Определение № 22915 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22915 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Румяна М. Найденова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509629 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 274 – чл.

279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 81511/16.03.2026 г., подадена от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207473982, представлявано от С.К.Н., чрез адв. И.Л.-САК, срещу Определение № 27/03.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 19203/2025 г. по описа на СРС, ГО, 32-ри състав, с което съдът е изменил на основание чл. 248, ал. 3 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 11495/16.04.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 19203/2025 г. по описа на СРС, ГО, 32-ри състав, в частта за разноските, като е постановил в последния ред на диспозитива, вместо сумата от 400 лв. да се чете „адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.“.

В иницииращата настоящото производство частна жалба се заема становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Посочва се, че претендираната в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК сума е в размер до 1000 лв., като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела с материален интерес до 1000 лв. се равнява на 400 лв. Отбелязва се, че в хода на заповедното производство претендираният и заплатен от заявителя адвокатски хонорар е в размер на установения в Наредба № 1/2004 г. минимум, а именно 400 лв., като към подаденото заявление по чл. 410 ГПК е приложен както договор за правна защита и съдействие, така и списък с разноски. Поддържа се, че договорът служи за разписка за получаване на договорената между адвоката и заявителя сума, поради което може да се направи извод за реално изплащане на 1 адвокатския хонорар от страна на частния жалбоподател. Обръща се внимание на обстоятелството, че длъжникът е станал причина за завеждане на заповедното дело и е отговорен за разноските по него в цялост. Поради изложеното се отправя искане за отмяна в цялост на обжалваното определение.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е депозиран отговор на частната жалба с вх. № 278459/10.09.2026 г. от насрещната страна А.А.Б., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като атакуваното определение на съда се счита за правилно, законосъобразно и обосновано. Ответникът по частната жалба твърди, че при получаване на съобщението с препис от частната жалба му е била връчена единствено заглавната страница на последната, поради което не му е била дадена възможност да се запознае в цялост със съображенията на насрещната страна.

Застъпва се становище за недопустимост на частната жалба като просрочена.

Оспорват се аргументите на частния жалбоподател като недостатъчно конкретни и се твърди, че не са изложени доводи за несправедливост на присъдения размер на адвокатско възнаграждение от 100 лв. за стандартно заповедно производство без правна сложност. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Отправя се искане за оставяне без уважение на частната жалба, респективно за потвърждаване изцяло на обжалваното определение на СРС.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок (чл. 275, ал. 1 ГПК), срещу подлежащ на обжалване акт на съда и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство гр.д. № 19203/2025 г. по описа на СРС, ГО, 32-ри състав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 115890/01.04.2025 г., подадено от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу А.А.Б..

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11495/16.04.2025 г. СРС, ГО, 32-ри състав е разпоредил длъжникът А.А.Б. да заплати на заявителя „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 32.89 лв. – главница за незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от 08.12.2021 г., сключен с „БТК“ ЕАД, дължима за период от 15.06.2022 г. до 14.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 11.40 лв. – лихва за забава за период от 05.07.2022 г. до 28.03.2025 г., сумата от 32.89 лв. – главница за незаплатени телекомуникационни услуги за период от 15.07.2022 г. до 14.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 11.15 лв. – лихва за забава за период от 02.08.2022 г. до 28.03.2025 г., сумата от 32.89 лв. – главница за незаплатени 2 телекомуникационни услуги за период от 15.08.2022 г. до 14.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 10.87 лв. – лихва за забава за период от 02.09.2022 г. до 28.03.2025 г., както и държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По делото е постъпила молба с вх. № 233563/03.07.2025 г., подадена от длъжника А.А.Б., с която е отправено искане за изменение в частта за разноските на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като се моли съдът да намали размера на присъдения адвокатски хонорар в размер на сумата от 400 лв. като прекомерен.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 27/03.01.2026 г. първоинстанционният състав е намерил искането по чл. 248, ал. 3 ГПК за основателно. Счел е адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. за прекомерно, като е съобразил ниската правна и фактическа сложност на делото, както и извършената адвокатска работа, заключаваща се единствено до подаване на заявление пред съда, а така също и ниската стойност на материалния интерес по делото. Поради изложеното е изменил на основание чл. 248, ал. 3 ГПК издадената по ч.гр.д. № 19203/2025 г. по описа на СРС, 32-ри състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11495/16.04.2025 г. в частта за разноските, като е постановил в последния ред на диспозитива вместо сумата от 400 лв., да се чете: „и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева (сто лева).“ По силата на общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят има право да иска заплащане на направените от него разноски по производството, включително и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от искането. Според задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. За доказване извършването на разноски от страната за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да се установи, че страната и процесуалният й представител са се договорили за заплащане на адвокатско възнаграждение, като писмената форма на договора за правна защита и съдействие е за доказване. Освен това, в последния следва да е посочен начин на плащане на уговореното възнаграждение, като в случай че сумата следва да бъде платена по банкова сметка на адвоката, респективно на адвокатското дружество, то следва да бъдат представени допълнително и документи, от които да се установява извършеното плащане в полза на представителя на страната за предоставените именно по конкретното дело адвокатски услуги, а ако е в брой – то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са приложени списък с разноски по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 24.03.2025 г., сключен между заявителя и адв. И.Л.-САК, в който е предвидено възнаграждение за водене на производство по чл. 410 ГПК на първа инстанция 3 в размер на 400 лв., заплатени изцяло от клиента в брой преди датата на подписване на договора, като изрично е отбелязано, че последният служи за разписка. Настоящият състав счита, че заявителят е ангажирал доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., поради което намира извършването на тези разноски за доказано.

Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на действително извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – в този смисъл е и актуалната практика на ВКС, възприета с Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г., II т.о., Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г., IV г.о. и Определение № 1059/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 982/2023 г., IV г.о. и др. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения.

Основният критерий при преценката за фактическата сложност на едно производство е наличието на множество факти, които следва да се установят, а правната сложност е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения – в този смисъл – Определение № 2080/04.07.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 633/2025 г., II т. о. и др. Въззивният съд намира, че настоящото заповедно производство, развило се пред първоинстанционния съд, не се отличава с висока фактическа и/или правна сложност. Следва да бъдат съобразени и видът и обемът на извършените от пълномощника на заявителя процесуални действия и положените от него усилия във връзка с делото. Пред първата инстанция процесуалният представител на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изготвил и подал единствено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като не са отправяни доказателствени искания и не е осъществявано процесуално представителство в открито съдебно заседание предвид характера на заповедното производство. Следва да бъде отчетена също така и сравнително ниската стойност на материалния интерес по делото.

По изложените съображения настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд за прекомерност на претендираните от страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение. Присъденият с атакуваното определение размер на хонорара на процесуалния представител на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 100 лв. (51.13 евро) съдът намира за разумен, справедлив, съобразен със забраната за неоснователно обогатяване и съблюдаващ изведените в практиката на касационната инстанция критерии. Поради изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 81511/16.03.2026 г., подадена от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207473982, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Цар Шишман“ № 2, ет.

4, представлявано от С.К.Н., чрез адв. И.Л., срещу Определение № 27/03.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 19203/2025 г. по описа на СРС, ГО, 32-ри състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5