Решение № 177 от 04.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ихтиман, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200193 по описа за 2026 година Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от Ж. Д. М., ЕГН **********, с адрес: г. С., кв. „О.К.“, ул. *“ № 6 против Наказателно постановление № * от 13.08.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР София, РУ - Ихтиман.

Чрез жалбата се настоява процесното наказателно постановление да бъде отменено, като се излагат аргументи в тази насока.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се явява и негов процесуален представител. Административно-наказващият орган също не се явява и не изпраща представител. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не изразява становище.

Жалбата се явява допустима, тъй като е подадена от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като е депозирана чрез наказващия орган в законовия срок за подаването й.

За да се произнесе по съществото на производството, съдът намира следното:

В оспореното наказателно постановление е посочено, че Ж. Д. М. на 19.06.2024 г., в 19:20 часа в с. Ж.во, на улица без име, пред кметството на с.

Ж.во, управлява мотоциклет до 125 кубика * без регистрационни табели, като допуска следното нарушение – управлява без да е правоспособен водач за категорията за управление на мотоциклет. Посочено е в наказателното постановление, че е нарушена нормата на чл. 150 от ЗДвП и че на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП се налага на лицето глоба от 300 лева.

1

Подобна фактическа обстановка е описана и издадения акт за установяване на административно нарушение, предхождащ наказателното постановление.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение.

В случая наказателното постановление и актът за установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания.

Същите съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени. Не се установяват извършени процесуални нарушения при изготвянето на акта и на наказателното постановление и при връчването им. Следва да се отбележи, че актът за установяване на нарушението е връчен при отказ, което обстоятелство е отразено в него и е удостоверено с подписа на един свидетел /лист 6/. Наказателното постановление е връчено лично на лицето на 13.03.2026 г. /лист 47-48/ Неоснователно се явява възражението, според което е цитирана несъществуваща законова норма „ал. null“.

Действително в преписа от връченото наказателно постановление е отразено, след описанието на фактическата обстановка, че е нарушен чл. 150, ал. null от ЗДвП. Следва да се държи сметка, обаче, че чл. 150 от ЗДвП няма алинеи, точки или букви и същият съдържа само една разпоредба. В същото време в наказателното постановление преди изписването на чл. 150 от ЗДвП е отразено, че лицето управлява ППС без да е правоспособен водач. Поради тези съображения съдът намира, че текстът на оспорения административен акт е разбираем, като от него става какво е извършеното нарушение според наказващия орган и коя норма от закона не е била спазена.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

С чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е регламентирано, че се наказва с глоба 300 2 лева който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

В чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като са посочени същите.

Според чл. 21 от ППЗДвП моторните превозни средства се делят на категории, означени с латински букви, като в т. 1 е посочено - категория А – мотоциклети.

В чл. 26, ал. 1 от ППЗДвП е разписано, че всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т - само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление. С чл. 26, ал. 2 от ППЗДвП е предвидено, че водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М.

Съгласно чл. 26, ал 3 от ППЗДвП водач с право за управление на моторно превозно средство от категория С има право да управлява и моторно превозно средство от категория В.

От горепосочените разпоредби се налага извод, че правоспособен водач за съответната категория е този, който има право да управлява превозно средство от тази категория. В чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДвП са предвидени случаи, при които водач с право да управлява дадени категории, може да управлява и други категории превозни средства. Никъде в тази норма, обаче, не е предвидено, че при наличие на право да управляваш категория, различна от категория А, можеш да управляваш и превозно средство от категория А.

Като свидетел по делото е разпитано лицето Г. Г. – актосъставителят.

Същият сочи, че са спрели за проверка господин М., като в хода на проверката било установено, че не притежава категория за управляваното от него МПС.

Свидетелят сочи, че били съставени три броя актове – за нерегистриране по надлежния ред, за непритежание на категория за управление на МПС и за неизползване на обезопасителна каска. Допълва, че не си спомня коя категория водачът е трябвало да притежава, но предполага, че може би е А.

Уточнява, че в представеното свидетелство за управление не е била посочена тази категория, която е трябвала за скутера.

Свидетелят Д. Г. заявява, че при предявяване от колегите му Г. и В. на актове за установяване на административно нарушение лицето Ж. М. отказал да подпише същите. Допълва, че е свидетел във връзка с тези актове за това, че водачът отказва да ги подпише. Заявява, че актовете са били предявени в гр.

Ихтиман и че не е бил на място в с. Ж.во, където според свидетеля са установени нарушенията.

По делото е представена справка за нарушител/водач /лист 10-14/. В същата е отразено, че лицето Ж. Д. М. има придобити следните категории и е правоспособен по отношение на следните категории: С, Ткт, В и АМ. В 3 справката не е отразено, че лицето има придобита категория и че е правоспособен водач на МПС от категория А. Действително, отразено е, че има категория АМ, която съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП представлява категория за мотопеди. В случая, обаче, наказателното постановление е издадено не заради управление на мотопед, а заради управление на мотоциклет, като съгласно пар. 1, т. 26 и т. 27 от ППЗДвП двете понятия са различни превозни средства и основната разлика между тях се изразява в работния обем на двигателя – при мотопедите е до 50 куб.см., а при мотоциклетите е над 50 куб.см. По делото не са ангажирани доказателства, които да кореспондират с твърдението на жалбоподателя, съдържащо се в жалбата му, че не е управлявал превозното средство, а същото е било предмет на ремонтни дейности извършвани от него в поземлен имот, а не на платното за движение.

От всичко изложено по-горе се налага извод, че Ж. Д. М. към момента на проверката действително е бил неправоспособен водач на моторни превозни средства от категория А /мотоциклети/. За пълнота следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват придобита от жалбоподателя правоспособност за управление на превозно средство от категория А.

С оглед на изложеното по-горе депозираната жалба се явява неоснователна, а издаденото наказателно постановление подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно.

Наказващият орган не се установява да е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № * от 13.08.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР София, РУ - Ихтиман, с което на Ж. Д. М., ЕГН **********, с адрес: г. С., кв. „О.К.“, ул. *“ № 6 е наложена, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4