева за Г. В. и общо 4470,30 лева за присъденото обезщетение за имуществени вреди на В.