Решение № 1090 от 02.03.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1090/2.3.2020г.

Гр.Варна,02.03.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3295 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. чл.422, ал.1, вр. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД със сезиращата РС Варна искова молба с регистрационен вх.№ 15 528/28.2.2019 г., уточнена с писмена молба с вх.№

23 475/1.4.2019г., с допълнително представени с молба от 24.4.2019 г. с вх.№ 30102/19 доказателства за доплатена държавна такса.

Ищцовата страна „А. Б.“ ЕАД

(с предходно наименование „М.“ ЕАД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на Съвета на Директорите А.

Д.и М. М., чрез адвокат Д. Ц., преупълномощена от *, със съдебен адрес: * е предявила в срок специалния положителен установителен иск против ответника

С.Р.Р., ЕГН *********** - чрез процесуален представител адвокат Й.А. ***, със съдебен адрес:*** с цена на иска 2 369,04 лв. от които 2 168,22 лв. главница,

200,82 лв. законна лихва за забава,изчислена върху сумата от 1 321,52 лева за периода от 28.1.2017 г. до 21.12.2018г., законна лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Исковата си молба и уточнителната дружеството ищец основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Кредитора „А.Б.“ ЕАД, с предишно търговско наименование „М.“ ЕАД, ЕИК № *, сочи в исковата си молба, че упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 28.12.2018 г. депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 19295/2018 г. Районен съд Варна издал заповед за изпълнение, като осъдил С.Р.Р., ЕГН

**********, да заплати на „А. Б.“ следните суми: 2 168,22 лева - главница; 200,82 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 321,52 лева за периода от 28.01.2017 г. до 21.12.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 48,38 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна.

В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника С.Р.Р., ЕГН **********, било подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.Предвид горното, за ищцовото дружество, в качеството си на заявител, бил налице правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, респ. влизане в сила на издадената от заповедния съд Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Ищцовата страна навежда твърденията, че между „А.Б.“ ЕАД и С.Р.Р. били сключени Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. и Договор № М5481817 от 23.12.2016 г.Посочените договори били с рамков характер и имали за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях били предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите.Номерата на горепосочените договори - М2681849 и М5481817, представлявали индивидуални клиентски номера и реферирали към услугите, които ползвал абонатът. Съгласно Общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издавали и месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната ,конкретизира ищцовата страна бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под този ID номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между страните.В настоящия случай, абонатът С.Р.Р. фигурирал в системата на ищцовото дружество под индивидуален абонатен номер (ID) *********. Във връзка с изложеното в предходната точка, към рамков Договор № *(М2681849) от 01.02.2011 г., се твърди от ищцовата страна в исковата молба, че бил подписан Договор за електронни съобщителни услуги от 10.01.2017 г. С Приложение №1 от страна на абоната била избрана услугата домашен интернет (М.Нет).

Стандартната месечна абонаментна такса за тази услуга възлизала на 19,99 лева (16,65 лева без ДДС). Към нея била уговорена отстъпка в размер на 25 %, или по-конкретно 5,00 лева (4,16 лева без ДДС). В тази връзка, промоционалната месечна абонаментна такса възлизала на 14,99 лева (12,49 лева без ДДС). Съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение № 1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, считано от датата на активиране на услугата и същият изтичал на 17.01.2017 г.Изрично е подчертано в обстоятелствената част на исковата молба, че за предоставяне на услугата фиксиран интернет се прилагали ОУ действащи между „М.“ ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни (Общи условия за взаимоотношения между „М.“ ЕАД и потребителите на достъп до интернет). Съгласно т.47 от същите, релевира ищцовата страна потребителят бил длъжен да върне предоставеното му оборудване в седемдневен срок от Прекратяване на Договора за услуги. Видно било от чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от 10.01.2017 г. за съответния пакет от услуги,че при прекратяване на договора същото следвало да се върне в пълна комплектност и изправност. В противен случай се дължала неустойка за невърнатото устройство, съгласно действащия ценоразпис на мобилния оператор.

На следващо място,твърди в исковата си молба ищцовото дружество, към горепосочения рамков Договор № *(М5481817) от 23.12.2016 г. било подписано Приложение

№ 1 от 23.12.2016 г., с което бил избран тарифен план за телефонен номер **********. С него била определена месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева (19,99 лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 25% за срока на договора, или по-конкретно 6,00 лева (5,00 лева без ДДС). Съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение №1, срокът на ползване на услугите бил 24 месеца, поради което същият изтичал на 23.12.2018 г. Първата издадена фактура за този телефонен номер , се сочи в исковата молба, че била с номер ********* от 12.01.2017 г. Тъй като периодът на фактуриране бил от 09.12.2016 г. до 08.01.2017 г., видно било, че от датата на сключване на договора и активиране на услугата - 23.12.2016 г. до края на периода -08.01.2017 г., услугата била ползвана, поради което и била начислена част от месечната такса за съответните дни. Освен това към нея била добавена и месечната такса за следващия отчетен период, тъй като съгласно т.22.2 от Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, месечната абонаментна такса се предплащала ежемесечно. В тази връзка в посочената фактура били начислени 2 бр. месечни такси в размер на 30,95 лв. без ДДС, като било съобразено времето на ползване на услугата в първия отчетен период. Освен това била начислена и такса за активиране на услугата в размер на 9,90 лева (8,25 лева без ДДС), съгласно действащия Ценоразпис за процесния период. Към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г. По силата на този договор, продавачът – „А.

Б.“, прехвърлял на купувача - С.Р.Р., правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора.

Договорът бил подписан за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като били уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски. Всяка вноска била в размер на 49,98 лв. Първоначалната вноска била платима при подписването на договора, а всяка следваща била описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.

Предмет на същия договор, сочи ищцовата страна бил Апарат *. По отношение на горепосочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора, отразени в представените фактури, като такава била и таксата уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС).Отделно от изложеното по-горе, ищцовата страна заявява в исковата си молба, че за неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които ОУ имали задължителна сила за абонатите (удостоверeно чрез подпис на абоната под договора за услуги, съгласно т. 6 от Общите условия).

Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищцовото дружество А.

Б.,твърди, че издавало ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите.

В настоящия случай били налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 1 321,52 лв., разпределени както следва:

По Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. - по фактури за периода от 01.06.2017 г. до 01.09.2017 г. /приложени като доказателство към исковата молба/.;

По Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. - по фактури за периода от 01.06.2017 г. до 01.09.2017 г., приложени като доказателство към исковата молба:

ТАБЛИЦА 1

Фактура №:

Договор:

Дата на издаване:

Падеж:

Стойност:

*********

М2681849 от 01.02.2011 г.

01.06.2017

16.06.2017

14,99 лв.

*********

М2681849 от 01.02.2011 г.

05.07.2017

20.07.2017

14,99 лв.

*********

М2681849 от 01.02.2011 г.

01.08.2017

16.08.2017

14,99 лв.

*********

М2681849 от 01.02.2011 г.

01.09.2017

16.09.2017

11,61 лв. -остатък по фактура

Общо:

56,58 лв.

По Договор №

М5481817 от 23.12.2016 г. - по фактури за периода от 12.01.2017 г. до 12.07.2017 г., приложени като доказателство към исковата молба: ТАБЛИЦА 2 :

Фактура №: