Определение № 1971 от 07.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1971 гр. София, 06.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. С. В. и Г. М. В., и двамата чрез процесуалните представители адв. Д. Л. и адв. Д. Д. срещу Определение № 8482 от 01.06.2024г. по гр.дело № 1459/2024г. на СГС, ГО, 12 състав, с което се връща искова молба с вх.№ 13855/ 06.02.2024г. от Г. М. В. и Ж. С. В. срещу „Лигъл Консулт“ЕООД / в ликвидация/ в частта с която спрямо „Лигъл Консулт“ЕООД са предявени искове от Ж. С. В. и Г. М. В., че договор за покупко-продажба, сключен на 21.08.2014г., обективиран в нотариален акт № 157 по нот.дело № 140/2014г. е нищожен поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и е прекратено производството по делото в тази му част.

Твърди се в жалбата, че определението на съда за прекратяване като недопустимо на производството по делото в тази му част е незаконосъобразно тъй като с уточнителна молба своевременно е уточнил правния си интерес, а той е че още първата разпоредителна сделка с имота от 21.08.2014г. е нищожна поради противоречието със закона- чл.26, ал.1, във вр. с чл.152 ЗЗД и като заобикаляща забраната за обезпечаване на заем с договор с покупкопродажба. Сочи се, че се касае за порок, за който съдът следвало да следи служебно и който има превес пред останалите основания за нищожност, като се позовава на разясненията в ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. по т.д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, за служебното задължение на съда да следи за нищожността на сделка, при изложени факти и обстоятелства, свързани с тази нищожност. В случая ищците са предявили изрични искове за прогласяване на нищожността на предявените от тях основания, като правният им интерес е да бъде установено спрямо „Лигъл Консулт“ЕООД, че конкретният договор за продажба на недвижим имот от 21.08.2014г. е нищожен поради противоречие с чл.152 ЗЗД и поради заобикалянето на забраната, съдържаща се в чл.152 от ЗЗД.

1

Искането към съда е да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд с даване на указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството по делото пред СГС е образувано по искова молба от Ж. С. В. и Г. М.

В., с която са предявени искове в правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД спрямо ответниците Национална агенция за приходите и спрямо „Лигъл Консулт“ЕООД/в ликвидация/ за признаване за установено, че договор за покупко-продажба, сключен на 21.08.2014г., обективиран в нотариален акт № 157 по нот.дело № 140/2014г. за продажба в полза на „Лигъл Консулт“ЕООД, е нищожна поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, както и спрямо същите ответници, че договор за покупко-продажба, сключен на 23.10.2014г., обективиран в нотариален акт № 140 по нот.дело № 116/2014г. в полза на Ж. С. В., в брак към момента на продажбата с Г. М. В., е нищожна поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона.

Със същата искова молба е предявен и иск с правно основание чл.269, ал.1, във вр. с чл. 267, ал.1, т.4, изр. последно от ДОПК, спрямо ответниците НАП- като взискател/ действащ по изпълнително дело срещу „Лигъл Консулт“ЕООД чрез публичен изпълнител на ТД на НАП, гр.София/ и „Лигъл Консулт“ЕООД/в ликвидация/- длъжник по изп. дело № 22150035678/2015г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП, че са единствени собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2014г., обективиран в нот.акт № 34, том І, рег.

№ 5436, дело № 24 от 21.03. 2014г. на нотариус рег.№ *** на НК на същия недвижим имот.

Фактическите твърдения на ищците са че на 21.08.2014г. поради наличието на временни финансови затруднения са сключили договор за паричен заем с „Лигъл Консулт“ЕООД като за обезпечаване на задължението за връщане на паричната сума са се съгласили да прехвърлят на заемодателя правото на собственост върху техния собствен недвижим имот, представляващ УПИ ХІІІ-24,25 от кв.172, по плана на гр.***, м.“***“, СО, район ***. Уговорката между страните по заема била, че след погасяване на задължението на заемополучателя да върне предоставената му в заем парична сума другата страна се задължавала да прехвърли обратно правото на собственост върху същия недвижим имот.

Признават, че на 23.10.2014г., след връщане на сумата, с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 23.10.2014г. им е бил прехвърлен обратно.

Твърденията в исковата молба са че клаузите в договора за заем от 21.08.2014г., както и в нотариалния акт от същата дата по силата на който в полза на заемодателя е прехвърлен процесния недвижим имот като обезпечение на изпълнение на паричното задължение по договора за заем, са нищожни, по арг. от чл.152 ЗЗД тъй като законът забранява 2 предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден от закона. Съответно и сделката от 23.10.2014г., с което е упражнено правото на заемополучателя на обратно изкупуване също била нищожна, тъй като е сключена в изпълнение на нищожни клаузи от договора за заем и е нищожна, поради противоречието със закона. Това е така, защото законът забранява продажба с обратно изкупуване, а договорът за заем от 21.08.2014г. съдържал както обещание за сключване на договор за продажба, така и клауза за обратно прехвърляне на имота, при настъпване на падежа по заема.

