Решение № 117 от 15.04.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №117 гр.ВРАЦА,15.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично засеД.е на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:М. ДОСОВ

ПЕНКА Т. ПЕТРОВА при секретаря Лилия Горчева,като разгледа докладваното от съдията М. Досов въззивно гр.дело №694 по описа за 2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Й.К. *** против решение №187/13.06.2018 год. по гр.дело №911/2016 год. по описа на РС-Мездра,с което състав на съда е отхвърлил предявеният от него против Д.Ц.Г. *** иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1-во ЗЗД във връзка с чл.209 ЗЗД и чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,че сделката покупко-продажба,сключена с нотариален акт №149,том ІІ-ри, рег.№1338, дело

№172/2012 г. на нотариус Б.М., рег.№593 в НК и с район на действие РС -

Мездра,е нищожна поради противоречие със закона. Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Поддържа се,че решението е и необосновано,тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго,с което предявеният от въззивника иск бъде уважен.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият

Д.Ц.Г.

*** е депозирал отговор,в който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба,депозирана от И.Й.К. ***,с която ищецът е предявил против Д.Ц.Г. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26,ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 152 от

ЗЗД и във вр. с чл. 209 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника,че сделката покупко-продажба,сключена на 18.05.2012 год. с нотариален акт №149,том ІІ-ри, рег.№1338, дело №172/2012 г. на нотариус Б.М., рег.№593 в НК и с район на действие РС - Мездра, по силата на която ищецът И.К. е продал на ответника Д.Г. свой собствен недвижим имот,а именно: ½ ид.ч. от УПИ Парцел І пл.№ 462 кв.26 по плана на гр.Мездра,целият с площ от 400 кв.м., ведно с първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 58.50 кв.м., прилежащото избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата за сумата от 13 300 лв. , платима по банковата сметка на продавача в „Банка ДСК“ АД - клон Мездра,е нищожна

Твърденията на ищеца са,че сделката е нищожна поради противоречието й с разпоредбите на чл.152 и чл.209 ЗЗД,тъй като е сключена с цел обезпечаване на задължения на ищеца в качеството му на едноличен търговец към "Д. - Р. и синове"ЕООД,чийто собственик е ответника,като с договора за покупко-продажба се е целяло предварително уговаряне на начин на удовлетвоР.е на кредитора,различен от предвидения в закона,както и поради уговорка за обратното изкупуване на имота.

По делото безспорно са установени следните обстоятелства.

Ищецът пред РС-Мездра в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ "ГФС-2001-И.К."***,ЕИК********* и "Д. - Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра,ЕИК106624300,чийто едноличен собственик и управител е ответника, са били в търговски отношения в период, предхождащ сключване на договора за покупко-продажба на имота.Това обстоятелство се установява от непротиворечивите твърдения на страните,от извършена служебно справка в търговски регистър и от показанията на свидетеля Ц.М.,чиято счетоводна къща води счетоводството на ответника като едноличен търговец и на "Д. - Р. и синове"ЕООД /л.135-136 от делото/.

На 18.05.2012 год. И.Й.К. и Д.Ц.Г. като физически лица са сключили договор за покупко продажба с нотариален акт №149,том ІІ-ри, рег.№1338, дело №172/2012 г. на нотариус Б.М., рег.№593 в НК и с район на действие РС - Мездра, по силата на който ищецът К. е продал на ответника Д.Г. свой собствен недвижим имот,а именно: ½ ид.ч. от УПИ Парцел

І пл.№ 462 кв.26 по плана на гр.Мездра,целият с площ от 400 кв.м., ведно с първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 58.50 кв.м., прилежащото избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата за сумата от 13 300 лв. Посочено е в нотариални акт,че сумата е изплатена изцяло от купувача по банкова сметка *** "Банка ДСК"АД-клон Мездра.

Към дата 18.05.2012 год. И.Й.К. е бил в брак с М.Ц.К..За този факт доказателства не са представени,но той не е спорен между страните.

