Решение № 2758 от 12.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2758 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110203667 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от М. А. М., ЕГН ********** чрез адв. К. М. срещу електронен фиш серия К № 7039025, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при установяване на нарушението не е спазен предвиденият в закона ред. Твърди се, че процесният електронен фиш е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като за установеното нарушение първоначално е бил издаден електронен фиш за законния представител на юридическото лице – собственик на заснетия автомобил, а едва след представяне на декларация от негова страна е издаден и обжалваният в настоящото дело. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят М. А. М. редовно призован не се явява и не се представлява. В постъпили писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя – адв. М. поддържа тезата за незаконосъобразност на електронния фиш и се иска неговата отмяна, както и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща 1 представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. В. се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 01.10.2019 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743C7 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 60-СИСИС/01.10.2019 г.

На 28.02.2020 г. в 12:48 часа по Околовръстния път на гр. София с посока на движение от бул. „Сливница“ към АМ „Струма“ се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Лексус“, модел „*********“ с рег. № **********, собственост на търговско дружество „*******“ ЕООД и с регистриран в регистрите на отдел „Пътна полиция“ ползвател „***********“ ЕООД. Управител на последното дружество била С.В. М.. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя М. М.. До магазин „Хоум макс“ горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743 C7 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 109 км./час, при ограничение на скоростта от 90 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – „*******“ ЕООД, регистрираният ползвател „***********“ ЕООД и управителят на последния - С.В. М.. Въз основа на горното бил издаден електронен фиш серия К № 3433785, с който на законния представител на юридическото лице - ползвател на автомобила, с който било извършено нарушението – С. М. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 90 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 105 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 15 км/ч.. След получаване на електронния фиш С. М. депозирала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и посочил лицето, което е управлявало 2 гореописания автомобил на посочените в него дата и час, а именно жалбоподателят М. А. М., ЕГН **********, като представила копие от свидетелството за управление на МПС на М. М. и контролния талон към него.

Въз основа на тези данни и при идентично описание на нарушението и нарушените разпоредби като тези, отразени в първоначалния фиш бил издаден обжалваният електронен фиш, с който на жалбоподателя М. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, декларация, копие от свидетелство за управление на МПС и контролен талон, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.02.2020 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, писмо от ОПП- СДВР относно начина на работа на техническото средство, както и веществените доказателства - фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г., на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743C7 е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Лексус“, модел „*********“ с рег.

№ ********** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.02.2020 г.

Видно от представена фотоснимка /л. 18 от делото/ се установява и наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 90 км./час в района, в който е заснето МПС. В протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.02.2020 г. ясно е отразено, че е била съобразявана максимално разрешена скорост на движение от 90 км./час, въведена с пътен знак В26, режимът на измерване е бил стационарен, а посоката за задействане – приближаващи МПС.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото 3 нарушение е бил собственост на„*******“ ЕООД, регистрираният ползвател „***********“ ЕООД и управителят на последния - С.В. М.. Въз основа на декларацията от С. М. се установява лицето, което на процесната дата е управлявало лек автомобил марка „Лексус“, модел „*********“ с рег. № **********. Писмото от ОПП- СДВР послужи на съда за изясняване начина на установяване на нарушението, респ. кой точно автомобил от заснетите се е движил с измерената скорост.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 19.02.2023 г., а жалбата е подадена на 22.02.2023 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените.

От събраните по делото доказателства се установи, че на инкриминираната дата лек автомобил марка „Лексус“, модел „*********“ с рег. № ********** е бил управляван от жалбоподателката по Околовръстния път на гр. София с посока на движение от бул. „Сливница“ към АМ „Струма“ със скорост от 105 км./час, което е с 15 км./час над максимално разрешената от 90 км./час, което ограничение е било въведено с пътен знак В 26. Съдът обаче намира, че при издаване на атакувания електронен фиш е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представлява основание за неговата отмяна.

В обстоятелствената част на електронния фиш, съдържаща описание на извършеното нарушение е посочено, че заснетият автомобил е управляван с превишена скорост в град София, Околовръстен път с посока от бул.

„Сливница“ към АМ „Струма“ и заснет до магазин „Хоум Макс“, а малко понадолу е описано, че ограничението на скоростта от 90 км./ч е било въведено с пътен знак В-26 в извън населено място и санкцията е наложена на основание чл. 182, ал.4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ наказание за водачите, които превишат максималната скорост за движение извън населено място. Изложеното представлява противоречие както във фактическото описание на нарушението, така и противоречие между фактическото описание на извършеното нарушение и правното основание за налагане на наказанието, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, понеже последният не може да разбере дали е наказан за това, че е управлявал МПС с превишена скорост извън или в населено място.

Така направеното описание не само нарушава правото на защита на наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била действителната воля на наказващия орган при индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението – в населено място или извън населено място. В приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 28.02.2022 г., длъжностното лице, съставило протокола също е отбелязало, че контролът се е осъществявал в рамките на град София, тоест в населено място. За съда не 4 става ясно, защо тогава в електронния фиш, след като в началото е отбелязано отчитане на скоростта в град София, то по-надолу се твърди деянието да е било извършено извън рамките на населеното място и наказанието е наложено за превишаване на скоростта извън населено място. Дори чрез евентуално събиране на допълнителни доказателства, съдът да установи абсолютно точно мястото на извършвания видеоконтрол, тоест дали е в рамките на града или извън него / а не само като адрес/, то това няма как да санира допуснатата в издадения елекронен фиш неяснота, касаеща мястото на извършване на нарушението. Дори и да се установи, че автомобилът е бил заснет извън рамките на град София, то отново остава твърдението в електронния фиш скоростта да е била превишена в града. Ако се установи пък, че нарушението е било извършено в рамките на гр. София тогава пак остава второто твърдение за превишаване на скоростта извън населеното място и наложената санкция за превишена скорост извън населено място.

Тази вътрешна противоречивост на атакувания санкционен акт реално прави защитата невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и съставлява основание за отмяна на атакувания електронен фиш на формално основание.