Междувременно след погасяването на заема се е установило, че дружеството заемодател имало непогасени публични задължения и че в хода на образуваното срещу него и ищците гражданско дело по което на основание чл.135 от ЗЗД НАП е претендирала, че сделката по обратното изкупуване от 23.10.2014г., с която „Лигъл Консулт“ЕООД им прехвърлила обратно собствеността върху имота, следвало да се обяви за относително недействителна спрямо НАП. По така предявеният иск е налице постановено влязло в сила решение на САС,6с-в по гр.дело № 1152/2016г., с което искът е уважен и сделката е обявена за относително недействителна спрямо НАП.

Твърденията в исковата молба са, че независимо от влязлото в сила решение на САС ищците по настоящото дело Ж. С. В. и Г. М. В. се явяват трети лица със самостоятелни вещни права върху имота, като това е така, защото те са собственици по силата на нотариалния акт от 21.03.2014г., с който те вече веднъж са придобили правото на собственост върху имота и защото те никога след тази дата не са губили собствеността поради това, че последвалата продажба във връзка с паричния заем от 21.08.2014г. представлявала нищожна сделка, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД. Съответно нищожна, поради противоречие със закона, била и сделката от 23.10.2014г., чрез която е упражнено правото на изкупуване във връзка със заема и която е била предмет на оспорване по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД предявен от кредитора НАП.

За да постанови обжалваното определение за частично прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД предявен от ищците срещу ответника „Лигъл Консулт“ЕООД, първоинстанционният съд е констатирал, че видно от служебно изискания заверен препис от влязло в сила решение по гр.дело № 2613/2017г. на СГС, по друго предходно дело, е признат за нищожен между Ж. С. В. и Г. М.

В. и „Лигъл Консулт“ЕООД, на основание чл.26, ал.2, предложение последно, вр. с чл.17, ал.1, вр. с чл.152 ЗЗД поради привидност и противоречие със закона на прикритата сделка, сключеният с нот. акт № 157 по нот.дело № 140/2014г. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.08.2014г., по силата на който Ж. С. В. и Г. М. В. са прехвърлили на „Лигъл Консулт“ЕООД правото на собственост на процесния недвижим имот.

При това положение правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице предметно тъждество в основанието и страните по двете граждански дела по отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, предявен от ищците срещу ответника „Лигъл Консулт“ЕООД, като съгласно чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, 3 не може да бъде пререшаван освен в случаите когато законът разпорежда друго. Съгласно ал.2 повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а според чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение ще има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

В настоящия случай по отношение на предявеният иск с правно основание чл.26 ЗЗД спрямо „Лигъл Консулт“ЕООД е налице влязло в сила съдебно решение, с което разпоредителната сделка от 21.08.2014г. е обявена за относително недействителна и силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена между тях по повод на предявения срещу „Лигъл Консулт“ЕООД установителен иск по чл.269, ал.1, вр. с чл.124 ГПК с твърдения, че ищците Ж. С. В. и Г. М. В., като заемополучатели по договора за паричен заем с „Лигъл Консулт“ЕООД, никога не са губили правото си на собственост по отношение на процесния недвижим имот, поради това, че последвалата продажба във връзка с паричния заем от 21.08.2014г. представлявала нищожна сделка, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Предвид горното, правилни са изводите на първостепенният съд, че е налице отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на настоящото производство в прекратената от първоинстанционния съд част, която произтича от това, че договорът за покупко-продажба от 21.08.2014г., който е обективиран в нот. акт № 157 по нот.дело № 140/2014г., е признат за нищожен между Ж. С. В. и Г. М. В. и „Лигъл Консулт“ЕООД, поради противоречие със закона, поради което и на основание чл.299, ал.2 ГПК правилно производството по делото в тази му част е прекратено като недопустимо.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а същото да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8482 от 01.06.2024г. по гр.дело № 1459/2024г. на СГС, ГО, 12 състав, с което се връща искова молба с вх.№ 13855/06.02.2024г. от Г. М. В. и Ж.

С. В. срещу „Лигъл Консулт“ЕООД/ в ликвидация/ в частта с която спрямо „Лигъл Консулт“ЕООД са предявени искове от Ж. С. В. и Г. М. В., че договор за покупко-продажба, сключен на 21.08.2014г., обективиран в нотариален акт № 157 по нот.дело № 140/2014г. е нищожен поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и е прекратено производството по делото в тази му част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5