Решение № 1130 от 06.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. Бургас, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120103530 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на “Национална агенция по приходите”, БУЛСТАТ 131063188, с адрес гр. София, район “Оборище”, бул. “Княз Дондуков” № 52, представлявано от изпълнителния директор Б. М., чрез Ю. Т. П. – старши публичен изпълнител в дирекция “Събиране” при ТД на НАП – София, срещу И. Т. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., бул. ***, Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. В., *** и М.

И. Х. – Г., ЕГН:**********, с адрес гр. В., ***, с която се иска да бъде обявен за недействителен по отношение на ДЪРЖАВАТА, на основание чл.261, ал.1, т.4 ДОПК, договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 28.03.2022г., обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2022г. на нотариус Б. К. с рег. № *** по НК, вписан в СВ при БРС, съгласно който И. Т. П. е продал на Г. А. Г., срещу продажна цена в размер на 21 000 лв. следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** – *** – код по ЕКАТТЕ на гр. Бургас, кадастрален район ***, поземлен имот ***, с площ 1595 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за стопански двор, номер по предходен план: ***, в квартал ***, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***.

Ищецът твърди, че на 28.03.2022г., след установяване на публичното задължение с ревизионен акт № Р-***/26.04.2021г., връчен по електронен път на 27.04.2021г. и декларации по чл.50 от ЗДДФЛ от 19.02.2018г., 30.09.2019г., 29.04.2020г., 23.04.2021г., 16.04.2022г., първия ответник – И. Т. П., с нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2022 продал на втория ответник Г. А. Г., собствения си недвижим имот, представляващ : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** – *** – код по ЕКАТТЕ на гр. Б., кадастрален район ***, поземлен имот ***, с площ 1595 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за стопански двор, номер по предходен план: ***, в квартал ***, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***. Искът е насочен срещу лицето М. И. Х. – Г., тъй като към датата на изповядване на сделката, същата се е намирала в брак с приобретателя по сделката и имотът е придобит в режим на СИО. Посочено е, че общите задължения на лицето към настоящия момент 08.06.2023г. възлизат на сумата от 106 718.85 лв. и включват задължения не само по горепосочения ревизионен акт и подадени от лицето данъчни декларации по 1 чл.50 от ЗДДФЛ и същите не са платени. С оглед изложеното се застъпва становище за наличие на първия елемент от фактическия състав на нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.

Твърди се, че наличието на втората предпоставка от фактическия състав е също налице, предвид сключената сделка от първия ответник, която е била извършена след установяване на публичните му задължения. Ищецът намира, че третият субективен елемент от фактическия състав, а именно намерението за увреждане е също налице, тъй като първият ответник е бил запознат с факта, че има непогасени публични задължения, както установени от органите по приходите с влязъл в сила ревизионен акт в размер на 90 622.75 лв., така и задължения, декларирани от самия него с гореописаните данъчни декларации, въпреки което се е разпоредил с имущество, годно да удовлетвори публичния взискател. Същият не бил предложил начин на изпълнение, не е направил доброволни плащания, не е погасил задължениято си, а напротив – продължил е да декларира нови такива. Намерението за увреждане личало и от уговорката, обективирана в нотариалния акт между страните по сделката, продажната цена от 21 000 лв. да бъде преведена изцяло по сметка на сина на прехвърлителя – Т. И. П.. Твърди се, че спрямо задълженото лице било образувано изпълнително дело № ***/2019г. в ТД на НАП – София, в хода на което били наложени запори върху откритите банкови сметки на задълженото лице и върху ½ ид.част от недвижимия имот, находящ се в гр. В.. Постановленията за налагане на обезпечителните мерки са били връчени лично на ответника П., което било още едно доказателство за наличието на знание за дължимите от него суми, както и за предприетите изпълнителни действия от страна на НАП. Застъпва се становище, че именно поради тази цел, ответника П. е поискал цената от продадения собствен имот да постъпи по сметка на сина му Т. П..

Сочи се, че единствената постъпила сума по изпълнителното дело била от продажбата на идеална част от недвижимия имот в размер на 7500 лв., която била разпределена от публичния изпълнител с разпореждане от 04.10.2022г. и е послужила за погасяване на част от задълженията по ревизионния акт. Доброволно плащания от страна на ответника П. не били постъпвали, което също било доказателство за намерението му да увреди публичния взискател. По изложените по-горе съображения се излагат доводи, че сключената на 28.03.2022г. разпоредителна сделка е извършена единствено и само с цел увреждане на ТД на НАП като кредитор и същата следва да се счита недействителна по отношение на ищеца, тъй като от една страна е извършена след установени с влезли в сила ревизионни актове и декларирани от ответника П. публични задължения с декларации, а от друга страна е извършена със намерението да се увреди публичния взискател.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Г. А. Г. и М. И. Х. – Г.а, чрез адв. Д. П. са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска по основание и молят за неговото отхвърляне. На първо място ответниците застъпват становище, че исковата молба не е редовна, тъй като не съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска.

