Решение № 268 от 01.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД -. СОФИЯ, 9-.ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галя Георгиева

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Л. К. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601274 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Т. Г. от САК –Кюстендил, защитник на подсъдимия Н. М. срещу присъда №260005 от 20.02.2023г., постановена от СГС, 18-.ти н.с. по НОХД №2238/2019г., с която подсъдимият Н.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК – умишлено убийство на чешкия гражданин Л. М., на неустановена дата в периода 17.10.2008-.29.10.2008г. в гр.София в района на местността „Рекитки“ в землището между селата Бистрица и Железница, извършено с пет изстрела от огнестрелно оръжие – пистолет, кал.7.65 мм с неустановена марка и номер, за което съдът му е наложил наказание 8/осем/ години лишаване от свобода, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б“А“ от ЗИНЗС. С посочената присъда на осн.чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 10.01.2009г.до 20.01.2009г. включително. Подсъдимият М. е осъден за заплати направените по делото разноски в размер на 7200 лв., представляващи възнаграждения на вещи лица и преводач.

В жалбата и допълнението към нея са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.

На първо място се иска възивната инстанция да упражни правомощията си по чл.336 ал.1 т.3 вр. чл.334 т.2 от НПК като отмени първоинстанционната присъда и оправдае подсъдимия по повдигнато му обвинение, поради несъставомерност на деянието. Според защитника мотивите на атакувания съдебен акт били крайно лаконични, повърхностни и незадълбочени, изобилствали от неточности и неверни съждения от фактическа и правна страна, при което не можело да се направи обоснован извод за извършено престъпление по чл.115 от НК от страна на подс.Н. М..

Според въззивния жалбоподател напълно погрешен и без опора в доказателствата по делото бил изводът в мотивите на съда за момента в който е настъпила смъртта на пострадалото лице, респективно точното време на извършване на деянието. По делото били приети заключения на предварителна съдебно-.медицинска експертиза на труп, както и още една съдебно-.медицинска експертиза на труп, които определяли период на настъпване на смъртта между 7 и 10 дни, считано от датата на намирането му, а именно 29.10.2008г., т.е вещите лица били достигнали до научно–обоснования извод, че смъртта е настъпила най1 .рано на 19 октомври, а най-.късно на 22 октомври. Произволно съдът приемал в мотивите, че смъртта била настъпила на 17 октомври, тъй като според становището на вещите лица в съдебното заседание при приемането на експертизите цифрите, посочени от тях били ориентировъчни и можели да варират. Като причина за това изтъквали мястото, където е намерен трупа, климата и други фактори, даващи ориентири за възможния ден и час на смъртта. Тази интерпретация от съда на заявеното от вещите лица според защитника била произволна и доказателствено необоснована, противоречала на методиката и смисъла на съдебно-.медицинската експертиза на труп.Категорично установеното от вещите лица относно момента на настъпване на смъртта въз основа на конкретните медицински находки било най-.малко 7 дни преди откриването трупа на пострадалия /22 октомври/ и най-.много 10 /19 октомври/, като за смърт с по-.голяма давност находки по делото не били налице. В тази връзка защитникът на подсъдимия изразява становище, че съдът не се е позовал на специалните знания на вещите лица в областта на съдебната медицина, а е направил произволното предположение относно настъпването на смъртта два дни по-.рано, което не почивало нито на преки, нито на косвени доказателства.

Според защитника, съдът игнорирал цяла категория от писмени доказателства, представени по делото и по конкретно – всички актове на АП гр.София, постановени по ДП 15/2009г.по описа на СО-.СГП пр.пр.№М-.85/2009г. по описа на СРП. Същите касаели наказателно производство водено срещу неизвестен извършител, в което подс.М. имал качеството на пострадало лице досежно престъпления по чл.129 и чл.287 от НК, осъществени спрямо него от служители на СДВР. Делото било прекратено, но със заключение, че срещу подс.М. били извършени противозаконни принудителни действия с цел да бъде изтръгнато от него чрез насилие самопризнание за извършеното престъпление предмет на настоящото дело, като в резултат на това му били причинени различни на брой и по степен телесни увреждания. Производството било прекратено, тъй като не били установени в хода на разследването конкретните служители на СДВР, извършили престъпленията, поради това, че същите били с маски. Налице било постановление на прокурор при САП, с което разследващия орган и наблюдаващият прокурор при СГП били отведени от разследването, поради установени данни за предубеденост у тях за вината и отговорността на подсъдимия М.. В тази насока в жалбата се сочи, че първостепенният съд не бил извършил необходимия анализ на писмените доказателства, както и на показанията на свидетелите Б. Б. и П. Д., още повече, че дадените от тях показания в хода на досъдебното производство били изтръгнати чрез физическа и психическа принуда. Напълно тенденциозен и погрешен бил анализът на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Б. Б. и П. Д.. Първият е заявил, че „на 17 октомври 2008г. в 19.30 часа разговарял с подсъдимия посредством мобилния телефон на пострадалия“, който по същото време бил регистриран от клетка на мобилния оператор в местността „Ракитки“ между селата Бистрица и Железница, като тези твърдения били заявени от свидетеля заради физическия и психически натиск, осъществен върху него от разследващия орган и различни оперативна работници от СДВР. Именно разследващите го били принудили да заяви, че е разговарял първо с пострадалия М., а после и с подсъдимия. Неглижирани били твърденията пред съда от този свидетел, че е бил изрично предупреден от оперативните работници да внимава какво говори и да потвърди казаните от него обстоятелства пред съда. Не били обсъдени показанията на свидетеля, че е чувал от коридора в сградата на СДВР, как подсъдимият М. е пищял от болка в резултат нанесения му побой от служители на СДВР, като преминаващи служители му обръщали внимание, че:„и него това го очаква, ако не каже каквото трябва“. В този смисъл се атакува мотивната дейност на съда, която на самостоятелно основание можела да доведе до отмяна на необоснования съдебен акт, още повече, по делото безспорно било установено, че неустановени служители на СДВР са извършили спрямо подсъдимия принудителни действия с цел изтръгване на самопризнания за убийството на М., както и че разследващият орган, провеждал разпитите на подс.М. и свидетелите Б. и Д. е бил отведен от разследването, 2 заради предубеденост относно изхода на делото. Тези писмени доказателства според защитата по косвен начин установявали правдивостта в твърденията на свидетелите Б. и Д., за упражненото въздействие с оглед даване на определени показания.

