Определение № 1227 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1227 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501321 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Определение № 59 от 27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 321/2022 г. на Районен съд – Първомай, с което е допълнено постановеното по делото Разпореждане № 1358/12.12.2022 г. в частта за разноските, като е постановено:

Осъжда Банка ДСК АД да заплати на адвокат Г. Х. Б. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал.

1 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 390, 73 лв. / с ДДС / - за оказана на страната Т. Н. Х. безплатна защита по ч. гр.д. № 321/2022 г. на РС – Първомай и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. / с ДДС / - за оказана на Х. безплатна защита по въззивно ч.гр.д. № 2872/2022 г. на ОС – Пловдив;

Осъжда Банка ДСК АД да заплати на Т. Н. Х., ЕГН – ********** направените от последната разноски за производството по въззивно ч.гр.д. № 2872/2022 г. на ОС – Пловдив в размер на 15 лв. / заплатена ДТ по частната жалба /.

Поддържаните оплаквания са за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и оставяне молбата по чл. 248 от ГПК - с вх. № 114/11.01.2023 г. / по описа на РС – Първомай / без разглеждане, респ. без уважение.

Ответниците по частната жалба – Т. Х. и адвокат Г. Б., не са депозирали отговор на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

По първоинстанционното ч.гр.д. № 321/2022 г. по описа на РС – Първомай е издадена в полза на Банка ДСК АД срещу солидарните длъжници П. Е. С. и Т. Н. Х. Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК под № 216/05.07.2022 г. и изпълнителен лист № 142/05.07.2022 г. – за парични притезания, произтичащи от договор за банков кредит и договори за поръчителство.

1

В срока по чл. 414 ал. 2 и чл. 419 ал. 1 от ГПК от длъжника Х. чрез процесуален представител адвокат Г. Х. Б. са подадени възражение да не дължи вземанията по заповедта и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Представен е договор за оказване на безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

С Разпореждане № 1040/29.09.2022 г. районният съд е разпоредил да се изпратят на заявителя Банка ДСК АД преписи от постъпилото възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК и частната жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК. На заявителят е указано в 1 – месечен срок от получаването им да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, както и последиците от непредявяването на иска – обезсилване на заповедта и изпълнителния лист - досежно възразилия длъжник Х..

С окончателно Определение № 2769/01.12.2022 г. по въззивно ч.гр.д. № 2872/2022 г. на ОС – Пловдив е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Разноски на частната жалбоподателката не са присъдени с мотиви, че въпросът за отговорността за направените в заповедното производство разноски се разрешава от исковия съд в производството по чл. 422 от ГПК в зависимост от изхода на този спор / ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК /.

С Разпореждане № 1358/12.12.2022 г. районния съд – служебно, е обезсилил по отношение на длъжника Т. Н. Х. издадената Заповед № 216/05.07.2022 г. – поради непредяване на установителния иск за съществуване на вземането и на основание чл. 415 ал.

5 от ГПК. Разпореждането е връчено на Х. чрез адвокат Б. на 10.01.2023 г..

С Молба вх.

№ 114/11.01.2023 г. от адвокат Б. – в лично качество и като пълномощник на длъжника Т.

Х., е поискано допълване на Разпореждане № 1358/12.12.2022 г. с присъждане на направените разноски – за Х. – 15 лв. платена ДТ по частната й жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК, а за адвокат Б. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ГПК както следва: 396 лв. с ДДС за оказаната адвокатска защита във връзка с депозираното възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК и 360 лв. – с ДДС, за оказаната адвокатска защита във връзка с депозираната частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК, уважена с определението по въззивно ч.гр.д. № 2872/2022 г. на ОС – Пловдив. Адвокатът е поддържал, че така претендираните от него възнаграждения са в минималните размери по Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ.

С Определението – предмет на настоящата въззивна проверка, молбата е уважена изцяло. Намерени са за неоснователни възраженията на Банка ДСК ЕАД за недопустимост на молбата поради подаването й след срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, както и срещу претендираните размери на адвокатски възнаграждения с мотив, че същите съдът определя в размер на минимумите по казаната Наредба № 1/9.7.2004 г. - редакция ДВ бр.45/15.05.2020 г. предвид датата на сключването на договора между страната Х. и адвокат Б..

В частната жалба се поддържат възведените с отговора по чл. 248 от ГПК доводи за недопустимост и неоснователност на молбата. Настоява се тя да е подадена след срока по чл. 248 от ГПК, възразява се и срещу присъдените размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед така установеното от фактическа страна и предвид разпоредбите на чл. 6 т.

5, чл. 7 ал. 1 т. 7 вр. ал. 2 т. 2 и чл. 11, предл. второ от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / редакцията ДВ бр. 45/15.05.2020 г. / частната жалба е частично основателна.

Определението не е постановено по просрочено искане за допълване в частта за разноските, искането е подадено в едномесечния срок от връчването на неокончателния съдебен акт, чието допълване се иска.

