Решение № 173 от 27.06.2022, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 279/2022
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 27.06.2022
- Състав
- Мая Василева Гиздова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1 · Закон за водите
- чл.44,ал.1,т.3,б."б" · Закон за водите
- чл.48,ал.1,т.12 · Закон за водите
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. Дупница, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20221510200279 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от Община Дупница,ЕИК:000261630,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,пл.”Свобода”№1,представлявана от инж.М. ХР. Ч.-кмет,срещу Наказателно постановление № ПО-02-43 от 16.02.2022г., на Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 4, предл.
1 от Закона за водите /ЗВ/,за нарушение по чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 150. 00 лева (сто и петдесет лева) .
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и моли да бъде отменено изцяло.В съдебно заседание,жалбоподателят, редовно призован не се явява,вместо него, юрисконсулт Ш.,която поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено,като незаконосъобразно.
Възиваемата страна редовно призована,изпраща представител юрисконсулт Г.,която оспорва подадената жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Районен съд – Дупница след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 30.06.2021г., след извършена проверка на наличната в БДЗБР документация по Разрешително за ползване на овден обект №42170459/26.02.2019г., издадено от Директора на БДЗБР на Община Дупница е установено,че в законоопределния срок към 31.03.2021г., титулярът-Община Дупница не е представил в БДЗБР Доклад за изпълнение на условията в горе цитираното разрешително за отчетната 2020г., съгласно разпоредбата на чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите.Не представянето на Доклад за изпълнение на условията в горецитираното разрешително за 2020г., в срок 31.03.2021г., в БДЗБР от Община Дупница,в качеството и на титуляр на разрешително по чл.44,ал.1,т.3,б.”б” от Закона за водите представлява неизпълнение на задължението по чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите,касаещо отчитането и декларирането на изпълнението на условията в издаденото разрешително,с което на 01.04.2021.,титуляра е осъществил състава на административното нарушение по чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите.За извършената проверка е бил съставен Констативен протокол №ДП-01-816/30.06.2021г.
За констатираното нарушение на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №КД-04-174 на 13.09.2021г.,който акт той подписал без възражения.Така сътавеният акт за установяване на административно нарушение послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление № ПО-02-43 от 16.02.2022г., на Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за водите /ЗВ/,за нарушение по чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 150. 00 лева (сто и петдесет лева/, на жалбоподателя.
Видно от показанията на свидетелите-М. ГР. Ч. и ЕМ. П. ЯН. е че че в законоустановения срок от страна на жалбоподателят не е представен доклад за изпълнението на условията по даденото разрешително.Съдът кредитира показанията та тези свидетели тъй като същите са обективни,логични и дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото.В тази насока са и показанията на разпитания свидетел от страна на жалбоподателя,а именно свидетеляЕ.Л.П. че не е представен доклад за изпълнение на условията по даденото разрешително.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във връзка с нарушение на чл. 48, ал. 1, т.
12 от ЗВ, е издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в сроковете, 2 предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха визираните в жалбата нарушения да са съществени, по безспорен начин е установено извършването на нарушението.
По същество правилно е приложен и материалния закон. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил състава на нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ, като на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция". Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, визирани в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и Наказателното постановление. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че на посочената дата и място, при описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил визираното нарушение, което съдът намира за доказано в настоящия процес. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите /ЗВ/ "Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение в срок до 31 март на следващата отчетна година да предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни. " Съдът счита за доказано, че на 30.06.2021г., след извършена проверка на наличната в БДЗБР документация по Разрешително за ползване на овден обект №42170459/26.02.2019г., издадено от Директора на БДЗБР на Община Дупница е установено,че в законоопределния срок към 31.03.2021г., титулярът-Община Дупница не е представил в БДЗБР Доклад за изпълнение на условията в горе цитираното разрешително за отчетната 2020г., съгласно разпоредбата на чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите.Не представянето на Доклад за изпълнение на условията в горецитираното разрешително за 2020г., в срок 31.03.2021г., в БДЗБР от Община Дупница,в качеството и на титуляр на разрешително по чл.44,ал.1,т.3,б.”б” от Закона за водите представлява неизпълнение на задължението по чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите,касаещо отчитането и декларирането на изпълнението на условията в издаденото разрешително,с което на 01.04.2021.,титуляра е осъществил състава на административното нарушение по чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите.За извършената проверка е бил съставен Констативен протокол №ДП-01816/30.06.2021г.
Допуснатото нарушение е безспорно установено от писмените доказателства и свидетелските показания, като съдът не констатира съществени противоречия в събраните гласни и писмени доказателства по делото. Съдът счита, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за допуснатото нарушение. В НП е посочено, че "имуществената санкция" е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за водите /ЗВ/, като в конкретния случай на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" към минималния размер от 150. 00 лева (сто и петдесет лева), предвиден в закона. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗВ "наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което наруши правилата за 3 деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект - от150 лв. до 1000 лв. "
Съдът счита, че в случая не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007 г. преценката на административнонаказващия орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна.
"Маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В конкретния случай не са представени доказателства и не са налице обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение, при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав. Липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като основание за преценка на случая като маловажен. Деянието не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения.
Ето защо съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
Воден от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-43 от 16.02.2022г., на Директора на Басейнова
Дирекция
„Западнобеломорски район, с което на
Община
Дупница,ЕИК:000261630,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,пл.”Свобода”№1,представлявана от инж.М. ХР. Ч.,на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за водите /ЗВ/,за нарушение по чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 150. 00 лева (сто и петдесет лева) .като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Съдът осъжда Община Дупница,ЕИК:000261630,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,пл.”Свобода”№1,представлявана от инж.М. ХР. Ч. ,,да заплати на Басейнова
Дирекция
„Западнобеломорски район,сумата от
100.00
/сто/лева,представляваща юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на гр. Кюстендил в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5