Тенденциозни и погрешни били изводите на съда от кого е било инициирано вписването на св.П. Д. за управител на „Б. Сити“ООД, а именно, че това е било сторено именно от подс.М..

В тази част изводите на съда се опровергавали от писмените и гласните доказателства по делото. Така според адв.Г. всички предходни вписвания по партидата на дружеството, с които бил ангажиран М., юридически се подготвяли и осъществявали от екип юристи – свидетелите Б.. Единствено вписването на П. Д. било поверено от последния на напълно непознат адвокат – св.К. Т., която била ангажирана случайно в кафене пред Съдебната палата. Противоречало на житейската логика двама служители с юридическо образование да ангажират непознат адвокат с тази задача или да пращат св.Д. да прави това лично. Съдът изобщо не бил анализирал писмените доказателства, за да изясни – поради каква причина свидетелите Б. били натоварени от подс.М. да водят иск по Търговския закон за заличаване на вписаното обстоятелство, а именно– вписването на П. Д. за управител на дружеството.

Нелогично било при това положение той да нареди воденето на търговско дело за заличаване на това вписване.

Доказателствено необезпечен и произволен според адв.Г. бил и изводът на съда относно мотива за извършване на престъплението. От досието на „Б. Сити“ ООД от Търговския регистър била видна цялата история на съдружието на дружеството от момента на неговото регистриране до инкриминираната в обвинението дата. В мотивите не били обсъдени тази група от доказателства, а ако това е било направено щяло да се стигне според защитника до извода за липса на мотив от страна на подсъдимия в извършване на деянието. През 2008г.подсъдимият М. ликвидирал изцяло дяловото си участие в търговското дружество.

Така той останал единствения съуправител към момента на смъртта на пострадалия М., но към същият момент двамата били управители само заедно, но не и по отделно, в каквато хипотеза би било възможно подсъдимият да извърши разпореждане с активите на дружеството по отношение на останалото имущество, също по отношение на финансовите средства от евентуално усвоен банков кредит, в които случаи разпореждането би могло да се реализира само ако двамата управители искат да осъществят съответна разпоредителна сделка. Същевременно било установено, че до подписването на банков кредит не се стигнало. По делото липсвали доказателства св.П. Д. и подс.М. да са се познавали, като напълно безпочвен бил направения от съда извод, че подс.М. е планирал да контролира дружеството именно чрез този управител. Категорични били само доказателствата, че подс.М. не е искал да бъде част от това дружество.

Необосновани според жалбоподателя били изводите на съда и относно обстоятелството, че именно М. е поискал от подсъдимия да му съдейства, за да извърши застрахователна измама с автомобила „Шкода Октавия“. В тази насока подсъдимият е дал обяснения, неправилно възприети от съда като защитна версия, тъй като се подкрепяли от показанията на св.М. К..

Според изнесеното от подсъдимия именно пострадалият М. е поискал от него да му помогне с намиране на служители на Аерогара София, които да въведат данните му в регистъра на отпътувалите от страната. Идеята на М. била да „организира“ изчезването на автомобила на територията на РБългария, в резултат на което да предяви претенции към застрахователя на моторното превозно средство в Чехия. За да се разсеят съмненията за застрахователна измама, М. е искал да разполага с доказателства, че по време на изчезването на автомобила той не е бил в страната. Заради това и подсъдимият е осъществил срещите със св.М. и св.Л..

Св.М. К. изрично е заявил, че М. многократно го е ангажирал да му помага за различни дейности, както и че е молил първо него да му съдейства за същата застрахователна измама, но последният отказал.

Неправилно били интерпретирани от първостепенния съд показанията на свидетелите М. и 3

Л., относно факта, че данните на Л. М. им били предоставени от подс.М., който държал паспорта на М.. И двамата свидетели твърдят, че имената на пострадалия им били дадени на листче и са ги възприели като паспортни данни, без да посочват да са възприели лично документ за самоличност на Л. М., който подсъдимият да е държал в себе си.

На следващо място въззивният жалбоподател счита, че първостепенният съд е произнесъл акта си при дефицит на доказателствата, в резултат на което направил произволни изводи и предположения по основните факти, предмет на доказаване, с накърняване правото на защита на подсъдимото лице. В тази връзка необосновано и тенденциозно били отхвърлени доказателствените искания на защитата за допускане на гласни доказателства и разпит в качеството на свидетели на лицата: И. М., А. Н., Е. К., Р. М., Б. Х. и Х. /Ян/У., чиито показания били от съществено значение за разриване на обективната истина по делото и алибито на подсъдимия.

Разпечатката съдържа 26 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86483ea6-6d91-44d5-9506-88d722bfa15f