Решение № 260120 от 24.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 260120

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение- девети състав, на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

КОСТАДИН ИВАНОВ при участието на секретар Пенка

Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1353 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца Е.Б.К. чрез пълномощник адв. Т., АК-Хасково, с която се обжалва решение № 1662 от 20.05.2020 г., постановено по гр. дело №

7108/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове срещу ответника „Банка ДСК“ ЕАД гр. София.

Заявява се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по правен въпрос, по който от жалбоподателя не е търсена защита, по отношение на Договор за текущо потребление, от 30.11.2007 г., сключен с ответника, със завеждане на исковата молба въз основа на която е образувано гр. дело № 7108/2019 г., по описа на Районен съд Пловдив, а именно за неравноправност на клаузите т. 5 от Договора, както и в т. 7.1, т. 8.1 и т. 9.3 от Общите условия към него. Заявява се, че основната част на мотивите в атакуваното първоинстанционно решение са именно в тази посока, а според жалбоподателя това определя и незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Заявява се, че това е така, тъй като при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен за защита, която се търси от ищеца, като в случая жалбоподателят твърди, че не е търсил произнасяне на неравноправност на горните клаузи, а точно обратното в исковата молба, сочи той, бил заявил, че е поел риска на „плаващия“ лихвен процент и за да е равноправна клаузата банката също би следвало да поеме риска на горното, когато е в неин ущърб. В тази насока са развити съображения по същество.

На второ място се заявява, от ищеца жалбоподател, че първоинстанционният съд постановявайки своето решение при наличието на горното грешно свое заключение, е търсил защита на неравноправни клаузи, но съдът не е уважил исковата му претенция изцяло, въпреки че по делото се намират всички необходими писмени доказателства, включително и две съдебно-счетоводни експертизи. Сочи се, че от всички събрани доказателства по делото може да се направи обоснован извод, че ответникът „БАНКА ДСК“ ЕАД, е усвоил процесната сума като недължима, поради липса на правно основание и същата подлежи на връщане. В тази насока са направени разсъждения във връзка с извършените от първоинстанционния съд процесуални действия.

На трето място се заявява, че при приемане от съда, че клаузите по т.5 от Договора, както и в т. 7.1, т. 8.1 и т. 9.3 от Общите условия към него, са нищожни, то единствената лихва, която следва да се дължи на ответника на годишна база би била само и единствено фиксираната лихва от 7,51 %, и тогава исковата претенция би била по-голяма.

Правят се разсъждения от ищеца жалбоподател, че независимо, че съдът е стигнал до правилния извод, който и той е изтъкнал в исковата си молба, че ответникът като търговец по занятие занимаващ се с това, Банка, която би следвало да променя и в двете посоки „плаващата“ лихва, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като не бил уважил исковата претенция изцяло. Заявява се, че съдът следва да има предвид и следното: в резултат от отказа на ответника да съдейства за установяване на истината, следва искът му да бъде уважен в пълен размер, тъй като с отказа си да предостави методологията за изчисление на плаващия лихвен процент, която със сигурност притежава и е употребила Банката, тя всъщност защитава себе си, но същата методология следва да е неразделна част от изначалния договор помежду тях и съответно да е напълно достъпна за него- жалбоподателя, ищец и съда. Заявява се, че настоящият спор е за това, че банката е нарушила договора, като си е позволила едностранно да тълкува клаузи в собствен интерес и да не се съобразява с тях, когато това е в неин ущърб, съответно и в интерес на жалбоподателя ищец. Заявява се, че фактическото неравноправие не се съдържа в клаузите, а в начина, по който банката се позовава/ предприемала действия или не и то, както й е удобно. В тази насока отново са развити съображения по същество.

Заявява се, че съдът неправилно е приел, че договорът за кредит е сключен при 12,70 % лихва, тъй като същият изрично и предварително е уговорен с плаваща лихва, за целия период на кредита, формирана от твърда надбавка 7,41% и променлив БЛП, чиято стойност към момента на подписването е 5,29%. В тази насока се заявява, че в последствие при отказа на ответника да съдейства за установяване на формирането и стойността на БЛП през целия период на кредита, съдът е приравнил договора към такъв е фиксирана лихва и на тази база е изчислил надвзети неполагаеми суми. Според жалбоподателя, съгласно договора и измененията на индексите описани в него, ответникът е следвало да намаля този процент, но него е направил.

Заявява се, че съдът грешно е приел, че ищецът твърди, че недължимите суми са внесени поради незаконносъобразното едностранно повишаване на лихвеният процент от страна на банката: Твърди се от жалбоподателя - ищец, че той е надплатил недължимо въпросната сума, в резултат от неизпълнение на договора от страна на Банката, която не е продължила да следи и променя лихвения процент, съобразно договора и изменението на пазарните индекси, което и бездействие е задържало лихвата на необоснованото в последствие високо ниво. Единственото правилно обосновано в решението на съда е, според жалбоподателя ищец, мнението, че банката е действала от позицията на силата и възможностите да прилага натиск и влияние чрез правото си едностранно да изиска остатъчната главница по целия договор, както и да притеснява съдлъжника – поръчителя, в случай, че жалбоподателят като кредитополучател не заплаща едностранно определяните от нея суми, в случая, след края на 2008г., изцяло нарушаващи договорните отношения между страните.