От адвокат Г. Б. е успешно оказана правна помощ на длъжника Т. Х. посредством депозиране на заявление по чл. 414 ал. 1 от ГПК и частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК. В 2 този случай - съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, на адвоката, оказал безплатна помощ по чл. 38 ал.

1 т. 2 от ЗА, се дължи възнаграждение, което се определя от съда в размер, който не може да е по – нисък от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1/9.7.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Следователно искането по чл. 248 от ГПК е по основание доказано.

Но неправилно са определени от районния съд размерите на дължимите се адвокатски възнаграждения, същите не са в съответствие с вида на оказаната помощ съгласно Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / редакцията ДВ бр. 45/15.05.2020 г. /.

За подаване на възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК в заповедното производство възнаграждението се определя по чл. 6 ал. 5, предложение последно от казаната наредба – 50 лв., с ДДС - 60 лева. Подаването на възражението по чл. 414 ал. 1 от ГПК - което не длъжно да е мотивирано и в случая не е мотивирано, е с елементарна фактическа и правна сложност, поради което не е налице основание адвокатското възнаграждение да се присъжда над така установения минимум.

За частната жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК възнаграждението се определя по чл. 7 ал. 1 т. 7 от наредбата – 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по малко от предвиденото в чл. 11 от наредбата. Според чл. 11, предл. второ за изготвяне на частни жалби възнаграждението е 100 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание – 150 лева. В случая минимума възнаграждение по чл. 7 ал.

2 т. 2 е 407, 81 лв., съответно 1/3 от него / чл. 7 ал. 1 т. 7 / е 136 лева. Развилото се по частната жалба производство пред ОС – Пловдив по негово ч.гр.д. № 2872/2022 г. не се характеризира с по висока от обичайните фактическа и правна сложност, поради което и адвокатското възнаграждение ще се присъди в размер на 140 лв., с ДДС – 168 лева.

Следователно, обжалваното определение се отменя в частта, с която на адвокат Б. е присъдено адвокатско възнаграждение за подаденото заявление по чл. 414 ал. 1 от ГПК за разликата над 60 лв./ с ДДС / до присъдените 390, 73 лв. / с ДДС / и в частта, с която на адвоката е присъдено адвокатско възнаграждение за депозираната частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК за разликата над 168 лв. / с ДДС / до присъдените 360 лв. / с ДДС /.

В останалата част жалбата е неоснователна, съответно в тази му част определението се потвърждава като правилно.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 59 от 27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 321/2022 г. на Районен съд – Първомай, с което е допълнено постановеното по делото Разпореждане № 1358/12.12.2022 г. в частта за разноските, в частта, с която Банка ДСК АД е осъдена да заплати на адвокат Г.

Х. Б. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказана на страната Т. Н. Х. безплатна защита по ч. гр.д. № 321/2022 г. на РС – Първомай, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК за разликата над 60 лв. / с ДДС / до присъдените 390, 73 лв. / с ДДС / и в частта, с която Банка ДСК АД е осъдена да заплати на адвокат Г. Х. Б. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказана на страната Т. Н. Х. безплатна защита, изразяваща се в подадена частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение от 05.07.2022 г. – уважена с окончателно Определение № 2769/01.12.2022 г. по въззивно ч.гр.д. № 2872/2022 г. на ОС – Пловдив за разликата над 168 лв. / с ДДС / до присъдените 360 лв. / с ДДС / и в 3 тези части Постановява:

Отхвърля искането на адвокат Г. Х. Б. за допълване на Разпореждане № 1358/12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 321/2022 г. на РС – Първомай в частта за разноските, чрез осъждането на Банка ДСК АД да му заплати на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за подадено по ч.гр.д. № 321/2022 г. възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК за разликата над 60 лв. с ДДС до 390, 73 лв. с ДДС и адвокатско възнаграждение за подадена частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение от 05.07.2022 г. – уважена с окончателно Определение № 2769/01.12.2022 г. по въззивно ч.гр.д. № 2872/2022 г. на ОС – Пловдив, за разликата над 168 лв. / с ДДС / до 360 лв. / с ДДС /.

Потвърждава Определение № 59 от 27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 321/2022 г. на Районен съд – Първомай, в останалата обжалвана част - с която е допълнено постановеното по делото Разпореждане № 1358/12.12.2022 г. в частта за разноските, като е осъдена Банка ДСК АД да заплати на Т. Н. Х. направените от Х. разноски за производството по въззивно ч.гр.д.

№ 2872/2022 г. на ОС – Пловдив в размер на 15 лв. / заплатена ДТ за частната жалба /, а на адвокат Г. Х. Б. да заплати на основание чл.38 ал. 2 вр. ал. 1 т.2 от ЗА адвокатски възнаграждения в размер на 60 лв. с ДДС / за подаденото възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК / и в размер на 168 лв. с ДДС / за подадената частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК /.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4