Сумата от 13 300 лева не е била заплатена преди изповядане на сделката. Вместо това на 19.06.2012 год. ответникът Д. Г. е внесъл по сметка на ищеца в Банка ДСК сумата от 28198.62 лева,тъй като имотът е бил обременен с ипотека,а посочената сума е била остатък по отпуснат на И.К. ипотечен кредит.Това твърдение на ответника е установено с представената по делото операционна бележка №18/19.06.2012 год.,с нарочно писмо на Банка ДСК-клон Мездра изх.№916/10.11.2016 год. /л.35 от делото на РС-Мездра/,с показанията на свидетеля И. Х.,който през 2012 год. е работил като супервайзър офис на Банка ДСК-клон Мездра, и чрез заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графическа експертиза,според което подписът за "клиент" /вносител в операционна бележка №18/19.06.2012 год. е изпълнен от ответника Д.Ц. Г..

На 02.08.2012 год. с договор за кредит №56 "Банка ДСК"ЕАД -гр.София е предоставила на "Д. - Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра,представлявано от Д.Ц.Г., кредит за оборотни средства в размер на 50000.00 лева със срок на погасяване 60 месеца.За обезпечаване на вземанията на Банката на същата дата 02.08.2012 год. с нот.акт №52,том ІV,рег.№2424,нот.дело №320/2012 год. на нотариус Б.М. Д.Ц.Г. е учредил в полза на "Банка ДСК" договорна ипотека върху имота,който е закупил на 18.05.2012 год. от ищеца И.К..

На 15.08.2012 год. между "Д.

- Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра, представлявано от управителя Д.Ц.Г.,и М.Ц.К.

/съпруга на ищеца/ е сключен предварителен договор за продажба на същия имот за сумата от 50000.00 лева.Уговорено е,че купувачът ще заплати договорената цена на равни месечни вноски "съгласно договор за кредит №56 ....,и съгласно погасителен план,неразделна част от договора за кредит."Страните са се задължили да прехвърлят собствеността с нот.акт в едномесечен срок,след като купувачът погаси задълженията по договора за кредит и след като ипотеката бъде заличена. Предварителният договор е с нот.заверка на подписите и в т.6 от същия е посочено,че владението на имота се предава при сключването му.

На 30.08.2012 год. ответникът е продал имота,бивша собственост на ищеца И.К., на трето лице - В.Д.Д..Нотариалният акт за тази сделка не е приложен към делото,но номерът му е посочен в находящата се л.18 от делото скица-нот.акт №33,томІ,нот.дело №128/2012 год.,а по датата на сключване на сделката,посочена от ищеца в исковата молба, страните нямат спор.

Въпреки това,в изпълнение на задълженията си по предварителния договор в периода 27.08.2012 год. - 25.02.2015 год. М.Ц.К. внесла по заемната сметка на "Д. - Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра общо 14874.47 лева,което се установява от показанията на свидетеля Ц.М.

/л.135-136 от делото/ и от представеното по делото извлечение от банковата сметка на "Д. -Р. и синове"ЕООД /л.63 - л.93 / за периода 01.08.2012 год. - 13.02.2017 год.След това плащанията от нейна страна са преустановени.

Няма данни и твърдения владението на описания в нот.акт №149,том ІІ-ри, рег.№1338, дело №172/2012 г. на нотариус М. да е предавано от ищеца на ответника след подписване на нотариалния акт.Няма данни и твърдения владението да е предавано и на последвашия купувач В.Д.Д.. Спорно е между страните дали ищецът в качеството си на едноличен търговец е имал задължения към "Д. - Р. и синове" ЕООД,чийто едноличен собственик е ответника, дали сделката е сключена именно,за да се обезпечат тези задължения на ищеца и дали при сключването й страните са постигнали уговорка за обратното прехвърляне на собствеността на имота от купувача на продавача след изплащане на тези задължения.

