Решение № 1129 от 16.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Стефка Т. Михова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435,ал.2,т.6 от ГПК.

Образувано по жалба, подадена от С. А. А. , ЕГН: **********, длъжник по изп. дело №443/2023г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, против разпореждане на съдебния изпълнител от 04.07.2023г. , с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че е погасил паричните си задължение към взискателя преди образуване на изпълнителното дело, чрез банков превод по банковите му сметки. При това положение съдебният изпълнител не е имал право да образува изпълнително дело и е следвало да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по делото.По изложените оплаквания жалбоподателят моли обжалвания отказ да бъде отменен.

Взискателят по изпълнението „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752 , вземат становище за неоснователност на жалбата и оспорва твърдението на длъжника да е погасил дълга си преди образуване на изпълнителното дело.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов излага доводи неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и 1 данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок по чл.436,ал.1 от ГПК , срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:

Изпълнително дело №443/2023г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, е образувано по молба с вх. № 22624/10.03.2023г. на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2022г., издаден по ч.гр. д. № 2309/2021г. по описа на РС-Пловдив, срещу длъжника С. А. А. , ЕГН: **********, за непогасено парично задължение в размер на сумата от 2096, 29 лв. – главница по договор за потребителски кредит №30395**г.,сумата от 378, 89 лв. – възнаградителна лихва за периода от 23.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата от 214, 18 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.10.2019 г. до 25.02.2021 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението .

С подадена на 15.05.2023г. молба/заявление/ длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на задълженията преди неговото образуване. Представено е удостоверение издадено на 11.05.2023г. от „Айкард“АД за това,че по сметка с IBAN BG***, с титуляр С. А. А. , ЕГН: ********** са регистрирани изходящи и входящи преводи през периода 29.04.2022г.-09.03.2022г. с получател/ наредител „Профи кредит България“ЕООД, BG92ST*** и BG82STSA9300***, с основание – плащане по решение 497 по дело 7209/2021.

С разпореждане от 04.07.2023 г., от ЧСИ Павлов е постановен обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното дело, който отказ съдът намира за правилен.

Хипотезата на т. 1 на, ал. 1 на чл. 433 от ГПК, на която се позовава жалбоподателят- длъжник в изпълнителния процес, изисква наличие на издадена и надлежно заверена от взискателя разписка или квитанция от пощенска станция или писмо от банката, от които да е видно, че сумата по изпълнителният лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело. В конкретния случай представеното от жалбоподателя удостоверение издадено на 11.05.2023г. от „Айкард“АД, не представлява документ, визиран от нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Този документ не представлява разписка за плащане, изходяща и надлежно заверена от взискателя, нито документ (писмо), изходящо от банката и удостоверяващо плащане на всички суми по изпълнителния лист по сметката на взискателя. По делото няма данни взискателят да е титуляр на банковите сметки посочени в удостоверението на „Айкард“АД и посочеинте суми да са преминали в патримониума на кредитора, тъй като съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, респективно на чл.

305 ТЗ, нареденото по банков път плащане се смята за валидно осъществено със заверяване сметката на кредитора /в този смисъл са Решение № 245 от 2

15.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1938/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 12 от 25.02.2010 г. по т. д. № 181/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 239 от 21.06.2013 г. по т. д. № 188/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 125 от 12.07.2013 г. по т. д. № 910/2010 г. на ВКС, II т. о. , и др./, поради което не може да се приеме, че в случая е налице предпоставката по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и с оглед изричното оспорване от страна на взискателя за погасяването на дълга от жалбоподателя.

Въззивният съд намира за неоснователно и заявеното от жалбоподателя доказателствено искане за изискване и прилагане към настоящето дело на ч.гр.д. № 3893/21 г. и гр.д. № 7209/21 г. по описа РС – Пловдив, както и за назначаване по делото на ССЕ, която да даде заключение за размера на дълга на длъжника към датата на образуване на изпълнителното дело и за размера на законната лихва за забава. С така заявеното доказателствено искане длъжникът цели оспорване на своето парично задължение и неговото съществуване към датата на образуване на изпълнителното дело, които обстоятелства не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.В производството по обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител не могат да бъдат разрешавани материалноправни въпроси, включително и досежно съществуването на вземането на взискателя по делото. Предмет на съдебното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител е потестативното право на жалбоподателя да иска отмяна на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител същото да бъде извършено.С постановения в това производство съдебен акт се разрешава единствено процесуален въпрос и доводи относно съществуването, респ. несъществуването на материално право са несъвместими с производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител и не могат да бъдат проверявани в това производство.

Постановеният в това производство съдебен акт не може да разреши материално правен спор , касаещ съществуването на вземането, доколкото същото подлежи на разглеждане в исков състезателен съдебен процес/чл.439 от ГПК/, като най-пълно проявление на състезателното начало в гражданския процес, даващо максимално широка възможност на страните да изложат претенциите си и да подкрепят същите със съответните доказателства.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в случая не се доказва наличието на твърдяното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което законосъобразно с обжалвания отказ, искането му за прекратяване на изпълнителния процес е оставено без уважение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 61644/10.07.2023г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от „С. А. А. , ЕГН: **********, длъжник по изп. дело №443/2023г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, против 3 разпореждане на съдебния изпълнител от 04.07.2023г. , с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4