Решение № 212 от 12.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Русе, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500082 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

С. Г. М., от гр.Русе, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 2020***0400268 по описа на ЧСИ Венцислав М., рег.№***, с район на действие ОС-Русе обжалва постановлението на ЧСИ, обектИ.рано в уведомление с изх.№1157/18.01.2023г., с което е оставена без уважение молбата й с вх.№1445/17.01.2023г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното от нея действие и моли окръжният съд да отмени постановлението за отказ.

Взискателят “ЕОС Матрикс”-ЕООД, ЕИК 131001376, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя Райна Миткова - Тодорова,възразява, че жалбата е неоснователна.

В мотИ.те относно подадената жалба, частният съдебен изпълнител изразява становище, че жалбата е недопустима, като просрочена.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и доказателствата в изпълнителното производство, приема за установено следното:

1

Изпълнително дело №2020***0400268 по описа на ЧСИ рег.№*** е образувано на 07.04.2020г. въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2014г, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 641 от 19.02.2014 по ч.гр.д.№ 1032/14 по описа на РС-Русе, по силата на който С. Г. М. и К. К. М. са осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“-АД сумата от 29665,17евро просрочена главница по Договор за банков ипотечен кредит, договорна лихва за периода 20.11.2012г.-17.02.2014г. от 5185,36 евро, такси по тарифата на банката 65,26 евро, ведно със законната лихва от 19.02.2014г. до окончателното й заплащане, и 2045,53 лв разноски по делото.

Видно от данните по изпълнителното дело, с молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запори върху банкови сметки на задължените лица.В молбата по чл.426 ГПК взискателят изрично е посочил, че актуалният размер на задължението към дата 02.04.2020г. възлиза на главница 14872,42лв и лихви в размер на 24614,61лв.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 28.11.2016г. между „УниКредит Булбанк“-АД, цедент и „ЕОС Матрикс“-ЕООД-цесионер. От приложението към договора е видно, че и вземането по горецитирания изпълнителен лист е предмет на цесията.

На 09.04.2020г. и 28.04.2020г., ЧСИ е изпратил запорни съобщения до различни банкови институции.

На всеки от длъжниците е изпратено уведомление за образувано изпълнително дело, като и уведомление за извършено прехвърляне на вземане. На 30.06.2020г. връчителят е удостоверил, че нееднократно е посещавал адреса на С. М., но не е открита на посочения адрес.

С молба от 30.06.2020г. адв.Т. Н е представил пълномощно от С. М. да я представлява по изпълнителното дело и е поискал всички книжа да бъдат връчвани на посочен от него съдебен адрес-вж.л.57 и 58 от изп.д.

С писмо от 20.07.2020г. „УниКредит Булбанк“-АД уведомява ЧСИ рег.

№***, че признават вземането, върху което налага запор върху банковите сметки на С. Г. М., че няма претенции от други лица върху същото вземане, но има наложени запори от други съдебни изпълнители-цитирани са общо 5 изпълнителни дела.В писмото е посочено, че дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на свободен авоар- л.70.От данните по делото е видно, че е наложен запор и върху сметки в ОББ-АД.За наложените запори 2

ЧСИ е уведомил длъжника М. с уведомление от 13.07.2020г., което е съобщено на пълномощника й – адв.Н, на 22.07.2020г.

С молба от 28.07.2020г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши справка за регистрирани трудови договори на длъжника С. М. и да наложи запор върху трудовото възнаграждение. На 04.08.2020г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника – И. – 72 ЕООД, връчено на работодателя на 05.08.2020г.За запора върху трудовото възнаграждение С. Г.

М. е уведомена на 06.08.2020г.

С молба от 05.08.2020г. ЕОС Матрикс ЕООД е поискало налагане на запор върху трудовото възнаграждение на С. М. и е посочило актуалния размер на дълга към 11.08.2020г. – 14872,42лв главница и 25151,67лв лихви.

С молба от 19.01.2022г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запори върху банковите сметки на длъжниците по делото в Т-Дже Зираат Банкасъ клон София.Запорните съобщения са изпратени в банката на 21.01.2022г.

С молба от 15.12.2022г. длъжникът С. М. е поискала прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. С разпореждане № 17480 от 16.12.2022г. частният съдебен изпълнител е оставил искането без уважение.

Съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че искането за прекратяване на изпълнителното дело е оставено без уважение, чрез съобщение, връчено на 19.12.2022г. на упълномощения от длъжника адвокат Т. Н.

С молба от 17.01.2023г. длъжникът С. М. отново е поискала прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.С резолюция от 18.01.2023г. ЧСИ е оставил молбата без уважение, като е посочил, че по искането има произнасяне с разпореждане

№17480/16.12.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е допустима. На основание чл.435,ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по делото.По своята същност разпореждането от 18.01.2023г. , с което ЧСИ оставя без уважение поредната молба на длъжника С. М. за прекратяване на изпълнителното дело, представлява втори отказ за прекратяване на 3 производството и жалбата против този отказ е в срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство с постановление от съдебният изпълнител са изчерпателно изброени в чл.433, ал.1 ГПК. В настоящият случай не е налице посочената от длъжника предпоставка по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

По своята същност перемпцията като правен институт представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, поради бездействието на взискателя, което е едно своеобразно нетипично отклонение от изпълнителния процес, който се образува с целта да бъде удовлетворено по принудителен ред едно парично притезание и при нормалното му, типично, образуване и провеждане следва да приключи с пълното удовлетворяване на вземането на взискателя и събирането на разноските по изпълнението – в този смисъл е и разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК. Перемпцията има за цел да стимулира взискателя към предприемане на активни действия за удовлетворяване на своето вземане, като същият е длъжен да поддържа висящността на изпълнителния процес с отправянето на искания до съдебния изпълнител за предприемане на действия за принудително изпълнение.

Законодателят е възприел виждането, че ако в срок от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, то той е загубил интерес от събиране на своето вземане по принудителен ред, поради което поддържането на неговата висящност е лишено от цел. Законът въвежда една презумпция, че бездействието на взискателя означава, че същият няма интерес от продължаването на изпълнителния процес, поради което изпълнителното производство следва да се прекрати, а самото прекратяване настъпва по силата на закона, без необходимостта настъпването на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да бъде удостоверена с нарочен акт на съдебния изпълнител. Съобразно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о. на ВКС, двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило, независимо дали е било успешно или безуспешно. В настоящия случай е установено, че са предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника, тъй като взискателят е имал активно поведение, изразяващо се в отправяне на искания 4 до съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия.

Не е налице бездействие на взискателя, доколкото същият е предприемал активно действия по удовлетворяване на своето вземане преди изтичането на 2-годишния преклузивен срок, следователно отказът на съдебния изпълнител да прекрати делото на това основание се явява правилен.Поради тези съображения жалбата на С. М. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

МотИ.ран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата на С. Г. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Мостова“ №2 срещу отказа на ЧСИ Венцислав М., рег.№***, с район на действие Окръжен съд – Русе, да прекрати изпълнителното производство по изп.дело №2020***0400268, обектИ.ран в уведомление с изх.№1157 от 18.01.2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5