Решение № 85 от 17.06.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Златоград, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100053 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Ф. А. Б. с ЕГН **********, адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул.

„О.“ № **, чрез адв. Е. М. В. - Адвокатска колегия, гр. С., съдебен адрес: обл.

С., общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № ** срещу О. З. с БУЛСТАТ 000614938 адрес: обл. С., общ. З., гр. З., п.к. ****, ул. „С. С.“ № *, представлявана и управлявана от М. М. Я. - Кмет на общината.

Ищецът, чрез пълномощника адв. Е. В. сочи, че в границите на Поземлен имот с идентификатор ***, област С., о. З., с. Д., вид територия - земеделска, категория 9, НТП - нива, площ 7152 кв. м, стар номер 090033, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-113/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, притежава и е собственик на реална част от него с площ 550 кв. м., находяща се в северозападната част на имота

Посоченият по-горе имот е придобит от ищеца от 1989 г., като владее горната реална част от процесния имот явно и необезпокояван от никого.

Ищецът е облагородил имота, като същия има ясни граници - синори. Имотът представлявала обработваемо място – нива, която ежегодно се е засаждала с различни селскостопански култури – картофи, тютюн, пшеница.

Преди Ф. Б. да получи владението върху процесния имот, същия е бил владян от неговите родители от 50-те години на миналия век.

Пълномощникът на ищеца посочва, че при направена справка от Ф. Б., 1 същия установил за своя имот, включително и собствената му реална част от 550 кв. м, че е записан като стопанисван от о. З. и попадащ в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Адв. Е. В. сочи, че имота, както и реалната част от него, собственост на ищеца, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, нито О. З. някога го е управлявала и стопанисвала. Имотът не е бил отнеман нито от ищеца, нито от владението на праводателите му.

В исковата молба се посочва, че имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

В защита на изложените твърдения в исковата молба, адв. Е. В. посочва трайна съдебна практика.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, моли съда да бъдат призовани на съд и след като съда се убеди в гореизложеното, да постанови съдебен акт, с които на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 и чл.

79, ал. 1 от ЗС признае за установено по отношение на О. З., че той е собственик, на основание давностно владение, на реална част с площ 550 кв.м, находяща се в северозападната част от Поземлен имот ***, област С., о. З., с. Д., вид територия - земеделска, категория 9, НТП - нива, площ 7152 кв. м, стар номер 090033, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18113/15.01.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника О. З., чрез пълномощника си юрк. З. Ц., с който сочи, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание на 12.05.2026 г. ищецът не се явява, а се представлява от адв. В., който поддържа предявения иск. Прави изменение на иска като претендира, че владяната от доверителя му реална част е с поголяма площ, а именно 570 кв.м.

О. З. не изпраща представител, който да се яви в съдебно заседание.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

ПИ с идентификатор *** е записан като собственост на О. З., въз основа на протокол за предоставяне на земи за стопанисване от общината по чл. 19 от ЗСПЗЗ от 24.07.2008 г. Това е отбелязано в приложената по делото скица на ПИ № 15-238391/17.02.2026 г., касаеща процесния имот. За този имот има съставен АЧОС от 12.02.2026 г., в който акт е посочено като правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, параграф 26 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл.

45 от ППЗСПЗЗ и Протоколно решение № 1/24.07.2008 г. на Комисия по чл.

19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Актът е приложен по делото от ответника, като е приложена и скица на СГКК гр. С..

От приложеното удостоверение за характеристики на поземлен имот в 2 земеделска територия се установява, че имотът има земеделски характер, начинът му на трайно ползване е нива, площта е 7152кв. м, а адреса е село Д..

Имотът се намира на разстояние до 1 км от строителните граници на селото.

По делото е приложена и заповед за одобряване на протоколно решение по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и самото протоколно решение и приложение № 7 към протоколното решение, в което приложение фигурира процесния имот със стария си номер, а именно № 90033.

По делото са разпитани като свидетели А. М. Б. и С. С. Т.. Съдът дава вяра на същите, тъй като те не влизат в противоречие със събраните писмени доказателства, а и с назначената експертиза. От показанията на свидетелите, съдът приема за установено, че имотът на Ф. Б. е в с. Д. и е на по-малко от километър от селото. Площта на частта на ищеца е около полови декар и в момента се ползва като градина. От съседните имоти частта на Б. се разграничава чрез синори, като от към реката има и шкарпа.