Твърдението на ищеца в исковата молба е, че към датата на сключване на сделката той в качеството си на едноличен търговец е имал задължения към

"фирмата на купувача" "Д. - Р. и синове"ЕООД.Този факт е признат от ответника чрез неговия пълномощник в отговора по чл.131 ГПК,но впоследствие ответникът отново чрез своя пълномощник е променил своята позиция,като е заявил, че отношенията между страните са изцяло уредени и между ищеца като търговец и собственото на ответника ЕООД няма задължения , а ако е имало , то те са уредени преди сключване на атакуваната сделка.В подкрепа на твърденията на ищеца са показанията на свидетелката М.С.-негова тъща, която е заявила,че знае от дъщеря си, че през 2012 год. И. е прехвърлил къщата на Д., защото е имал задължения към него за пари,които му дължал за ресторант "Родина". И. първоначално не е казал на съпругата си /М./ за прехвърлянето на имота.После И. казал на М.,че Д. поискал да му прехвърли къщата,за да е сигурен,че ще му върне парите.,но с уговорката,че след като върне парите,Д. ще му върне къщата.Свидетелят М. С. също заявява,че знае за търговски отношения между И. и Д.,като първият "държал" ресторант "Родина",а вторият има бизнес за търговия на едро. И. вземал стока от Д. и натрупал немалка сума като задължение, което не можел да оправи и свидетелят знае за уговорка И. да прехвърли къщата на Д., докато му изплати задълженията си. Ищецът се позовава и на неподписани стокови разписки /л.144-197 от делото/,които също установявали негови задължения към "Д. - Р. и синове" ЕООД, възникнали преди сключване на договора за покупко-продажба на договора за покупко-продажба.Вече във въззивната жалба развива съображения, че вземанията на "Д.

- Р. и синове"ЕООД към ищеца в качеството му на едноличен търговец за описаните в стоковите разписки стоки не са били изискуеми към датата на сключване на договора за покупко-продажба,тъй като след доставките не са издавани фактури, съответно за него в качеството на търговец не е възникнало задължение за плащане.Липсата на фактури не е установена,но и такива не са представени,а в показанията си разпитаният по искане на ответника свидетел Ц.М. /л.135-136 от делото/ заявява,че от счетоводна гледна точка няма документи,удостоверяваща вземания на ответника и фирмите му от И.К. като физическо лице или като едноличен търговец.Свидетелят знае за взаимоотношения между търговците и според него задълженията между тях са погасени,а фактурите заплатени в брой.

Твърдението на ищеца е,че устно са се договорили с ответника правото на собственост да бъде прехвърлено като гаранция,че тези задължения ще бъдат изплатени. Реално плащане по сделката не е имало - "не е получил нито стотинка по банковата си сметка".

Първоначалното твърдение на ответника е било,че ищецът като едноличен търговец е имал задължения към "Д. - Р. и синове"ЕООД от 38000.00 лева, като освен това той е заплатил и сумата от 28198.62 лева,погасявайки остатъка от отпуснат на ищеца К. ипотечен кредит,за да придобие имота без тежести. Сборът от двете суми е и продажната цена на имота.Впоследствие позицията е променена,като ответникът е заявил,че отношенията между търговците са уредени преди сключване на сделката и между тях няма задължения,т.е. реално договорената и платена цена е 28198.62 лева.

В подкрепа на твърденията на К. отново са показанията на свидетелите М.С. и М. С.,изложени и по-горе,а плащането на сумата от 28198.62 лева от страна на ответника е установено и доказано по делото.

Ищецът твърди също,че при сключване на сделката страните са постигнали уговорка за обратното прехвърляне на собствеността върху имота от купувача на продавача.Ищецът поддържа наличието на устна уговорка при сключването на договора за покупко-продажба,като се позовава и на сключения на 15.08.2012 год. предварителен договор между "Д. - Р. и синове"ЕООД-гр.Мездра, представлявано от управителя Д.Ц.Г.,и съпругата му М.Ц.К. /съпруга на ищеца/,който сам по себе си доказвал,че атакуваната сделка представлява продажба с уговорка за изкупуване.

Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86476da2-ca54-42e0-8dd5-43007153c180