Заявява се, от жалбоподателя ищец, че съдът погрешно приема за изтекли по давност надвзети суми, като ги разглежда от момента на заплащането им, което е в разрез със срока на договора 11.12.2017 г., и възможността на банката да прилага посочения по-горе натиск през целия срок на договора. Съдът е следвало да съобрази, че ищецът жалбоподател, като по-слаба страна, бил в неравноправно положение във всеки един момент, в който не бил могъл да понесе евентуално решение на банката да изиска предсрочно цялата остатъчна главница по договора, каквото право си е осигурила в самия договор.

Заявява се, че видно от внесената искова молба, жалбоподателят си е позволил да помоли Банката да преизчисли събраните суми през 2015г, като от приложения отговор явно личи и готовността на банката да изиска цялата дължима главница 5837,47 лв., в случай, че не е съгласен с положението, което тя смята за нормално и добросъвестно изпълнение на договора от нейна страна. В тази насока се заявява, че първоинстанционният съд е постановил първоинстанционното решение при съществено разминаване в основни цифри по спорната сума: като се цитира, че е увеличен БЛП по кредити на граждани за текущо потребление с 0.75 % процентни пункта като лихвения процент по процесния кредит е променен от 7.45 % на 8.20 %. Сочи се, че основанието.. “ и „...Банката, е увеличен БЛП по кредити на граждани за текущо потребление с 1.50 % процентни пункта като лихвеният процент по процесния кредит е променен от 8.20 % на 9.70 %“, сочат, именно, че решението е писано върху заготовка от друго решение, като дори не е вникнато в основанията за завеждане на иска, а именно неизпълнение и нарушение на договор, в резултат на което неправомерно облагодетелстване за Банката, а се говори за неравноправни клаузи и се разглежда иска, като предявен със съвсем различни мотиви и основание от реално предявените ищеца и посочени от него конкретни правни основания.

Заявява се, че за да бъде обосновано и издържано решението по спора, съдът би следвало да установи, че основни спорни въпроси по делото били, дали Банката е действала добросъвестно при изпълнение на договора, дали е изпълнявала задължението си да следи за измененията на пазарните индекси и своевременно е променяла БЛП, съответно преизчислявала вноските във всеки един момент, без значение в чий материален интерес би било това. Отново се заявява, че ако съдът бил вникнал в спора и, съответно, дал възможност за изясняване и аргументиране на предявения иск, щяло да му стане ясно, че не се спорят клаузите като неравноправни. Твърди се, че именно от това и бездействие възниква неправомерното облагодетелстване, а не поради неравноправност в цитираните от съда клаузи. В тази насока се сочи, че съдът следва да се поизнесе във връзка с по-горе считаните основни въпроси по делото, в това число дали ответникът е изпълнил добросъвестно задълженията си по равноправен договор между жалбоподателя ищец и банката, като разгледа общата воля на страните и тяхното споразумение към момента на подписване на договора, като се сочи, че съгласно закона, договорът следва да се тълкува съгласно основните съглашения в него – а в случая, това е, че банката отпуска кредит, който ищецът се съгласява да заплати разсрочено, на вноски, с определена плаваща възнаградителна лихва.

Заявява се, че съдът следва да се произнесе дали тези клаузи банката е тълкувала правилно съгласно произтичащото от основата на договора, което се твърди от жалбоподателя ищец, че тя не е направила, а напротив пренебрегнала е част от тях, т.е. нарушила е договора, за което пък свое действие се позовава на други клаузи, като ги тълкува в своя полза, въпреки, че е приложител и съставител на тези клаузи, а при спорно тълкуване се сочи, същите би следвало да се тълкуват в полза на ищеца, като потребител и приемаща договора страна.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на жалбоподателя ищец и да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена същата изцяло, както следва: 4 126.55 лева - сбор от всички, неоснователно получени суми, на основание чл. 55 от ЗЗД от „Банка ДСК“ ЕАД, по 108 погасителни вноски описани подробно в исковата му молба поради неизпълнение на т,5 от Договор за текущо потребление от 30.11.2007г. и т.7.1, т.8.1 и т.9.3 от Общите условията, както и законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД върху горната сума от датата на депозиране на настоящата искова молба до пълното й погасяване Моли се и с въззивното решение да се уважи изцяло исковата претенция на жалбоподателя ищец, на основание чл. 79 във връзка с чл. 82 от ЗЗД, за сума, в размер на 3 169.12 лева представляваща обезщетение за забава, представляващи претърпяната загуба и пропуснатата полза в размер на законната лихва от ответника по 108 погасителни вноски описани подробно в Исковата молба, поради неизпълнение на т.5 от Договор за текущо потребление от 30.11.2007г. и т.7.1, т.8.1 и т.9.3 от Общите условията, като се отмени първоинстанционното над частта, с която не е уважен искът. Претендират се разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.Представят се договор за правна защита и съдействие и пълномощно, и списък с разноски. Не са направени нови доказателствени искания по въззивното дело.

С постъпил писмен отговор на въззивна жалба, в срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД чрез пълномощник Г.

А., се оспорва въззивната жалба и се моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като се сочи, че същото е постановено при правилна преценка на фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Сочи се, че изводите на Районен съд са съобразени с трайната съдебна практика, което го прави и напълно законосъобразно.

Претендират се разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение, в максимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прилага се пълномощно относно процесуалния представител на въззиваемата „Банка ДСК“ ЕАД юрисконсулт Г. Н. А.. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело. Допълнително е постъпила молба от въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрисконсулт А., на