Не се сочила наличие на образувано изпълнително дело пред съответния публичен взискател, който единствен бил процесуално легитимиран да води иска. Исковата молба не съдържала и фактически твърдения, обосноваващи намерението им да увредят ищеца, както и описание на точния размер, датата на изискуемостта и основанието, на което са възникнали твърдяните публични задължения. На второ място ответниците оспорват иска по основание като твърдят, че по делото не са налице доказателства за всички елементи от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, поради което и искът се явява неоснователен.

В исковата молба нямало и твърдение, че сделката била извършена единствено с цел да бъде увреден публичния взискател. Ответниците твърдят, че не са знаели, нито са били длъжни да знаят, че техния праводател е имал задължения към държавата. В тази връзка твърдят, че публичния взискател недобросъвестно изложил фактите по делото, като акцентирал върху обстоятелството, че сделката била изповядана на стойност в размер на 21 000 лв., което било под пазарната оценка. По този начин се намеквало, че сделката имало съмнителен и потенциално симулативен характер, за да се увреди държавата. Ищецът обаче бил пропуснал да изложи, че ответниците са закупили имота с ипотека, обезпечаваща дълг за 45 000 евро, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № ***, том ***, вх. Рег. № ***, вписана на 24.08.2020г. Излагат аргументи, че именно това била причината продажната цена да бъде в такъв размер, тъй като имотът бил обременен със задължения на стойност 90 000 лв. В тази насока, ответникът Г. бил сключил и Договор за встъпване в дълг от 28.03.2022г., с нотариална заверка на подписите , съгласно който встъпвал в дълга на продавача И. П., към 2 ипотекарния кредитор Н. Г.. Застъпват становище, че с оглед горното, същите нито са знаели за задълженията на продавача спрямо държавата, нито са имали цел да сключват увреждаща държавата сделка, тъй като в такава хипотеза било правен и житейски абсурд да поемат ипотекарното задължение. С оглед изложеното отправят искане до съда да остави без движение исковата молба, като на ищеца бъде указано да отстрани посочените нередовности, а при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковата молба за редовна, искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Представят и молят да бъде прието като писмено доказателство Договор за встъпване в дълг от 28.03.2022г., с нотариална заверка на подписите. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Т. П., който навежда твърдения и оспорвания, идентични на тези изложени в отговора, депозиран от ответниците Г. и М. Г.и.

В съдебно заседание ищецът “Национална агенция по приходите” – София не изпраща представител. Депозира становище, с което заявява, че поддържа исковата молба и оспорва наведените с отговорите фактически твърдения като несъстоятелни.

В съдебно заседание, ответниците Г. А. Г., М. И. Х. – Г.а и И. Т. П., не се явяват.

Представляват се от адв. К., който поддържа депозираните отговори на исковата молба.

Застъпва становище, че не са доказани предпоставките на иска, тъй като не било доказано, че ответникът е сключил процесната сделка с намерението да навреди на правната възможност на ищеца да се удовлетвори от отчужденото имуществено, както и с оглед това, че не е налице знание от приобретателите на имота, че с така осъществената сделка се увреждат интересите на кредиторите на продавача по сделката и ответника по настоящото производство. Извод в противния смисъл не можело да се обоснове и с посочване на начина на плащане от страна на продавача, който бил указал продажната цена да бъде преведена по сметка на трето лице, което съставлявало често използвана практика. Цитира съдебна практика.

Бургаският районен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява се от представения нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 2022г./28.03.2022г. на нотариус под № *** на НК, че на 28.03.2022г. между ответниците е била сключена сделка за покупко-продажба на следния недвижим имот, собственост на ответника И. Т. П., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** – *** – коз по Единния класификатор на административно – териториалните и териториални единици – ЕКАТТЕ на град Б., кадастрален район ***, поземлен имот ***, с площ 1595 кв.м. – хиляда петстотин деветдесет и пет квадратни метра, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за стопански двор, номер по предходен план: ***, в квартал ***, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ведно с всички подобрения в имота, срещу продажна цена в размер на 21 000 лв., за която купувачът Г. Г. е заявил, че е изплатил изцяло по банкова сметка на сина на продавача Т. И. П.

Няма спор между страните по делото, че правото на собственост върху процесния имот е придобито в режим на СИО от ответниците Г. Г. и М. И. Х. – Г., които видно от представената по делото справка за сключен от регистъра на съставените актове за гражданско състояние от 01.01.2022г., са се намирали в граждански брак въз основа на акт за сключен граждански брак от 22.10.2005г.

Представен по делото е ревизионен акт № Р-***/26.04.2021г., с който на ответника И. Т. П., в качеството му на управител на дружеството “Авто-Хит Карлито” ЕООД, ЕИК:

203127282, е ангажирана отговорността му на основание чл.16, ал.1, вр. чл.14, т.3 ДОПК за незаплатените данъци, задължителни осигурителни вноски, лихви и разноски за събирането им, дължими от дружеството – носител на задълженията, на обща стойност 90 622.75 лв.

Ревизионният акт е бил връчен електронно на 27.04.2021г. на ответника И. Т. П., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол”. От последното се установява, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 27.04.2021г. е активирана на същата дата. Ревизионния акт не е обжалван и е влязъл в сила на 12.08.2021г.