Ищецът ползва това място от около 25-30г. Получил е владението на процесната реална част от своите родители. Никой друг, освен Ф. Б., не ползва мястото, хора от общината не са влизали в мястото да го ползват, а също така и други хора от селото. Според свидетелите, от пролет до есен, когато се обработва мястото, само Ф. е виждан да работи на това място, а не само да присъства там. На свидетелите не е известно Ф. Б. да има спорове с някого за собствеността на мястото или за границите му.

С Определение № 109/03.04.2026 г. съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. А. С.. Съдът приема заключението на същото, като обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в присъствие на ищеца той е заснел показаните граници на процесната реална част. Тази част е с площ 570 кв. м, която е графично изчислена от инж. С. и е повдигната в оранжев цвят на комбинирана скица. Границите на тази процесна част са: на северозапад ПИК № *** (каменен зид предпазващ имота от водите на дере); на североизток ПИК № *** (синори – камъни); на изток ПИК № *** (синори – камъни); на юг ПИК № *** (синори и дървена ограда); на запад ПИК № *** (синори и дървена ограда). След направена справка в О. З. от вещото лице, същото не открива да са съставяни отчуждителни преписки за процесната реална част, както и не открива документи тази част да е внасяна в ТКЗС, ДЗС, АПК или други земеделски организации.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение.

Сочи, че е нямало съседи по време на замерването.

Границите са материализирани със синори, както е описал на скицата. В северозападна посока има каменен зид. На юг и на запад частично има два броя дървени огради. На място по-голямата част от тези 570 кв.м са разорани, като инж. С. сочи, че явно се ползват за нива.

С оглед направеното искане от страна на ищеца, а именно такова по чл.

214 от ГПК, съдът е допуснал поисканото изменение на претендираната площ, като счита същото за допустимо, тъй като е направено от правоимаща страна 3 и в законоустановения срок, с оглед на което предявения иск се счита за реална част с площ от 570 кв.м.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На първо място, следва да се посочи, че ищецът Ф. Б. има правен интерес да предяви настоящия иск, с оглед обстоятелството, че претендираната от него реална част, като част от целия ПИ с идентификатор *** е записана като собственост на о. З. по чл. 19 от ЗСПЗЗ. По този начин правото му на собственост е оспорено и е логично той да търси защита на своето право на собственост.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на над 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху процесната реална част, въз основа на повече от 30-годишна придобивна давност. Владението му е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, необезпокоявано, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за да бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о.

Няма доказателства по делото за прекъсване на давността, за завладяване на процесния имот от друго лице и или други подобни действия.

Установява се начало на владение от самия ищец от 1989 г., каквото изискване поставя съдебната практика, а освен това, по делото се доказва конкретни фактически действия, извършвани от ищеца, чрез които се установява владението, а именно чрез обработване на нивата и засаждане със земеделски култури. В този смисъл е и съдебната практика, а именно, че трябва да се докажат конкретни действия, чрез които се владее, а не само ищецът да е присъствал на място.

Маркирането на границите чрез синори и каменна стена налага извод за умисъл за владение на точно тази реална част, но не и повече. Това означава също така, че владението е трайно във времето.

Не се установява ищецът да има спор за собствеността на процесната реална част с други лица, няма спор и за границите, а освен това никой служител от о. З. не е влизал в претендираната част да извършва каквито и да 4 са действия, по какъвто и да е повод.

Тоест, липсват доказателства за прекъсване на владението, което е започнато от ищеца. Нещо повече, не само, че липсват доказателства за прекъсване, но липсват доказателства и за претенции спрямо частта на ищеца, с които претенции да се смущава владението му.

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.

По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по съответният ред.

От заключението на вещото лице е установено, че нито целия имот, нито процесната реална част са отчуждавани и включвани ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни, поради което няма пречка да се претендира собственост чрез доказване на владение в коректния случай.

Ответникът по делото О. З., никога не е владяла процесната реална част, защото, според гласните доказателства, а и заключението на вещото лице, там никой не е влизал.